Определение № 144 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900645 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Б. П. С., Г. К. Г. и К. К. Г., и тримата от ***********, действащи чрез адв.А.А., срещу Г. ФОНД гр.София, с която са предявени субективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на Б. П. С. сумата от

150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на съпруга й К. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на Г. К. Г. сумата от 120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му К. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на К. К. Г. сумата от

120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му К. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Ф. гр.София, чрез ю.к.Й.Ш., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

По допустимостта на предявения иск:

1 допустими.

Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото, с изключение на приложените към исковата молба техн.експертизи, изготвени в ДП / л.15, л.17-22/, които не са годни доказателства в настоящия процес.

Направеното от ищцовата страна искане за допускане на гласни доказателства е неконкретизирано, което налага на страната да бъдат дадени указания в тази връзка.

Относно исканията за изискване на ДП 2061/23г. на РУ Девня, пр.пр.№4700/23г. на ОП-Варна, в цялост, съдът преценява същите за неоснователни, доколкото производството към момента е висящо. Що се касае до искането на отв.страна за издаване на съд.удостоверение за снабдяване с преписи от материалите по ДП, то съдът намира, че искането следва да се конкретизира чрез посочване на съотв.документи, за които се иска удостоверение, като се съобрази и факта, че по делото вече са приложени изготвени в ДП протоколи за оглед и не е необходимо повторното им събиране.

Искането на отв.страна за допускане на идентификационна техн.експертиза и комплексна СМАТЕ се явява основателно и следва да се уважи.

Водим от горното и на осн. чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по т.д.№645/2024г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.25г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРАВИ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3, във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :

Постъпила е искова молба от Б. П. С., Г. К. Г. и К. К. Г., и тримата от ***********, действащи чрез адв.А.А., срещу Г. ФОНД гр.София, с която са предявени субективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на Б. П. С. сумата от

150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на съпруга й К. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на Г. К. Г. сумата от 120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на 2 баща му К. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.

- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на К. К. Г. сумата от

120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му К. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на К. С. Г., поч. на 21.07.23г. Излага се, че на 16.07.23г. около 21ч. К.Г., управлявайки л.а.

Опел Зафира с рег.№********, по пътя ********-***********, спрял в уширението на пътя малко преди кръговото при *********** в посока ********. Твърди се, че излизайки от автомобила К.Г. видял фаровете на приближаващ се автомобил, опитал да се върне в колата, но бил ударен в областта на таза и паднал на асфалта. Въпреки травмата се качил в колата и потеглил, като забелязал, че автомобилът, който го е блъснал също потеглил, без обаче да успее да види марката, цвета или регистрационния му номер.

След като се прибрал К.Г. била извикана линейка и бил отведен в МБАЛ Св.Анна –Варна, където било установено, че е получил счупване на саркум в ляво, фрактура на ацетабулум в ляво, фрактура на долен клон на пубисна кост в ляво, симфизиолиза. Сочи, че на 20.07.23г. била извършена оперативна интервенция на пострадалия, но на 21.07.23г. състоянието му се влошило и починал, като причината за смъртта била контузия на мозъка. Твърди, че между травматичните увреждания и настъпилата смърт е налице причинно следствена връзка. Твърди се, че било образувано ДП №2061/23г. на РУДевня, като в хода на разследването не бил установен извършителят на деянието, и с постановление от 30.10.24г. наказ.производство било спряно.

Твърди, че основна причина за ПТП са действията на водача на неизвестния автомобил, който напуснал изцяло пътната си лента с маневра в ляво до достигане на удар с намиращия се в насрещната пътна лента пешеходец.

