Протокол № 271 от 14.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 271 гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Деница Ц. Стойнова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Т. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600289 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Производството е по реда на чл.65 ал.7 и 8 от НПК, образувано по частна жалба на адв.С.З., срещу определението по ЧНД № 1206/22 г. на ПОС, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Л. Г. П. да бъде изменена взетата спрямо същия мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

ОБВИНЯЕМИЯТ Л. Г. П. се явява лично и с адв.В.В., редовно упълномощен. Не се явява защитникът адв.С.З., редовно уведомена.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.В.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.В.: Нямам искания за отводи. Представям служебна бележка и 1 удостоверение за постоянен адрес за подзащитния ми, които уд9остоверяват, че той е трайно с адрес в с.С..

ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Нямам искания за отводи. Да се приемат представените документи.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че представените днес от защитата на обвиняемия писмени доказателства - служебна бележка и удостоверение за постоянен адрес, следва да се прочетат и приобщят към материалите по делото и с оглед изявленията на страните, че нямат да сочат други доказателства и нямат други искания, следва да се даде ход на съдебните прения.

С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА доказателства и

ПРИЕМА представените от защитата писмени

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата намирам за процесуално допустима, но разглеждана по същество, е неоснователна.

Доводите, които са развити в нея, са в насока поставяне под съмнение наличието на обосновано предположение за извършване на престъплението, която теза е застъпена първоначално и се потвърди и днес, както и липса на опасност обвиняемият, в случай, че му се измени мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава, да се укрие или да извърши друго престъпление. И, както развити доводи за наличие на нови обстоятелства, а именно свързани с прекратяване на съдебното производство и връщане в досъдебна му фаза за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Не е спорно, че това е ново обстоятелство, каквото становище е взел и представителят на ОП. Аз съм съгласен с него, но то не е такова обстоятелство, което да обоснове искането на обвиняемия за изменение на взетата му мярка за неотклонение.

Не считам, че съществува опасност да се укрие и в тази връзка представените в днешното съдебно доказателства имат своето значение, но моите съображения са свързани с наличието на опасност в случай, че бъде изменена мярката му за неотклонение, да извърши друго престъпление.

За обоснованото предположение няма какво да коментирам, то не само, че е налице, но и нещо много повече, но в рамките на настоящото производство, това е напълно достатъчно и считам, че определението на ПОС е правилно и законосъобразно и моля вашият съдебен акт да бъде потвърдено.

Адв.В.: Уважаеми апелативни съди, моля да уважите жалбата ни и да измените мярката за неотклонение на подзащитния ми в по-лека.

По отношение на новите обстоятелства, смятам, че те са няколко и са 2 съществени.

Първото е, че към момента подзащитният ми е задържан вече една година и десет месеца, фактическо задържане от м.09.2020 г. Производството е на досъдебна фаза и тук считам, че вашият състав обективно и законосъобразно ще оцени, че независимо, че допустимото задържане на ДП е година и шест месеца, то става въпрос за един максимален срок, който в никакъв случай по никое дело не е задължителен. На тази база, задържане от година и десет месеца при положение, че делото е отново в досъдебна фаза, е факт, който сам по себе си налага много сериозна преценка по отношение на актуалността на задържането под стража като мярка за неотклонение.

