Определение № 2235 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2235 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002102775 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 12176/07.05.2025 г., подадена от „Банка ДСК“ АД срещу решение № 327 от 24.03.2025 г. по гр. д. № 2078/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261112 от 30.08.2023 г. по гр. д. № 8975/2020 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на С. И. А., на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2113.37 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди от осъщественото принудително изпълнение по производството по изп. д. № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., peг. № * и с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., изразяващи се в заплатени такси на съдебния изпълнител по посоченото изпълнително производство, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществено принудително изпълнение по производството по изп. д. № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., както и принудително отчуждаване на единственото му жилище чрез осъществената по изпълнителното производство публична продан, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

1

На 21.03.2008 г. между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца (кредитополучател) сумата от 32 000 лв. за срок от 360 месеца. считано от датата на усвояване. Посочен е номер на разплащателна сметка на кредитополучателя, по която сумата ще бъде преведена, а кредитът - усвоен. В чл. 8 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитът се обезпечава с ипотека върху собствения на кредитополучателя недвижим имот - апартамент № 9 в [населено място],[жк], с площ от 66.19 кв.м, заедно с избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Договорът е сключен при общи условия (ОУ) на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, като в чл. 11 от него е посочено, че ОУ са неразделна част от договора, както и че кредитополучателят ги е получил и приел с подписване на договора. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 030, том VIII, peг. № 36221, дело № 1341/2007 г. от 28.12.2007 г., „К.“ АД е продало на ищеца горепосочения апартамент за сумата от 19 950 лв. Уговореното обезпечение е учредено с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 123, том I, peг. № 2172, дело № 111/2008 г. от 26.03.2008 г. Ответникът е изпратил до ищеца нотариална покана, с която е обявявил кредита за предсрочно изискуем, на основание предвидените в договора условия. Нотариалната покана е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, съгласно представената по делото разписка.

Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 42570/2017 г. по описа на СРС. На 11.07.2017 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу С. И. А. за сумата от 28 168.60 лв. - главница, заедно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 1273.17 лв. за периода 23.12.2016 г. - 27.06.2017 г., санкционна лихва в размер на 39.87 лв. за периода 30.12.2016 г. - 27.06.2017 г., заемна такса в размер на 745.30 лв., сумата от 604.53 лв. - държавна такса, и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт. Срещу постановената заповед за незабавно изпълнение длъжникът е депозирал възражение. Банката е предявила иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение. От приложения препис от изп. д. № 672/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д. се установява, че делото е образувано въз основа на издадения по заповедното производство по гр. д. № 42570/2017 г. на СРС изпълнителен лист от 11.07.2017 г., от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. И. М.. В хода на изпълнителното производство ипотекираният в полза на банката недвижим имот, собственост на длъжника, въз основа на проведена през периода 08.03.2019 г. - 08.04.2019 г. публична продан, след обявяването на предходните такива за периодите 01.10.2018 г. 01.11.2018 г. и 21.12.2018 г. - 21.01.2019 г. за нестанали, е продаден за сумата от 32 300 лв. На 30.04.2019 г. е съставено постановление за възлагане. С постановление за възлагане на недвижим имот от 10.04.2019 г. процесният апартамент № 9 е възложен на Б. Х. И.. На 30.04.2019 г. съдебният изпълнител е разпределил събраната сума от продажбата на посочения недвижим имот в размер на 32 300 лв. На 11.06.2019 г. е извършено принудително отнемане и въвод във владение на лицето, придобило процесния апартамент 2 от публичната продан, за което е съставен протокол.

С молба от 21.01.2020 г. длъжникът е депозирал в изпълнителното производство решение № 7648/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 16432/2017 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. И. А. иск по реда на чл. 422 ГПК.

