Решение № 347 от 23.07.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 386/2026
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 177 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2, предложение последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 105 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 209, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 209, ал. 2, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73, ал. 4 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- § 12 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. София, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20261800500386 по описа за 2026 година
С Решение № 15/14.01.2026г., постановено по гр.д. № 110/2025г. на Сливнишкия районен съд, са отхвърлени: предявеният от Държавен фонд „Земеделие“ с БУЛСТАТ Ю121100421, като публичен взискател, срещу „Димана Консулт“ ЕООД с ЕИК 200884387 и „Евроуспех Консулт“ ЕООД с ЕИК 201883224 иск за обявяване за недействителна спрямо Държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, сделката, осъществена с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 177, том IV, рег. № 4753, дело № 692 от 2018г., с която „Димана Консулт“ ЕООД прехвърля на „Евроуспех Консулт“ ЕООД в собствеността на УПИ VII - 299 с площ от 500 кв.м. от кв.19 по плана на село Братушково, общ. Сливница, обл. София, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота, УПИ VIII - 298 с площ от 510 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, общ. Сливница, обл. София, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота, и УПИ XVI - 300 с площ от 505 кв.м. от кв.19, по плана на село Братушково, общ. Сливница, обл. София, заедно с построените в имота два броя къщи за гости, ведно с всички подобрения и приращения в имота. предявеният от Държавен фонд „Земеделие“ с БУЛСТАТ Ю121100421, като публичен взискател, срещу „Евроуспех Консулт“ ЕООД с ЕИК 201883224 и „Хепи Холидейс“ ЕООД с ЕИК 206396074 иск за обявяване 1 за недействителен спрямо Държавата на извършения от страна на „Евроуспех Консулт“ ЕООД апорт (непарична вноска, вписана на 02.09.2021г. в ТРРЮЛНЦ) в капитала на „Хепи Холидейс“ ЕООД на следните имоти: ПИ с идентификатор *** и построените в него сгради с идентификатор *** и идентификатор ***,
ПИ с идентификатор *** и построените в него сгради с идентификатор *** и идентификатор ***, и ПИ с идентификатор *** и построените в него сгради с идентификатор *** и идентификатор ***, всички находящи се в село Братушково, общ. Сливница, обл. София.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно поради противоречие със закона. Оспорва извода на районния съд за неизпълнение на състава на разпоредбата на чл.216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, поради това, че сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том IV, per. № 4753, дело № 692 от 2018г. на нотариус Росица Георгиева, вписан в Службата по вписванията - гр. Сливница под № 63, том XI, дело 2088/2018г. не е извършена след започнала проверка от служители на ДФЗ, в резултат на която да е установено по основание и размер публично държавно вземане от 390372,18 лева, както и поради това, че актът за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), с който се удостоверява по основание и размер публичното държавно вземане, е издаден въз основа на допълнителна проверка, извършена в период след датата на сключване на процесната сделка и касае различно нарушение спрямо това, за което е започнала първоначалната проверка, завършила с РФК, отменено с решение на ВАС. Описва фактическата обстановка по спора. Счита за доказано, че „Димана консулт“ ЕООД има качеството на ползвател със сключен с ДФЗ Договор № 23/311/00628 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Изтъква, че с контролен лист за посещение на място от 25.07.2018г. - 13.08.2018г. служители на ДФЗ констатирали неизпълнение на бизнес плана, във връзка с което на 20.09.2018г. било открито производство по налагане на финансова корекция, а на 12.11.2018г. е издадено Решение № 23/311/00628/3/01/04/01. за налагане на финансова корекция (РФК), с което на Дружеството е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 390372,18 лева, като същото е връчено на „Димана консулт“ ЕООД на 14.11.2018г. Това решение било отменено с Решение № 966 от 07.11.2019г. по адм. д. № 1210/2018г. на АССО, като последното е потвърдено с Решение № 5126 от 29.04.2020 г. по адм.д. № 9839/2019г. на ВАС. Жалбоподателят акцентира върху мотивите на ВАС, съгласно които обжалваното решение на АССО е правилно като краен резултат, но административният орган бил допуснал процесуално нарушение поради позоваване на неотносим нормативен акт.
Същевременно, ВАС не бил споделил извода на АССО, че нереализирането на заложените в бизнес плана приходи не е нарушение и с него не е нанесена вреда, тъй като това съставлява нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договор №23/311/00628 от 16.10.2014г., а само с изграждането на къщата за гости не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане. Посочил е също така, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не се 2 използва по предназначение, а това е основание за връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. Също така, ВАС бил изложил и мотиви, че изпълнението следва да се отчита за всяка година поотделно. Въз основа на така посочените мотиви от решението на ВАС, жалбоподателят прави извод, че ползвателят на помощта „Димана консулт“ ЕООД не изпълнява своите нормативни и договорни задължения по Договор № 23/311/00628, което е основание, ДФ „Земеделие“ да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях, като това материално право не се отрича в обсъжданото съдебно решение на ВАС, но, въпреки това.
РС- Сливница бил формирал различен извод в обжалваното решение, а именно – че е приключило производството по установяване на публично държавно вземане за сумата от 390372,18 лева, за което е издадено Решение за налагане на финансова корекция от 12.11.2018 г., като е прието, че не е налице такова вземане спрямо „Димана Консулт“ ЕООД“. В подкрепа на тезата си, жалбоподателят черпи аргументи от разпоредбите на чл. 173 и чл. 177 от АПК и от факта, че в случая ВАС не е решил спора по същество, а само е потвърдил решението на АССО за отмяна на РФК. Тълкува това произнасяне в смисъл, че, щом издаването на обжалвания администативен акт не е започнало по инициатива на адресата на акта, за административния орган съществува право и задължение да издаде повторно този акт, като се съобрази с указанията на ВАС, изложени в мотивите на съдебното решение. Намира, че указанията към административния орган не се оформят в специален диспозитив на решението, а се съдържат в неговите мотиви. Оттук прави заключение за неправилност на извода на РС- Сливница, че с решението на ВАС било приключило производството по установяване на публично държавно вземане за сумата от 390372,18 лева, като е прието, че не е налице такова вземане спрямо „Димана Консулт“. Развива съображения за субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо на решението на ВАС. Подчертава, че това решение не е пречка пред издаване на нов акт при съобразяване на мотивите в него, тъй като то касае само законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 от АПК, а след като е отменил акта, съдът не решил правния спор по същество. В контекста на тези съображения сочи, че, след отмяната на РФК, ДФ „Земеделие“ започнал процедура по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), който бил издаден именно на основание решението на ВАС. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че АУПДВ е издаден въз основа на допълнителна проверка, извършена в период след датата на сключване на процесната сделка и касае нарушение в различен период от това, за което е започнала първоначалната проверка, завършила с Решение за налагане на финансова корекция, отменено с Решение на ВАС. Излага становище, че както РФК, така и АУПДВ се отнасят за неизпълнение на задължения на ползвателя за пълните финансови 2016г. и 2017г. Счита, че при новата проверка административният орган има право да включва и допълнителни факти, настъпили след отменителното решение на ВАС. Подчертава, че АУПДВ касае същото публично вземане, установено с РФК. Оспорва извода на РС-Сливница, че за констатираното неизпълнение административният орган е следвало да издаде не АУПДВ, а отново РФК. По този въпрос се позовава на мотивите на ВАС в отменителното решение, че ДФ „Земеделие“ е допуснал процесуално нарушение именно като е издал РФК. Черпи аргументи и от § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗУСЕФСУ и § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение 3 на ЗПЗП, съгласно които ЗУСЕФСУ се прилага по отношение на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицираното на разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), доколкото не е предвидено друго в Регламент ЕС 1305/13, Регламент ЕС 1306/13 в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Прави извод, че ЗУСЕФСУ е общ закон, чието приложение е изрично изключено, когато ЗПЗП или акт по неговото прилагане предвиждат друго. Счита, че в случая датата на започване на административното производство по инициатива на компетентния орган е датата на извършване на първото процесуално действие по него, а именно - първият ден от периода на проверката (25.07.2018г.), поради което образуваното производство е в рамките на периода на мониторинг и попада изцяло в хипотезата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП. Прави извод, че актът, който може да издаде ДФ „Земеделие“ е само АУПДВ, както и че в случая е изпълнен съставът на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, доколкото увреждащата сделка била извършена след започнала проверка от служители на ДФЗ, в резултат на която е установено публично държавно вземане. Черпи аргументи от чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27. ал. 2 и 3 и ал. 5 - 7 от АПК, по силата на които РФК подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, т.е. от момента на получаване на РФК длъжникът „Димана консулт“ ЕООД е дължало възстановяване на определената за връщане безвъзмездна финасова помощ и е било налице изискуемо вземане. Подчертава, че е установено и увреждането на кредитора, доколкото увреждащо е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника.
Още повече, че „Евроуспех консулт“ ЕООД не било заплатило на „Димана консулт“ ЕООД продажната цена на имотите. Допълнително навежда довод, че сделката, обективирана в нотариалния акт, е привидна. Анализира последващите действия на приобретателя на имотите посредством апортирането им в капитала на дружеството „Хепи холидейс“ ЕООД. Развива съображения, че намерението за увреждане се доказва и с липса на икономически смисъл на извършените действия, чрез които се прикриват действителните отношения между страните. Подчертава, че чл. 216. ал. 1, т. 4 от ДОПК не възпроизвежда правилото на чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, съгласно което, когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, откъдето прави извод, че субективният елемент на фактическия състав на чл. 216. ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника, което в случая е доказано. Излага принципни доводи и във връзка с апорта на недвижим имот в капитала на търговско дружество. Подчертава, че с иска по чл. 135 от ЗЗД се упражнява преобразуващо право, което възниква в полза на кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, които го увреждат, но за длъжника съществува възможността да иска за бъде обявена за недействителна не само сделката, с която длъжникът го уврежда, но и последващите сделки, които го увреждат. Сочи, че в конкретния случай апортът на недвижимите имоти в капитала на „Хепи холидейс“ ЕООД е действие, което уврежда държавата, тъй като в резултат от него е затруднена възможността на публичния взискател да се удовлетвори от недвижимите имоти чрез тяхната публична продан. Излага съображения за увреждащия характер на сделката. Прави извод, че апортът на недвижими имоти в капитала на едно търговско дружество уврежда публичния взискател, както и че двете дружества са знаели за увреждането, като дори са имали намерение за 4 увреждане на публичния взискател чрез формална смяна на собствеността на недвижимите имоти. Обобщава, че „Димана консулт“ ЕООД към датата на разпоредителната сделка 03.12.2018г. е знаел, че е длъжник с изискуемо публично задължение, и е прехвърлил имотите с намерение да се увреди кредитора - публичен взискател, създавайки правна невъзможност да се насочи принудително изпълнение върху тях, като и към настоящия момент публичното задължение не е погасено. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Разпечатката съдържа 15 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3d18963-fedd-4287-bb6b-53c6cbbfd9a4