Решение № 1602 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1602 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110112422 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г.

М. Ц., ЕГН **********, с адрес: ********, с която против ЗАД „А. Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, е предявен иск с правно основание чл.100, ал.3 вр. чл.97 ЗТ, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 3947 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по договор за продажба на туристически пакет №3598, за екскурзия от Б. до Й., с продължителност 5 дни (4 нощувки), при начална дата 18.03.2020 г. и крайна дата 22.03.2020 г., изпълнението по който е обезпечено с договор за застраховка „Отговорност на туроператор“ с полица № ********/*** г., сключен със ЗАД „А. Б.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 11.03.2020 г. между ищцата и туроператора „Д.Х. БГ“ ООД е сключен договор за продажба на туристически пакет №3598, за екскурзия от Б. до Й., с продължителност 5 дни (4 нощувки), при начална дата 18.03.2020 г. и крайна дата 22.03.2020 г. Отпътуването следвало да се осъществи от 1 летище Варна. Пътуващи са двама души – ищцата и нейната сестра Д. М., като пакетната цена е в общ размер на 3947 лева. Твърди се, че същата е изплатена на туроператора изцяло, още в деня на сключване на договора – 11.03.2020 г.

С исковата молба са наведени твърдения, че екскурзията не е осъществена поради извънредното положение в страната, въведено на 13.03.2020 г. от Народното събрание на Република Б.. Твърди се, че поради наложените ограничителни мерки в Й., туроператорът многократно отлага пътуването. Сочи, че през 2021 г. става ясно, че „Д.Х. БГ“ ООД не е в състояние да проведе избраната екскурзия. Въпреки невъзможността да изпълни договора, туроператорът не възстановява заплатената сума.

Със заявление от 01.06.2021 г., ищцата отправя искане до туроператора за прекратяване на договора и връщане на платената сума. Тъй като сумата не е възстановена, ищцата отправя до туроператора покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ Милен Б.. Поканата е връчена на 04.02.2022 г., като след получаване на същата туроператорът не възстановява заплатената сума.

Твърди се, че на 18.08.2022 г. ищцата е уведомена за прекратяването на турагентската и туроператорската дейност на „Д.Х. БГ“ ООД, с указания, че може да предяви щета към застрахователната компания за възстановяване на заплатените суми по застраховка „Отговорност на туроператора“, с посочване номера на полицата, срока на валидност и застрахователното покритие.

Навеждат се твърдения, че туроператорът има сключена застраховка „Отговорност на туроператора“ по чл. 97 ЗТ, обективирана в полица № ********/*** г. със ЗАД „А. Б.“.

Поддържа се, че от справка в търговския регистър се установява, че съгласно Решение № 334/10.03.2023 г. по т.д. № 1719/2022 г. на СГС, „Д.Х.

БГ“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност с начална дата 25.05.2021 г.

Твърди, че до застрахователното дружество е отправена извънсъдебна покана, като с уведомление от 27.02.2023 г. ответникът я уведомява, че е образувана преписка по щета № 131622001000017, както и че според него не е налице покрит риск, поради което не са налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение. Излагат се доводи за отговорността на застрахователя по договора за застраховка, позовавайки се на чл. 97 ЗТ, както и на приложимите Общи условия. Претендира разноски.

2

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „А. Б.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който оспорва по основателност и размер предявените искове. Не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен между „Д.Х. БГ“ ЕООД и ЗАД „А. Б.“ АД по застраховка „Отговорност на туроператора“ обективиран в полица № ******** от 13.01.2020 г. по реда на чл. 97, ал.1 ЗТ, както и че между ищцата и „Д.Х. БГ“ ЕООД е сключен договор за продажба на туристически пакет № 3598 от 11.03.2020 г., с предмет екскурзия до Й., с полет от гр. С., която е следвало да бъде осъществена в периода 18.03.2020 г. – 22.03.2020 г., по която „пътуващи“ са Г. Ц. и Д. П.. Не се оспорва и обстоятелството, че екскурзията не е проведена, като се твърди, че причина за това е въведеното в страна извънредно положение и Заповед на министъра на туризма от 17.03.2020 г., съгласно която се преустановяват всички организирани пътувания по ЗТ на български граждани извън страната. Не се оспорва и факта, че ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и че същият е постановил отказ по смисъла на чл. 108, ал.1, т.2 КЗ.

Оспорва се материалната легитимация на ищцата да търси пълния размер на платената сума от 3947.00 лева, тъй като „пътуващи“ по смисъла на т.82 от ДР на ЗТ са две лица, поради което ако искът бъде намерен за основателен, същият следва да бъде уважен само за частта от сумата, която е заплатена за ищцата.

Оспорва се наличието на застрахователно събитие, настъпило в срока на застрахователния договор и представляващо покрит застрахователен риск по същия. Излагат се доводи, че съгласно застрахователния договор и чл. 25 ЗМДВИП в редакцията, приложима към 31.03.2020 г., „Д.Х. БГ“ ЕООД е следвало да върне платените суми на ищцата в срок до 12.05.2021 г., респективно, дружеството е изпаднало в забава на 13.05.2021 г., който момент е извън срока на застрахователния договор и не може да попадне в обхвата на застрахователното събитие по същия.

