Определение № 1207 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500952 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752, против разпореждане от 06.03.2025 г., инкорпорирано в заповед № 1887/06.03.2025 г., издадена по частно гражданско дело № 1762 /2025 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр. състав, в частта му, с която е отхвърлено заявлението му против Я. В. Т., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания: за сумата от 176,28 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г.; за сумата от 86,41 лв. - лихви за забава за периода от 06.10.2023 до 04.10.2024 г. и за сумата от 48,54 лв. лихви за забава за периода от 04.10.2024 г. до 29.01.2025 г., дължими по договор за потребителски кредит № 40019848529 от 05.09.2023 г., сключен между заявителя и длъжника. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, като иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

1

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Видно от приложения със заявлението договор, страните са уговорили задължение за длъжника за заплащане на кредитора на възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“, която уговорка според настоящия съдебен състав противоречи на добрите нрави.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст е в размер на 200 лв., а за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 225 лв., общо 425 лева Така наречените „Допълнителни услуги – Фаст и Флекси“ се изразяват в следното: Приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит;

Право на промяна на погасителния план. На кредитополучателя е изплатен кредит от 500 лв., дължимата сума за връщане по кредита е 736,75лв. при ГПР от 48,88 %, ГЛП 41 %, а дължимата сума за връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги “ е в размер на 1 161,75 лв.

Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва.

Ето защо и на основание чл.23 ЗПК дължимо е връщането само на главницата, представляваща чистата сума по кредита.

Ето защо липсват предпоставки за уважаване на заявлението за 2 договорната лихва по кредита, поради което същото следва да се отхвърли. Не следва да се уважава заявлението и в частта за мораторните лихви, доколкото същите са начислени за забавеното плащане на сумите по погасителния план, които включват и договорна лихва.

С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане в посочената част за правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.03.2025 г., инкорпорирано в заповед № 1887/06.03.2025 г., издадена по частно гражданско дело № 1762 /2025 г. на Районен съд - Пловдив, XXI гр. състав, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.

София, ЕИК 175074752 против Я. В. Т., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания: за сумата от 176,28 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г.; за сумата от 86,41 лв. - лихви за забава за периода от 06.10.2023 до 04.10.2024 г. и за сумата от 48,54 лв. - лихви за забава за периода от 04.10.2024 г. до 29.01.2025 г., дължими по договор за потребителски кредит № 40019848529 от 05.09.2023 г., сключен между заявителя и длъжника.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3