Съдът е констатирал наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор, както и че не е налице забава от страна на кредитополучателя. Приел е, че не е доказано настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. С постановление от 21.01.2020 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно издаденото от съдебния изпълнител удостоверение в полза на взискателя е преведена сумата от 29 958.71 лв., на ЧСИ – 2111.37 лв., банкови комисионни - 2 лв., на СО Район „Кремиковци“ – 227.92 лв. На 28.05.3030 г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу ответника за сумата от 29 958.71 лв., събрана по изп. д. № 20177810400672 по описа на ЧСИ Г. Д., и преведена на взискателя на 03.06.2019 г., и за разноски по посоченото изпълнително дело на обща стойност от 2113.37 лв. Определението за издаване на обратен изпълнителен лист е отменено с определение № 717/10.03.2021 г. по ч. т. д. № 577/2021 г. по описа на САС. Въз основа на издадения обратен изпълнителен лист ищецът е завел изп. д. № 20208510400842. С платежно нареждане от 16.06.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, банката е превела по банков път по посоченото изпълнително дело сумата от 35 777.68 лв. Страните не спорят, че постъпилите по сметка на съдебния изпълнител суми са запорирани въз основа на издадена обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск, който банката ще предяви срещу ищеца. Въз основа на искова молба вх. № 69173/14.07.2020 г. банката е образувала гр. д. № 6966/2020 г. по описа на СГС за заплащане на сумата от общо 31 592.30 лв., от която: 27 425.87 лв. - главница; 3901.83 лв. договорна лихва за периода 01.08.2018 г. - 13.07.2020 г., 17.97 лв. - застраховка обезпечение, и 219.39 лв. - такса за управление. На 11.06.2019 г. ищецът е сключил договор за наем с М. Г.

П. за къща, находяща се в [населено място], област К., при месечен наем от 400 лв. Съставен е приемо-предавателен протокол за предаване на наетата къща на ищеца за временно ползване. От показанията на разпитания пред СГС свидетел Р. А. се установява, че същият е запознат с воденото от банката срещу ищеца изпълнително производство, тъй като той го водил в качеството му на помощник съдебен изпълнител. Извършил оглед на процесния имот, който се намирал в [населено място],[жк], за което съставил протокол за оглед. Имотът не бил в добро или много добро състояние. Свидетелят изготвил снимков материал, който предоставил на банката. Имало мухъл по стените. Банята била подготвена за ремонт. В апартамента дограмата била сменена частично. Стените били на шпакловка и латекс. Имало мухъл и течове навсякъде. Към датата на въвода във владение състоянието на имота било много по-лошо от удостовереното в протокола за оглед. Длъжникът бил изнесъл всичко били махнати интериорните врати. От показанията на свидетелката М. П. - майка на съжителката на ищеца на съпружески начала, се установява, че познавала ищеца от повече от 5 години. След като продали апартамента на ищеца, дъщеря й отишла да гледа внучето си, а ищецът отишъл при свидетелката, за да започне работа. Занимавал се със строителство.

Разбрали се да заплаща наем от 400 лв. Средствата били необходими на свидетелката, тъй 3 като била пенсионер, имала и здравословни проблеми. Ищецът живеел в [населено място], област К., [улица]; ползвал втория етаж на къщата, а свидетелката - първия. На всеки етаж имало по две стаи. След продажбата на апартамента отношенията в семейството на ищеца се влошили. И двамата много страдали. Ищецът страдал от диабет. Много се притеснявал за семейството си, защото се разделили. Семейството на ищеца живеело в жилището, което банката продала. С. А. живял под наем при свидетелката от пролетта на 2019 г., в продължение на година - година и половина. От показанията на свидетелката Г. И. Н. фактическа съпруга на ищеца, се установява, че го познавала от 1996 г., отдавна живеели заедно; живели заедно в жилището, което банката продала, от 2017 г. - 2018 г. Ищецът редовно плащал вноските си към банката, нямали пропуснати вноски. Работел и осигурявал средства за вноските и за издръжка на семейството. След продажбата на жилището започнали семейните скандали. А. напуснал работа, започнал работа по обекти. Повишила се кръвната му захар изведнъж, рязко отслабнал. Направили му изследвания, при които установили, че кръвната му захар била 25. Преди това нямал такива проблеми. Това се случило през 2018 г. - 2019 г. След продажбата на апартамента се разделили. При нейната майка имало обекти за ремонт. Разговаряли ищецът да живее при нейната майка, за да може да работи. Свидетелката живяла при дъщеря си, за да й помага в отглеждането на детето й.