На второ място, от съществено значение са причините, за да сме на досъдебната фаза. Резултат е единствено и само на приноса на наблюдаващия прокурор. Установено в хода на почти приключващо съдебно следствие, участие на наблюдаващия прокурор в друго процесуално качество и абсолютно безусловно документиране на предубеденост. ЕС всякога е подчертал, че причините за това - да продължава едно доразследване, трябва да са ясни и в случая поради това, че се дължат на органите по разследването, е съществено обстоятелство за преоценка на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Трето, предстои извършването на поредица от процесуалноследствени действия и това също е много съществено обстоятелство. По делото е приложено едно ново Постановление на новия наблюдаващ прокурор с указания за процесуално-следствени действия и искам да обърна вниманието ви върху нещо особено съществено. Прави се опит малко едностранчиво да се тълкува определението на съда, с което делото беше прекратено в съдебна фаза и върнато на ДП. Там се обсъжда въпроса, че при следствения експеримент безусловно е налице предубеденост и от страна на наблюдаващия прокурор и че това най-малкото води до опорочаване на обвинителния акт, като основа за съдебното производство. Прокуратурата се опитва с това постановление, то е видно, да разположи допълнителното разследване само и единствено на базата на процесуално-следствени действия, свързани с този следствен експеримент и след него, и тук се пропуска нещо особено съществено, а именно че наличието на предубеденост и липсата на безпристрастност от страна на наблюдаващия прокурор опорочава цялото ДП. За щастие има едни процесуално-следствени действия, начални, които наблюдаващият прокурор няма отношение и те в края на краищата са фундамента за всяко разследване, но когато се установи, че наблюдаващият прокурор не отговаря на изискванията за обективност и безпристрастност, като процесуално поведение, то вижте правомощието му по чл.46 ал.2 т.1 от НК. - той ръководи и осъществява постоянен надзор на законосъобразно и своевременно провеждане на ДП“, цялата тази функция на наблюдаващия прокурор е опорочена на ДП. Казвам това, защото, разбира се, прокуратурата може да направи каквото си иска на ДП, ние един Божи ден 3 пак ще обсъждаме нещата в съда, но в края на краищата порокът и неговото отражение върху ДП е много по-широк и тук обръщам внимание и моля да погледнете част от определенията в хода на съдебното производство, които сме разглеждали. Там съдът намери за относими към обективното изясняване на фактите по делото редица искания на защитата за приобщаване на документи на този етап. Тези неща са извън вниманието на прокуратурата към настоящия момент, но в края на краищата и от съдебните актове на прекратено съдебното следствие се вижда нуждата от една много по-сериозна широта на разследване по ДП, тоест, нуждата от извършването и на други процесуално-следствени действия, извън тези, които са посочени от прокуратурата.

Говорейки за влиянието на безпристрастността, която не е налице и е установена безспорно по делото, от страна на наблюдаващия прокурор, минаваме към оценка на това, което искам да развия накратко, а именно липсата на обосновано предположение за извършване на твърдяното престъпление по чл.116. В момента от процесуално гледна точка по отношение на моя подзащитен няма законосъобразно обвинение по чл.116, защото и двете постановления, с които е предявено обвинението по чл.116, са съгласувани по правилата на НПК с наблюдаващия прокурор, с което е установено, че не отговаря на изискванията за безпристрастен орган за наблюдение в ДП. От тази гледна точка, този процесуален порок е рефлектирал и върху двете привличания като обвиняем. Важно е последното, разбира се, според практиката на ВКС, но и за тези дни, които изминаха при нов наблюдаващ прокурор не са положени усилия поне този фундаментален порок на ДП на бъде отстранен. И аз твърдя, че в момента няма законосъобразно обвинение, поради причастността на наблюдаващия прокурор, няма коректно законосъобразно предявяване на обвинение.

По-нататък, погледнете в атакуваното от нас определение, че на практика има изброяване на няколко свидетели, като се твърди, че от техните показания може да се извлече наличие на обосновано предположение, общо се декларират и експертните заключения в тази насока, никакъв анализ обаче.

Аз твърдя и моля да погледнете всички тези показания, които се сочат в определението, но това се отнася и за абсолютно всички показания, защото ние, с изключение на началника на РПУ Х., разпитахме всички свидетели на обвинението. Нито един свидетел не е очевидец на твърдяното деяние.

