Решение № 13228 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13228 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110160822 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск, предявен от И. Р. С., ЕГН **********, с адрес в ... против Столична община, ЕИК 000696327, са адрес в гр. София, ул. „Московска” № 33, представлявана от Кмета В.Т..

Твърди се в исковата молба, че на 22.10.2021 г. чрез запорно съобщение до работодателя на ищцата, последната е узнала за водено срещу нея изпълнително дело № 3449 по описа за 2021 г. на Частен съдебен изпълнител А.П.. След запознаване с делото е установила, че същото се води за събиране на глоба, наложена с наказателно постановление № 316795 от 2017 г., влязло в сила на 02.03.2018 г. И. С. сочи, че не помни процедурата по издаване на наказателното постановление, нито кога й е връчено същото. Твърди, обаче, че от сочената датата на влизане в сила на наказателното постановление до образуването на изпълнителното производство е изтекла давността за изпълнение на наказанието, предвидена в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 бл. „а“ от ЗАНН.

Ищцата сочи, че в хода на изпълнителното производство по делото принудително й е събрана сумата от 280 лв. Твърди, че като задължение по изпълнителното дело й е начислена и сумата от 167 лв. – такси за изпълнителни действия.

Като излага тези обстоятелства, ищцата предявява обективно съединени искове, с които моли да бъде прекратено изпълнителното производство и да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 280 лв., събрана по принудителен ред, но недължимо, тъй като задължението е погасено по давност.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства. Моли за изменение на размера на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.

1

С определение № 16200 от 07.04.2025 г., влязло в законна сила на 02.07.2025 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения от И. Р. С., ЕГН **********, с адрес в ... против Столична община, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от Кмета, иск за прекратяване на изпълнително дело № 3449 по описа за 2021 г. на Частен съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 и район на действие – Софийски градски съд.

С протоколно определение от 10.02.2026 г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият се счита заявен със следния петитум: „Моля на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да осъдите Столична община, ЕИК 000696327, представлявана от кмета В.Т. да заплати на И. Р. С., ЕГН **********, сумата в размер от 200,00 лева, представляваща недължимо получена сума, събрана принудително по изп. д. № 20218490403449 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, с район на действие СРС, след погасяване на вземането по давност, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 167,00 лв., представляващи платени без основание в хода на принудително изпълнение разноски и такси по ТТЗЧСИ по изп. д. № 20218490403449 по описа на ЧСИ А.П., с рег.

№ 849, с район на действие СРС, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.“

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 316795 от 12.09.2017 г., издадено от Заместник кмет на Столична община на ищцата И. Р. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ и чл. 35 ал. 1 вр. чл. 34 ал.

3 от НРУПОГТТСО. Наказателното постановление е влязло в сила на 02.03.2018 г.

Въз основа на възлагателно писмо с изх. № СОА21 – ДИ11 – 9870 от 11.05.2021 г. е образувано изпълнително дело № 344 по описа за 2021 г. на Частен съдебен изпълнител А.П., рег. № 849 и район на действие - Софийски градски съд за събиране на наложената на И. С. глоба. Изпълнителното производство е образувано на 04.06.2021 г. със страни – взискател Столична община и длъжник И. С.. На 22.10.2021 г. на ищцата, чрез работодателя й, е връчена покана за доброволно изпълнение. На 19.10.2021 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата, в отговор на което представляващият „Баргейм“ АД е посочил, че ще бъдат предприети необходимите действия за удръжки от трудовото възнаграждение на И. С.. Видно от протокол за извършено погасяване от 09.06.2022 г., съставен от съдебния изпълнител от ищцата е удържана общо сумата от 367 лв., от която 167 лв. са такси по изпълнителното дело. Последното погасяване на сума е извършено на 27.05.2022 г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният осъдителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за установяването на недължимостта на процесното парично вземане и осъждане на ответника да върне получената без основание сума. Правната му сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Ищецът не е лишен от правен интерес от отричане на задълженията му по наказателното постановление№ 316795 от 12.09.2017 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, независимо от разпоредбата на чл. 173 ал. 2 от ДОПК. Вземането за връщане на принудително събраната глоба, предмет на осъдителния иск, е публично 2 общинско вземане, тъй като попада в приложното поле на чл. 162 ал. 2 т. 7 от ДОПК. В случаят събирането им е възложено на частен съдебен изпълнител при условията на чл. 2 ал.

