Решение № 10 от 04.02.2021, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 437/2020
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 04.02.2021
- В сила
- 02.03.2021
- Състав
- ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал. 1 т. 4 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Нова Загора , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20202220200437 по описа за 2020 година
Постъпила и жалба от М. А. А., ЕГН - **********с постоянен адрес гр. Нова Загора ул." Роза „ № 25 Б чрез адвокат П.А. - АК гр. Сливен кантора гр. Нова Загора ул. „ П. Енев „ № 50 офис № 5 тел./факс *** / *** /,адрес за призоваване : чрез адвокат П.А.
ПРОТИВ НП № 20-0306-000976/2020 год. на ВПД НАЧАЛНИК ГРУПА към ОД МВР Сливен, РУ НОВА ЗАГОРА.
В жалбата се твърди,че на М. А. А. било наложено наказание :
1. По чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/ един / месец, за вменено му нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Обжалваното НП било издадено на основание съставен АУАН АА 469717/ 16. 09. 2020 година, от И. В. Б. на длъжност младши полицейски инспектор към ОДМВР Сливен, РУ на МВР гр. Нова Загора. НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като са били допуснати съществени нарушения .
В обжалваното НП било посочено, че М. А. А. е нарушил чл. 103 от ЗДвП, докато в АУАН написаното било напълно неразчитаемо и не било ясно какви нарушения са вписани в същия. Чл. 103 от ЗДвП съдържал посочени три хипотези и не било ясно за кое нарушение му е наложено наказанието. В него не било пояснено понятието „подаден сигнал „ за спиране поради което, тази разпоредба препращала към чл. 170 ал. 3 от ЗДвП. Същата задължавала проверяващия орган да подаде ясен сигнал, своевременно, за спиране, при което водача да е убеден, че става въпрос за него, след което следва задължението да спре, т.е. - да е налице своевременен, ясен сигнал, контролния орган да е посочил мястото за 1 спиране, да е установено по безспорен начин, че този сигнал е подаден именно на конкретния водач и водачът да не е изпълнил задължението си.
А. твърди, че на посочената дата в АУАН е пътувал с личния си автомобил по в гр.Н.Загора по ул. „ Цар Освободител „, посока юг - север, след което да се отправи по ул. „ Патриарх Евтимий „ на изток, т.е . посока Сливен. В района на Селскостопанската гимназия е видял, че има автомобил на полицията и служители които извършват проверки. Пред него и след него имало и други движещи се моторни превозни средства . Автомобилът и служителите на полицията били за- станали от западна страна на пътя,от към сградата на гимназията по селско стопанство. Виждал, че те спират автомобили за проверка, но той тъй като се движел в другата лента, а не в тази в която в близост са били полицаите не е възприел и видял сигнал за спиране отнасящ се до него. Въпреки това след няколко метра спрял, изчакал известно време, но никой не отишъл при него да го провери. В това време други мпс-та намиращи се зад него подавали звуков сигнал, че им затруднява движението и той потеглил с автомобила. В късния след обед около 16 -16,30ч А. бил посетен в дома си от служители на РУ Нова Загора, които му съставили АУАН, на основание на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Некоректното посочване на обстоятелствата и на нарушените законови разпоредби представлявало нарушение на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН - по отношение на АУАН и чл. 57 от ЗАНН - по отношение на наказателното постановление. Тези текстове изисквали минимално необходимото съдържание на акта и наказателното постановление, а именно като техни задължителни реквизити посочване на нарушените законови разпоредби, което следва да е прецизно и правилно сторено. Посочените нарушения на процесуалните правила били от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го реализира в пълен обем, и го поставяли в невъзможност да разбере кой закон е нарушил и какво нарушение му се вменява.
Поради горното жалбоподателят моли съда да постанови решение с което да се отмени НП № 20-0306-000976/29. 09. 2020 година на ВПД Началник група към ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора като неправилно и незаконосъобразно.
АНО-ОД МВР Сливен,счита,че при издаване на НП не били допуснато процесуални нарушения,които да обосноват неговата отмяна,като наред с това не били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,ако се присъди такова в полза на жалбоподателя,в случай на уважаване на жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание не се явиха жалбоподателя,представител на АНО и РП.Яви се единствено адв.П.А. процесуален представител на жалбоподателя,който заяви,че поддържа жалбата.
2
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 16.09.2020г. на жалбоподателя е съставен АУАН с бл.№469717 затова,че около10.40часа в гр.Н.Загора,на ул.“Цар Освободител“ срещу ПГСС в посока юг-север,като водач на лек автомобил-ОПЕЛ ВЕКТРА с рег.№СН9556АН, лична собственост,не спира на подаден сигнал от контролен орган и на посоченото от него контролно място и не изпълнява неговите указания.Посочено е в акта,че с това си деяние водача е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения и същия е получил препис от акта непосредствено след съставянето му.
Разпитаните свидетели-Б. и Г. в с.з. заявиха,че извършвайки проверка на посоченото в АУАН и НП място и на посочената дата жалбоподателят преминал покрай тях с личния си автомобил.Съвсем ясно му бил даден сигнал за спиране на указано с ръка място,но той не спрял.Това сторил след около 100метра.Св.Б. се запътил към мястото на спиране,но в този момент жалбоподателят потеглил.И двамата свидетели са категорични,че ясно са видели,че жалбоподателя управлява в момента на подаване на сигнала лекия автомобил,както и регистрационния му номер.След това през същия ден нарушителя е бил издирен и в полицейския участък,където се е явил след повикване,му е бил съставен процесния АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,с което на апелатора за гореописаното административно нарушение по чл.103 от ЗДвП,на осн.чл.175,ал.1,т.4 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лева и също наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Видно от преписа на обжалваното НП и печата върху процесната жалба,същата е подадена в седемдневния срок,от лице имащо правен интерес от подаването,което я прави допустима.
Съдът при извършената служебна проверка на АУАН и НП не констатира съществени нарушения на материалния и процесуални закони при съставянето им и връчването им.Видно от приложените копия на АУАН същия е четлив,поради което не споделя становището изразено от жалбоподателя за нарушение на процесуалните му права,поради връчване на нечетлив препис от акта.
Спори се в жалбата,че некоректно и неточно била посочена нарушената норма.Посочената 3 такава е на чл.103 от ЗДвП.Тя гласи:При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.Видно от процесния акт,а и от обжалваното НП в същите са посочени и трите хипотези съдържащи се в нормата,с което нарушителя в пълнота е осъществил административнонаказателния състав и както актосъставителя,така и АНО правилно и в достатъчна степен са посочили нарушената норма.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.Събраните гласни доказателства недвусмислено сочат,че жалбоподателя е автор на вмененото му в негова вина административно нарушение-не спирайки на подадения от контролния орган сигнал.Не се събраха доказателства за противното или поне да въведат съмнения за безспорността на виновното поведение от страна на жалбоподателя.
Поради горното и поради обстоятелството,че наложените наказания са в минимален размер то обжалваното НП следва да се потвърди.
Разноски не се претендират и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0306-000976/29.09.2020 г. , издадено от ВПД Началник група към ОД МВР Сливен,РУ Н.Загора,с което на М. А. А. с ЕГН********** от гр.Н.Загора,ул.“Роза“,№25Б Е НАЛОЖЕНО административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50/петдесет/лева и административно наказание Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец,на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП,като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Сливенски административен съд,с касационна жалба, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 4