Твърди, че са заявили пред ответника претенция за обезвреда, който отказал да им изплати обезщетение. Сочи, че между починалия и ищците – негова съпруга и синове, съществували изключително близки отношения, поддържали ежедневен контакт, взаимно се подпомагали и се справяли с трудностите. Излага, че ищцата загубила своя спътник в живота, като получавала от него, освен ежедневни грижи и помощ, и морална подкрепа; сринала се психически; здравословното й състояние се влошило; станала сприхава и нервна и не можела да спи. Сочи се, че останалите ищци се сринали емоционално и психически; станали избухливи и нервни, влошили отношенията помежду си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Ф. гр.София, чрез ю.к.Й.Ш., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че в хода на наказ.производство от проведените действия и експертизи ставало ясно, че ПТП е причинено от водач на л.а.БМВ рег.№*********, за който имало валидно сключена застраховка ГО към датата на ПТП, като оспорва предпоставките за ангажиране на отговорността на ГФ. Оспорва твърдения 3 механизъм на ПТП, като счита, че липсват доказателства в тази връзка.

Твърди, че липсват доказателства за противоправно и виновно нарушение на ЗДвП от посочения за виновен водач, като механизмът на ПТП бил базиран на вероятности. Твърди наличието на случайно събитие, тъй като пострадалият е пресякъл внезапно пътното платно, без да е спазил ЗДвП. Оспорва да са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане, като в евентуалност счита, че вина за ПТП има единствено пострадалия. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се движил неправилно по пътното платно и/или е предприел пресичане на неопределено за целта място, както и не се е съобразил с приближаващите се ППС в нарушение на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Твърди, че ПТП е настъпило при преимуществен принос на пострадалия / над 50%/, поради което отговорността на другия водач, респ. ГФ била изключена. Оспорва твърдените от ищците болки и страдания, както и размерите на предявените искове, които счита за неоснователно завишени. Оспорва причинната връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалия. Оспорва основанието за присъждане на законна лихва, както и началната й дата.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищците са заявили пред ответника претенция за обезвреда, който отказал да им изплати обезщетение.

С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти – възникването на ПТП с участието на пострадалия, наличието на противоправно и виновно деяние, причинноследствена връзка между ПТП и вредоносния резултат, липсата на обективна възможност за идентифициране на МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия водач, претърпени неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. причиняването на ПТП от конкретно МПС, наличието на случайно събитие и твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, с изключение на приложените към исковата молба техн.експертизи, изготвени в ДП / л.15, л.17-22/.

НЕ ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба техн.експертизи, изготвени в ДП / л.15, л.17-22/.

УКАЗВА на осн. чл.101, ал.1 ГПК на ищците в едноседмичен срок от съобщаване на определението да уточнят точно фактите и обстоятелствата, които ще установяват с исканите свидетели, като при неотстраняване на тези нередовности процесуалното действие ще се смята за неизвършено, на осн. чл.101, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на осн. чл.101, ал.1 ГПК на ответника в едноседмичен срок от съобщаване на определението да уточни документите, за които иска 4 издаване на съд.удостоверение, като съобрази вече приложените по делото, като при неотстраняване на тези нередовности процесуалното действие ще се смята за неизвършено, на осн. чл.101, ал.3 ГПК.

ДОПУСКА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА И

АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача: Вещите лица след запознаване с материалите по делото и тези по ДП №2061/23г. на РУ Девня, да отговорят на въпросите :

1.Колко и кои са участниците в процесното ПТП?

2.Да се определят непосредствено преди удара и в момента на настъпването му скоростите на движение на МПС и на К.Г., във всички възможни варианти на придвижването, вкл. при бавен, бърз и спокоен ход.

3.Каква е конфигурацията на пътя в момента на ПТП - платно, осветление, атмосферни условия, време от денонощието?

4.Да определи мястото на удара между МПС и пешеходеца по ширина и дължина на пътното платно. Имали ли наличие на тротоар и/или банкет?

5.Има ли данни за препятствия, ограничаващи видимостта от значение за ПТП, за пешеходеца и водачите ?

6.На какво разстояние от мястото на удара се е намирало МПС в момента когато пешеходецът навлиза на пътното платно?