Решение № 34 от 16.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600046 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството е по чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по въззивна жалба на засегнатото лице Й. Г., действащ чрез настойника си Т. Г., срещу решение на Окръжен съд-Силистра с рег.

№16/03.02.2026г. по ЧНД №19/2026 година. С атакувания съдебен акт е признато решение №BHRO/925130069933/25, издадено от несъдебен орган в Република Австрия, с което на българския гражданин Й. С. Г. е наложена финансова санкция от 200 евро за нарушение на §20, Abs.2 и § 99, Abs.2d от Правилника за движение по пътищата.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, т.к. е постановен в нарушение по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС и с него по недопустим начин е ангажирана административнонаказателната отговорност на невменяемо лице.

В съдебното заседание в настоящата инстанция се явява само прокурорът от Апелативна прокуратура-Варна, който пледира за неоснователност на обжалването, т.к. към датата на извършване на административното нарушение на територията на Република Австрия, засегнатото лице не е било поставено под пълно запрещение.

Въззивният съдебен състав, при съобразяване на доводите в жалбата и в изразеното по тях становище, както и при анализ на доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Въззивната жалба е допустима и основателна.

Условията за признаване на решения за налагане на финансови санкции, постановени в наказателни или административнонаказателни производства в страни-членки на ЕС са посочени в чл.30 и чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Във връзка с наведените доводи в сезиращия процесуален документ за наличие на обстоятелството по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС, настоящият съдебен състав проведе консултиране с компетентния орган на издаващата държава, вследствие на което се установи, че решение №BHRO/925130069933/25 не е получено от засегнатото лице. Според писмото на издаващата юрисдикция, в съответствие с действащия в Република Австрия Закон за връчването, изпратените документи се считат за връчени на първия ден след депозирането.

Въведените дотук фактически обстоятелства, които са нови по делото, се съпоставиха и оцениха съвместно с удостоверение, издадено от кмета на Община-Главиница, според което с решение №89/22.05.2025 година на Окръжен съд – Силистра, вл.с. на 16.06.2025 година, засегнатото лице Й. С. Г. е поставено под пълно запрещение и за настойник му е назначена Т. С. Г..

При тези положения и при данните в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се налагат следните изводи:

1)засегнатото лице не е участвало лично в административнонаказателното производство в издаващата държава; 2)решението на несъдебния орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на засегнатото лице е постановено на 21.05.2025 година, влязло е в сила на 01.10.2025 година, т.е. след датата на поставяне на Г. под пълно запрещение; 3)за решението не е било уведомено засегнатото лице, от чието име действа настойникът, съгласно данните от несъдебния орган на издаващата държава, което е преградило възможността за обжалване на този акт и 4)решението не е било връчено лично нито на засегнатото лице, нито на настойника, затова и не е направено по съответния ред уведомяване за правото на обжалване или правото на повторно преразглеждане на делото.

В обобщение на казаното, въззивният състав приема, че са налице хипотезите по чл.35, т.9 и т.10, б.в от ЗПИИРКОРНФС, поради което и решение №BHRO/925130069933/25, издадено от несъдебен орган в Република Австрия не следва да бъде прието за изпълнение. Изводът по приложение на закона обосновава отмяна на проверявания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.34, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

Отменя решение рег.№16/03.02.2026г. по ЧНД №19/2026 година по 2 описа на Окръжен съд-Силистра и вместо това не приема за изпълнение на основание чл.35, т.9 и т.10, б.в от ЗПИИРКОРНФС решение №BHRO/925130069933/25, издадено от несъдебен орган в Република Австрия, с което на българския гражданин Й. С. Г. с ЕГН **********, е наложена финансова санкция от 200 евро за извършено нарушение на 14.02.2025 година на §20, Abs.2 и § 99, Abs.2d от Правилника за движение по пътищата.

На основание чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за решението и копие от това уведомление да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3