Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1028 от 18.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21795/2023
Вид
Решение № 1028
Подписан
18.01.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110121795 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е иск от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/, ЕИК ********* за признаване за установено, че /фирма/, ЕИК ********* дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер на 955,30 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 30 стотинки), представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.2018 г., и разходи за определянето му по щета **************, както и сумата в размер на 291,12 лева (двеста деветдесет и един лева и 12 стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г., заедно със законната лихва от 18.11.2022 г. до погасяване на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 62963/2022 г. на СРС, 166 състав.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил.

Поддържа, че вредите са на стойност 14966 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски, от които след приспадане на платената сума от 13389,20 лева има неплатен остатък в размер на 955,30 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на 291,12 лева.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, като твърди, че при определяне на размера на щетите трябва да бъде приложен и коефициент на овехтяване.

Счита, че е погасил изцяло задължението си.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62963/22 г., СРС е подадено в срок възражение. В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил иск.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.

411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника. В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа.

В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 26.09.2023 г. всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане.

Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че средната пазарна стойност на ремонта на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. № ******** е 29 067 лева. Съгласно дадените в откритото съдебно заседание обяснения на вещото лице и отговора на т. 4 от експертизата, действителната стойност на застрахованото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП е 19 664 лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност на имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета, доколкото ремонтът на увреденото МПС надвишава неговата стойност.

Константната съдебна практика приема, че когато при тотална щета увреденото имущество има остатъчна стойност /запазени части, които могат да се използват/ стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на вещта (виж Определение № **/20.02.2014 г. по т. д. № 2662/2013 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на 2-ро т.отд. на ВКС). Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието /вредата не би била стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени части/. Този размер следователно е и противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата гражданска отговорност.

От заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 19 664 лева, а стойността на запазените му части е 20 % от тази стойност, т.е. 3 933 лв. След приспадане на тази сума от 2 действителната стойност на автомобила, размерът на дължимото обезщетение възлиза на 15 731 лева, към което следва да се включат и ликвидационните разноски от 15 лева. Общият размер на регресния дълг възлиза на 15 746 лева, от които ответникът е погасил 13 389,20 лева /който факт е обявен за безспорен в производството/, поради което остава неплатен остатък от 2 356,80 лева. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което и като съобрази, че искът е предявен за неплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди по /марка/, модел /модел/, с рег. № ******** за сумата от 955,30 лева, то същият се явява основателен до този размер.

Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е. забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане, от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана за плащане на регресната претенция на ищеца по щета **************, същата е получена от ответника /фирма/ на 18.06.2018 г. Съгласно споразумение за разсрочено плащане от 18.09.2018 г. между /фирма/ и /фирма/ АД, ответникът е отказал плащане по щетата за разликата над 13389,20 лева до претендирания размер от 14981 лева. Исковата претенция за лихва касае период от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г., поради което несъмнено в този период, ответникът е бил в забава. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет калкулатор е в размер на 291,12 лева. Налага се извода, че искът е основателен в цялост.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/. За заповедното производство на ищеца се следват разноски в общ размер на 75 лева , от които 25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лева, юрисконсултско възнаграждение , определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева и 300 лева, депозит за САТЕ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК с правно основание чл. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/ , ЕИК *********, че /фирма/, ЕИК ********* дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер н а 955,30 лева (деветстотин петдесет и пет лева и 30 стотинки), представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.2018 г. и разходи за определянето му по щета **************, ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до погасяване на задължението, както и сумата в размер на 3

291,12 лева (двеста деветдесет и един лева и 12 стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 62963/2022 г. на СРС, 166 състав.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 75 лева ( седемдесет и пет лева), представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 375 лева (триста седемдесет и пет лева) – разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4