3 от ЗЧСИ и изпълнителното производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК. Посоченият по-горе факт определя редът за защита срещу изпълнението на едно задължение, което според твърдения в исковата молба е погасено по давност. При извършването на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнесе по възражението за давност, поради което средството за защита на длъжника е чрез предявяването на иск по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК (в този смисъл определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Хайгухи Бодикян).

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Ищцата претендира връщане на принудително събрани суми, които представляват глоба, наложена като наказание по реда на ЗАНН с влязло в сила наказателно постановление и разноски в изпълнителното производство.

По отношение на наложеното наказание „глоба“ приложимият давностен срок е този по чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК. Съгласно цитираната норма давността за изпълнение на наказание „глоба“ е две години. Считано от датата на влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено това наказание – 02.03.2018 г., изпълнителската давност е изтекла на 02.03.2020 г., а изпълнителното производство е образувано след погасяването на възможността за принудително изпълнение на наложеното наказание „глоба“. Следователно в хода на изпълнителното производство е събрано по принудителен ред вземане, което вече е било погасено по давност. В този смисъл ответната община е получила сумата от 200 лв. на отпаднало основание, поради което дължи нейното връщане.

Недължимо платени са и разноските по изпълнителното производство в размер на 167 лв. Както беше посочено по-горе, принудителното изпълнение е започнало след изтичането на погасителния давностен срок, респ. разноските, направени за събирането на погасеното по давност вземане, също са недължими. Независимо от това, обаче, съдът счита, че искът в частта му за сумата от 167 лв. – разноски в изпълнителното производство, е неоснователен, тъй като с тази сума не се е обогатила неоснователно Столична община. От писмените доказателства, съдържащи се в изпълнителното производство се установява, че сумата от 167 лв. представлява такси, събрани в полза на частния съдебен изпълнител и това обстоятелство не се оспорва от ищцата. Следователно тази сума е постъпила в патримониума на съдебния изпълнител, а не на ответната Столична община. Ето защо, искът за осъждане на ответника да върне като недължимо платена сумата от 167 лв. е неоснователен.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса съразмерно на уважената част в размер на 13,93 €. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. В. М. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер на 111,45 €.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327, представлявана от кмета В.Т. да заплати на И. Р. С., ЕГН **********, сумата от 200 лв. (двеста лева) с еврова равностойност от 102,26 € (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща недължимо получена сума, събрана принудително по изпълнително № 20218490403449 по описа на 3

Частен съдебен изпълнител А.П., с рег. № 849 и район на действие – Софийски градски съд, след погасяване на вземането по давност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 г., до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. С., ЕГН ********** против Столична община, ЕИК 000696327, представлявана от кмета В.Т. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 167 лв. (сто шестдесет и седем лева) с еврова равностойност от 85,39 € (осемдесет и пет евро и тридесет и девет евроцента), представляващи платени в хода на принудително изпълнение разноски и такси по ТТЗЧСИ по изпълнително дело № 20218490403449 по описа на Частен съдебен изпълнител А.П., с рег. № 849 и район на действие – Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 г., до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327, представлявана от кмета В.Т. да заплати на И. Р. С., ЕГН **********, сумата от 13,93 € (тринадесет евро и деветдесет и три евроцента), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над уважения размер.

ОСЪЖДА Столична община, ЕИК 000696327, представлявана от кмета В.Т. да заплати на адвокат К. В. М. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска в размер на 111,45 € (сто и единадесет евро и четиридесет и пет евроцента), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над уважения размер.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4