Сочи, че туроператорът не е станал неплатежоспособен или несъстоятелен в рамките на застрахователния период - 15.01.2020 г. – 14.01.2021 г. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.2, раздел II на общите условия на застрахователния договор, съгласно която застрахователното събитие се счита за настъпило в срока на действие на 3 застраховката, а ищцата е предявила претенцията си пред него на 25.08.2022 г.

- извън срока на действие на застраховката. Допълва, че дори и такава да е била предявена преди 13.05.2021 г. същата би била и неоснователна с оглед разпоредбата на чл.25 ЗМДВИП и отново не би представлявала застрахователно събитие, настъпило в рамките на застрахователния период.

Твърди се, че договорът за продажба на туристически пакет с предмет посочената екскурзия до Й. е прекратен, поради причини, които не могат да се вменят във вина на страните по него, а именно поради епидемията от Ковид-19, което също не представлява покрит застрахователен риск по застрахователния договор. Оспорва акцесорния иск за законна лихва като неоснователен, поради неоснователността на главната претенция. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.

В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.100, ал.3, вр. чл.

97, ал.1 ЗТ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, в тежест на ищеца да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на туристически пакет; предмет и цена на договора; че уговорената цена по договора за продажба на туристически пакет № 3598 от 11.03.2020 г. е в размер на 3947 лева, която сума е заплатена от нея на туроператора; обявяването на туроператора в неплатежоспособност; наличие на валидно застрахователно правоотношение между туроператора и ответник; наличие на покрит застрахователен риск по договора за застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ. В тежест на ответника е да установи всички свои възражения, въведени с отговора на исковата молба.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между „Д.Х. БГ“ ЕООД и ЗАД „А. Б.“ АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“ с полица № ******** от 13.01.2020 г. по чл. 97, ал. 1 ЗТ; че между ищцата и „Д.Х. БГ“ ЕООД е 4 сключен договор за продажба на туристически пакет № 3598 от 11.03.2020 г., с предмет екскурзия до Й. с полет от гр. С., с начална дата 18.03.2020 г., по която „пътуващи“ са Г. Ц. и Д. П., която е отменена поради Ковид пандемията и отказа на Кралство Й. да приема туристи; екскурзията не се е състояла и ищцата е отправила писмена претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение; застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение. Страните не спорят, че макар предметът на договора за продажба на туристически пакет да не е осъществен, „Д.Х. БГ“ ЕООД не е възстановил на ищцата заплатените средства за екскурзията.

От представена разпечатка на електронни писма се установява, че още през м.май 2020 г. ищцата е отправила към туроператора искане за възстановяване на заплатените от нея суми за туристическия пакет, като последният е отговорил, че плащане може да бъде извършено в срок от 12 месеца след отмЯ. на извънредното положение.

Не се оспорва твърдението, заявено с исковата молба, че поради невъзможността на туроператора да проведе заявената екскурзия, както и поради факта, че заплатените средства не са възстановени, със заявление от 01.06.2021 г., ищцата уведомява туроператора, че прекратява сключения договор, като отправя искане за възстановяване на заплатената сума. С покана за доброволно изпълнение, връчена на туроператора на 04.02.2022 г. от ЧСИ М. Б. – рег. №838 КЧСИ, ищцата отправя поредно искане за възстановяване на заплатената от нея сума, в размер на 3947 лева, в едноседмичен срок от връчване на покана.

Видно от приетата по делото застрахователна полица №********, застрахователният договор е с покритие от 00.00 ч. на 15.01.2020 г. до 24.00 ч. на 14.01.2021 г. Доколкото договорът за продажба на туристически пакет е сключен в срока на действие на застрахователния договор, то по отношение на ищцата следва да се приеме, че същата има качеството на ползвател на застрахователната услуга.

По искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Ц.О. – майка на ищцата.

В показанията си св. О. заявява, че нейната дъщеря Г. пожелала да направи подарък на сестра си – екскурзия до Й.. Пътуването не се осъществило поради обявената пандемия от Ковид. На ищцата било 5 предложено възстановяване на заплатеното или екскурзия до друга дестинация, но тя отказала, тъй като се интересувала само от пътуване до Й..

Макар да поискала възстановяване на платените средства, парите не били върнати, като вместо това, на ищцата бил предложен ваучер. Тъй като тя не била съгласна, заявила, че прекратява договора.

С решение № 334/10.03.2023г. по т.д. № 1719/2022 г., по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Д.Х. БГ“ ЕООД, с начална дата 25.05.2021 г. и е открито производство по несъстоятелност на търговското дружество.

На основание чл.89, ал.5 ЗТ, пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Според чл.89, ал.6 ЗТ, при прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5, пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.

Съгласно чл.103, ал.5 вр. ал.1 ЗТ, задължителната застраховка „Отговорност на туроператора“, предвидена с чл.97, ал.1 ЗТ, покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3d02460-9ad7-4d51-b599-3e6367672851