Всичките свидетели говорят за взаимоотношенията между подзащитния ми и пострадалата. Разказват се възможни истории, какво си купили, кой го искал, как се отнасяли помежду си, как се променили отношенията им, пък той какво знаел, че той не знаел, че тя вече имала друга връзка и т.н., но нищо, което да е по изпълнителното дело. Обвинителната теза по изпълнителното деяние е изградена на базата на този опорочен следствен експеримент, който в дълбочина има и много други пороци, защото със следствен експеримент не се създават доказателства, а се проверяват, но на базата на този следствен експеримент има заключение на КБСМЕ, опорочена, поради това, че основата 4 на тази експертиза е опорочена. И аз твърдя, че това, което се сочи като доказателства от него по никакъв начин не може да се извлече авторство на умишлено убийство, каквото е обвинението на моя подзащитен. Ако човек гледа обективно нещата, ще види, че поради маса пропуски в разследването, по това дело и до сега няма безспорно сочещо доказателство за умишлено убийство. Алтернативите за непредпазливо причиняване на смърт или за самоубийство съществуват. Разбира се те са въпрос на детайлна пледоария, свързана с целия доказателствен материал вероятно по същество. Пропускат се от първоинстанционния съд и поредица от свидетели показания като на свидетелите И., Д. М., П. Д. Х. и Г. Д. К., това са сестри на пострадалата от друг брак. Много важни показания във връзка с опровергаване на прокурорска теза, защото от показанията на тези свидетели става ясно, че наследствените права на пострадалата по отношение имуществото на баща й, не са единствени. Те също имат и спорове за имоти, били са в преговори за уреждане и т.н. Но, прокурорската теза се гради много на това - кой е наследник на имуществото на пострадалата. Разпитахме М. М., П. П., П. К., С.

Т., Р. Ш., Т. М., Х. Х., С. Н., изброявам ги, защото това са свидетели, чиито показания опровергават в тази сфера извън изпълнителното деяние показанията на свидетелите, на които се позовава съда. Давам ги само като нужда на преценка от гледна точка на обективността, пак с уговорката, че тези, които цитирам аз и тези, които са посочени в определението, никой от тях няма нищо по изпълнителното деяние, абсолютно нищо. Приложихме и поредица от документи, някои от тях пристигнаха по делото и по искане на съда, те опровергават тези свидетели за взаимоотношенията между моя подзащитен и пострадалата по отношение на различни имотни въпроси - за щрауси, за имоти и т.н. Говоря това, защото обективността налага при преценка на целия доказателствен материал да се види, че приетото от първоинстанционния съд обосновано предположение е на основата на доказателствен материал, от който не следва подобен извод. Съществена част от преценката произтича от това, че имаме тежко обвинение. Да, но на този етап не действа вече презумпцията по чл.63. Освен това, многократно ЕС и нашите съдилища са посочвали – само маркирам дело „Илийков срещу България“, „Биков срещу Русия“, „Мамедова срещу Русия“, „Качо срещу Полша“, възприети от нашите съдилища, в които се обяснява, че особено вече след година и 10 месеца, сериозността на обвинението не може да е оправдание на дълъг период от задържане под стража и особено за България всякога се е обръщало внимание на това, че тежестта на обвинението е изцяло в приоритетите на прокуратурата. Тя е неоспорима до произнасянето на съда по същество, и по тази причина всякога от нашите съдилища всякога се е искало да проява особена грижа при преценка на обоснованото предположение. Обръщам внимание и на друго. Съдът дължи и самостоятелна преценка за наличие на обосновано предположение и за квалифициращите обстоятелства. В случая моят подзащитен има обвинение по чл.116 с твърдение, че деянието е извършено с користна цел и в условия на 5 домашно насилие. Ние разпитахме всичките свидетели на обвинението, всички близки на пострадалата - нито една дума за домашно усилие. Вие разполагате с този доказателствен материал. Користна цел - има две тегления от сметката на загиналото момиче от моя подзащитен, с които той е разплатил и задължения на нейната фирма. Той за това е ходил при нея, когато се твърди, че е извършено убийството, а дали е убийство, ще се решава по същество, но да може да се уреди сметката за някаква нафта и за други разходи. Приложихме и документи, че въпреки липсата на всякакъв ангажимент от него и близките, след този случай, те са платили на някои хора задължения на пострадала, които са ги търсили от тях. Това са много съществени обстоятелства за липсата на за липсата на користна цел при твърдяното деяние. И ако съдът обективно прецени това, което съществува, тази липса и на квалифициращи обстоятелства обосновано предположение за тях, даже бих казал, че има доказателства, които опровергават, даже да приемете обосновано предположение по чл.115, то е вече на ДП в задържане под стража със срок, който надхвърля разрешения 8 месеца.