Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2700 от 07.12.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3708/2020
Вид
Определение № 2700
Подписан
07.12.2020
Състав
Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2700 гр. София , 07.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско дело № 20201000503708 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. С. З. против разпореждане от 10.09.2020г., постановено по т.дело № 1273/2020г. на Софийския градски съд, ТО, VI-3 състав, с което е оставено без уважение искането на З. за последващо съединяване на искове.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на съединения иск по чл. 108 ЗС. Сочи се, че съединяването на иска по чл. 108 ЗС с първоначално предявения иск не е последващо, доколкото с допълнителната искова молба е предявена нередовна претенция по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ; допълнителната молба е подадена в рамките на едногодишния срок от вписването на решението за откриването на производство по несъстоятелност и доколкото все още не е връчен препис на ответниците от исковата молба. Смята се, че съвместното разглеждане на съединените искове е допустимо и логично, с оглед процесуална икономия и е без значение обстоятелството, че допълнителната ИМ е подадена в изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на първоначалната ИМ, която ищецът е забелязъл пропуска си и своевременно е предявил и обусловения иск по чл. 108 ЗС.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Б. С. З., с която против Главно управление строителство и възстановяване ЕАД(в несъстоятелност) и „Кей био индъстри България” ЕООД е предявен иск по чл.

1

647, ал.1 ТЗ, да се обяви за недействителна публична продан и за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на постановление за възлагане от 09.05.2019г. на ЧСИ А. Д. с рег. № *** по изпълнително дело № 441/2017г. по отношение на конкрретно посочени поземлени имоти и попадащите в тях масивни сгради.

С писмо изх.№ 26786 от 10.09.2020г. съставът на СГС е изпратил до АВп исковата молба с приоженията към нея за вписване.

С допълнителна искова молба ищецът е предявил, при условията на евентуалност(в случай, че бъде уважен искът по чл. 647, ал.1 ТЗ) и иск по чл.

108 ЗС срещу ответника „Кей био индъстри България” ЕООД с искане същият да бъде осъден да предаде владението на поземлените имоти. В допълнителната искова молба ищецът е поискал от съда да бъде разпоредено вписването й.

С атакуваното разпореждане съставът на СГС е оставил без уважение искането за съвместно разглеждане на иск по чл. 108 ЗС, като е приел че се касае за последващо съединяване, което е недопустимо. Посочено е, че предмет на делото е искът, предявен с първоначалната ИМ, която едниствено подлежи на вписване.

Въззивният съд намира, че подадената частна жалба е недопустима.

Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство при условията на евентуалност предявен с допълнителната искова молба иск, не прегражда понататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, точка 1 от ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Това определение не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по евентуалните искове, а само от процесуалната възможност това да се осъществи в образуваното исково производство по главните искове.

Неприемането на допълнително предявените искове за съвместно разглеждане няма да се отрази на правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по първоначалните искове.

В случая съставът на СГС не е приел за съвместно разглеждане предявените с допълнителната искова молба искове, но частният – жалбоподател- ищец в производството не е лишен от възможността, да установи спорното правоотношение в отделен процес.

Предвид изложеното, подадената частна жалба, като недопустима следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима, частна жалба на Б. С. З. против разпореждане от 10.09.2020г., постановено по т.дело № 1273/2020г. на Софийския градски съд, ТО, VI-3 състав, с което е оставено без уважение искането на З. за последващо съединяване на искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3