Винаги бил глава на семейството. Близо година били разделени. Преди продажбата на апартамента нямали раздели. Продажбата на жилището се отразила много зле на ищеца затворил се в себе си, променил се, не общувал с приятели и съседи, притеснявал се, че не е заедно със семейството си, оплаквал се от високи нива на кръвната захар. Живял на квартира през 2019 г. - 2020 г., при нейната майка. Понастоящем свидетелката отново живеела заедно с ищеца. Сега бил малко по-спокоен. Приемал лекарства, редовно ходел на прегледи. Поставили му диагноза диабет. Всяка сутрин измервал кръвната си захар и приемал лекарства. Преди продажбата на апартамента не приемал никакви лекарства. От заключението на вещите лица д-р М. Б.-В. (ендокринолог) и Е. М. (клинична психология, социална психология) по изслушаната пред СГС комплексна съдебнопсихологична и съдебномедицинска експертиза се установява, че при ищеца е налице захарен диабет тип 2.

Налице са данни за трайно лош гликемичен контрол. На ищеца е поставена диагноза диабетна полиневропатия, която представлява хронично усложнение на захарния диабет.

Това заболяване е хронично и се нуждае от непрекъснати медицински грижи и мотивирано участие на добре обучен пациент, за да се предотвратят острите усложнения и да се намали рискът от дългосрочни усложнения. Негативните усложнения при захарен диабет тип 2 са: нарушено зрение, бъбречни увреждания, заболявания на големите кръвоносни съдове, невропатия, артериална хипертония, дислипидемия, затлъстяване; късните усложнения на болестта могат да доведат до сериозни посдедици - слепота, хронична бъбречна недостатъчност и необходимост от хемодиализа, ампутация на крайници, съдови усложнения — ИБС, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, инсулт. Захарният диабет е хронично заболяване, което изисква големи разходи за системния му контрол, за съвременното му лечение и за настъпилите късни усложнения. Стресът сам по себе си не причинява диабет, но има редица доказателства, че може да има връзка между стреса и 4 риска от диабет тип 2. Редица изследователи смятат, че високите нива на хормоните на стреса може да попречат на клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, да работят правилно и да намалят количеството инсулин, което произвеждат. Не са налице лабораторни методи, които категорично да докажат точния механизъм, по който стресът повлиява хода на заболяването. Липсва пълно възстановяване от захарен диабет. Принудителното изпълнение върху имуществото и продажбата на единственото жилище на ищеца се е отразило с клинични изяви в здравословното му състояние - остра стресова реакция при разстройство в адаптацията, с усложнение в отключване на диабет тип 2 и усложнение - диабетна полиневропатия, артериална хипертония във високи стойности. Освен здравословното му състояние са били засегнати инеракциите и качеството на семейния живот с близките и социалната реализация, както в междуличностен, така и в работен план. Налице е промяна в психологичния и психосоматичния статус на ищеца при отстраняване от жилището му и при започване на делото. Клинично изявените промени са били актуални в периода след завеждане на делото и при напускането на жилището, като не са дезактуализирани и към момента на проведените от вещите лица изследвания. В случая се касае за живот в страхове и несигурност. Ищецът е страдал от негативни емоции, преминали в състояние на дистрес и отключили нозология. Интензитетът и продължителността са били на ниво отключване на болестен процес. Към момента на изследването А. не е преодолял негативните емоции, болестните симптоми са актуални, макар и компенсирани с медикаментозна терапия, предписана от лекари-специалисти. Симптомите на заболяванията са придобили хроничен ход и винаги при ескалация на стресогенните изживявания ще ескалира и интензитетът на същите. Към момента жилището, в което живее ищецът със семейството му, е в състояние на недобри условия - ищецът не смее да ремонтира и подобрява жилищните условия поради страховете, че то не е тяхно и могат да бъдат изгонени и от него. Това води до нарушено качество на живот, до избягване на контакти и гостувания на децата и внуците им, тъй като условията в ползваното понастоящем жилище не са според вижданията на семейството за домашен уют. Те не могат и не смеят да го нарекат свой дом. Вещите лица са пояснили в открито съдебно заседание, че няма методика, с която да се определи кога е настъпила болестта захарен диабет тип 2. По делото има данни, които категорично поставят тази диагноза и показват лош контрол на кръвната захар, който е с давност повече от 3 месеца, предвид данните за гликирания хемоглобин. Категорично ищецът е имал по-ниско ниво през последните три месеца назад от изследването. Състоянието на ищеца трябва да се лекува.