Решение № 6048 от 13.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6048

Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050702496 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 19 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП) и чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по искова молба на Г. П. Г., с посочен адрес в гр. Варна, уточнявана на 14.11.2025 г., 28.11.2025 г. и на 27.01.2026 г., срещу Национална агенция по приходите (НАП), с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор) имуществени вреди – общо 5156,40 лева, и неимуществени вреди - 1 лев, вследствие незаконосъобразни Постановление за налагане на обезпечителна мярка (ПНОМ) № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител за налагане на запор и Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна.

Ищецът пояснява, че като резултат от ПНОМ и неудовлетворяване от Директора на ТД на НАП на жалбата на ищеца срещу ПНОМ, които актове са отменени от съда, с действията и бездействието на служителите на ТД на НАП Варна, са му нанесени имуществени и неимуществени вреди, в пряка връзка и тях претендира за възстановяване:

1. имуществени вреди в размер на 4 634,24 лева, събрана сума от НАП - преведена по сметка на НАП;

2. имуществени вреди в размер на 71 лева - банкови такси, удържани от Токуда Банк АД автоматично от запорираната от НАП банкова сметка на ищеца - за касово теглене на разполагаемия остатък - 37 лева, банкови такси за превод към сметка на ТД на НАП Варна - 14 лева, банкова такса за обработка на съобщение за вдигане на запор - 20 лева;

3. имуществени вреди в размер на 451,16 лева – направени съдебно-деловодни разноски по обжалването на ПНОМ, представляващи такси, консултации и съдействие и последвалото ги административно производство, от които държавни такси и пощенски разходи – 51 лева, и консултации и съдействие за съставяне на жалбите с адвокат в размер на 400 лева;

4. неимуществени вреди в размер на 1 лев, изразяващи се в претърпяно страдание, причинени от стреса и неудобствата, причинени от ограничаване на финансовите възможности на ищеца, затрудняване поддържането на повишените изисквания към трайно увреденото здраве на ищеца, необходимост от теглена на пари от каса, придвижване до офис на банка, заради блокиране на банковата карта, заплаха от принудително изпълнение на кредит.

С молба от 13.03.2026 г. ищецът заявява, че си оттегля иска за обезщетение частично по отношение на част претендираните имуществени вреди, а именно в размера над 4 634,25 лева - събрана сума от НАП - преведена по сметка на НАП, и над 400 лева – разноски за консултации и съдействие по съставяне на жалбите с адвокат, като с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. съдът частично е прекратил производството по делото в оттеглената от ищеца част.

С определение от закрито съдебно заседание, постановено на 13.05.2025 г. съдът приема за недопустим искът на Г. П. Г. срещу НАП с искане за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор) имуществени вреди в размер на 2 369,45 евро (4 634,24 лева), събрани от НАП - преведени по сметка на НАП и е върнал исковата молба в тази част, като е прекратено и съдебното производство в тази част.

Предмет на разглеждане към настоящия момент по висящото съдебно производство са исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени в периода от 16.04.2025 г. до 23.07.2025 г. (съответно налагане и снемане на запор):

1/ имуществени вреди в размер на 204,52 евро (400 лева), представляващи плащания на адвокат за консултации и съдействие за съставяне на жалбата срещу ПНОМ и последвалото го административно производство;

2/ неимуществени вреди - 1 лев, изразяващи се в претърпяно страдание, причинени от стреса и неудобствата, причинени от ограничаване на финансовите възможности на ищеца, затрудняване поддържането на повишените изисквания към трайно увреденото здраве на ищеца, необходимост от теглена на пари от каса, придвижване до офис на банка, заради блокиране на банковата карта, заплаха от принудително изпълнение на кредит.

Процесните вреди ищецът твърди, че са вследствие незаконосъобразните ПНОМ № С250003-022-0041364 от 14.04.2025 г. на главен публичен изпълнител за налагане на запор и Решение № 120 от 10.06.2025 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Решение № 10709 от 03.10.2025 г. по адм. дело № 1394/2025 г. на Административен съд – Варна.

Ищецът настоява, че като резултат от незаконосъобразното ПНОМ, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите му сметки в ТОКУДА БАНК ЕАД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и неудовлетворяване от Директора на ТД на НАП на жалбата на ищеца срещу ПНОМ, които актове са отменени от съда, и незаконосъобразното принудително изпълнение от служителите на ТД на НАП Варна са му нанесени претендираните имуществени и неимуществени вреди, в пряка връзка и те подлежат на възстановяване. Сочи, че не е разполагал със значителна част от средствата си, а останалата част е била задържана за значителен период от време и свързана с теглене на парите от каса, придвижване до офис на банката, заради блокирането на банковата карта. В допълнение се настоява и че по ползван от ищеца кредит е бил уведомен, че ще загуби изгодните условия и трябва да го предоговори, тъй като същия не е бил обслужван. Заявява се, че под заплахите от принудително изпълнение ищецът е бил принуден да вземе пари от близки и да се разплати с НАП, въпреки че бил убеден в правотата си, като не е можел да чака съдебното решение, което е било в този смисъл. Отправя се и искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

С писмена защита ищецът излага доводи, с които поддържа исковата молба. