Решение № 260050 от 10.03.2021, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14/2021
- Вид
- Решение № 260050
- Подписан
- 10.03.2021
- Състав
- СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, РАЛИЦА ИВАНОВА ХАДЖИИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е № 260050
В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 10.03.2021г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня
Стефанова
При секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 14 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260170/ 11.11.2020 год., постановено по гр. дело № 68 по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен е отхвърлен предявеният от А.Ф.С., действащ чрез пълномощника си И.И.Б. срещу С.А.Ч. и А.М.Р. иск с пр. осн. чл. 34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл. от ГПК за допускане до делба на недвижими имоти.
Недоволен от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство, който го атакува с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Излага, че доколкото чичовците му трайно са се установили в Република Турция, намерението им за своене на неговите идеални части от сънаследствените имоти не е било манифестирано пред него. Сочи, че ответната страна не се е позовала на владение, основано на отдаване под наем или аренда на процесните имоти, поради което счита, че съдът неправилно е достигнал до извод в тази насока. Допълва, че отдаването на съсобствен имот под наем или аренда само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение от страна на съсобственика, който държи цялата вещ. Навежда твърдение, че снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на сънаследствените имоти не представлява обективиране на намерение за своене пред останалите съсобственици. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, при квоти: ½ ид.части за ищеца и ½ ид.части – за ответниците.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.А.Ч. и А.М.Р. не са депозирали писмен отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С
Решение № 18/ 25.01.1993 год. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Ж.на ПК в Г.Х., общ. Г.Х. на насл. на С.Ф.О.е възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти: посевна площ от 8.500 дка, седма категория, в местността ”Чатма”, имот № 021036, при граници: имот № 000136; 021035; 021033;
021037; посевна площ от 12.000 дка, седма категория, в местността” Зюмбюлюк”, имот № 003027, при граници: 003043; 000015;003028; 003005; 003006; 003007; посевна площ от 13.000 дка, трета категория, в местността ”Пред село”, имот № 025015, при граници: 025016; 025043; 025028; 025029; 025030; 025031; 000141.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 176/ 27.09.2011 год., изд. от Кметство с. Ж., общ. Х., обл. Ш.се установява, че общият наследодател С.Ф.О.е оставил за свои наследници двама синове - Ф.С.Ф. и О.С.Ф.. От удостоверение за наследници изх. № 174/ 26.09.2011 год., изд. от Кметство с. Ж., общ. Х., обл.
Ш.е видно, че О.С.Ф. е оставил за свои наследници съпруга Х.М.Ф.и двама синове - С.О.С.и М.О.С..Видно от Удостоверение за наследници изх. № 26/ 06.12.2019 год. , изд. от с. П., общ. Н.П., обл. Ш.след смъртта си Ф.С.Ф. е бил наследен от съпругата си Ф.Я.Ф.и сина си А.Ф.С. (ищеца), който от своя страна се явява единствен наследник на майка си (удостоверение изх. № 25/ 06.12.2019 год. , изд. от с. П., общ. Н.П., обл. Ш.).
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност и наследство № 186, том VІ, рег. № 12192, дело № 947 от 01.11.2011 год. С.О.С.и М.О.С. са били признати за собственици по давностно владение и наследство на процесните 3 недвижими имота.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 123, том, I, peг. № 1310, дело № 103/2015 г. от 10.02.2015 г., по силата на който С.О.С., лично и като пълномощник на М.О.С. са прехвърлили собствеността върху процесните поземлени имоти на единия ответник по делото С.А.Ч..
В представените скици №№ 15-98591, 15-98593 и 15-98595 от 31.01.2020 год., изд. от СГКК- гр. Шумен е отразено, че към датата на издаването им собственик на процесните поземлени имоти с идентификатори съотв. ***, *** и *** е С.А.Ч..
Съгласно
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/ 05.02.2020 год., изд. от общ. Х., обл. Ш.данъчната оценка на процесните 3 недвижими имота е в общ размер на 2932.60 лева.
От приетата по делото Справка за лице се установява, че към датата на извършване на продажбата на процесните имоти, С.А.Ч. е била в граждански брак с А.М.Р..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на четирима свидетели – свид. Б.Г.и С.И., водени от ищеца, и свид. С.С.и Е.Х., водени от ответниците.
Свидетелите
Г.и И.излагат, че познават М.и С.. Сочат, че през 1989 г. двамата братя заминали за Турция, но си идвали през отпуската, лятото за по 15-20 дни.
Разказват, че имали ниви, които били дадени в кооперацията на селото за стопанисване. Разногласие между свидетелите има само по въпроса кой е предоставил нивите за обработване на кооперацията – според свид. Г.– баща им, а свид. И.сочи, че М.е сключил договор с кооперацията. От свидетелските показания на С. се установява, че е продал имотите на ответницата през 2014 год. Сочи, че живее в Турция, но всяка година идва в село Ж.за 1-2 месеца. Твърди, че преди да почине брат му М.стоял в България по 6-7 месеца годишно. Навежда твърдение, че ищецът също живее трайно в Република Турция и не е ходил в България. Свид. Х.излага, че познава ответницата от 17-18 година. Знае, че тя е закупила имоти в село Ж.на 15.02.2014 г., но прехвърлянето станало през 2015 г., тъй като единият от продавачите имал здравословен проблем и не можел да пътува до България. Сочи, че ответницата започнала да ползва имотите през 2014 год. като ги дала да ги работи кооперацията като заявява, че лично я е виждал да взима рента. Твърди, че С. идва 2-3 пъти в годината за около месец, а майка им остава за половин година и през зимата се връща в Турция.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл. от ГПК.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който има за пряка и непосредствена цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност.
В случая от събраните доказателства безспорно се установи, че с Решение на поземлена комисия на наследодателя на ищеца и на праводателите на ответниците - С.Ф.О.е възстановено правото на собственост върху процесните 3 недвижими имота.
Ищецът е наследил от баща си Ф.С.Ф. (син на общия наследодател) и от майка си ½ ид. част от имотите, а М.и С.О.С.са наследили от баща си О.С.Ф.
(втория син на общия наследодател) останалата ½ ид.част от имотите.
Не се спори, че през 1989г. ищецът и праводателите на ответниците заедно със семействата си се изселили в Република Турция. От разпитаните по делото свидетели се установява, че праводателите на ответниците посещавали наследствените си имоти всяка година през отпуските си и са ги отдали под наем на кооперация, за да бъдат обработвани.
Установи се също така, че през 2011 год. праводателите на ответницата С.Ч. са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който им е признато правото на собственост по давност и наследство върху целите недвижими имоти, предмет на спора.
Между страните няма спор, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 2015 год., М.и С.О.С.са продали на С. Ч.тяхната ½ идеална част от процесните поземлени имоти.
В настоящия казус спорен е въпросът дали праводателите на ответницата са били еднолични собственици на процесните недвижими имоти или ищецът се явява техен съсобственик, като отговорът на този въпрос би могъл да рефлектира върху вещно-транслативния ефект на договора за покупко-продажба досежно другата ½ ид.част от процесните имоти.
Ето защо в настоящото производство следва да се изследват правата и на двете страни, като ищецът се позовава на право на собственост по силата на реституционно решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците – на възмездна прехвърлителна сделка, като сочат, че праводателите им са придобили целия имот по давност и наследство, което обстоятелство било надлежно удостоверено с нотариален акт № 186 от 01.11.2011 год.
С оглед твърдението на ищеца, че констатациите на нотариуса в горепосочения констативен нотариален акт са неверни, следва да се отбележи, че съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 год. по т.д. № 11 по описа за 2012 год. на ОСГК на ВКС съдържащата се в констативния нотариален акт констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, поради което е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по см. на чл.
179, ал. 1 от ГПК. Този правен извод може да бъде оспорван от всяко заинтересувано лице, като, за да отпадне легитимиращото действие на акта, следва да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Както беше посочено по-горе, не е спорно, че на наследодателя на ищеца и на праводателите на ответниците е възстановено правото на ползване върху процесните земеделски земи.
Ответниците сочат, че праводателите им са придобили сочените имоти по давност и наследство, поради което и следва да докажат наличието на тези основания.
Безспорно е в настоящото производство, че половината от процесните недвижими имоти са придобити от праводателите на ответниците М.О.С. и С.О.С.по наследство от баща им О.С.Ф. (1/3 ид.части) и по давност (1/6 ид.части).
По отношение на твърдението, че другата ½ ид.част от имотите е придобита от тях по давност, съдът намира следното:
В чл. 69 ЗС е въведена презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Когато вещта е съсобствена, отношенията се усложняват, тъй като всеки от съсобствениците има право да владее вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. В ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г. на ОСГК на ВКС е прието, че в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 от ЗС не се прилага. В константната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на наследството, владението върху наследеното имущество продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение (interversio possessionis). Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. (Решение № 192 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 763/2016 г., I г. о., ГК; Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 161 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о., ГК и др.)
Разпечатката съдържа 52 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3d11538-d7af-408b-901d-1ae5d2239b21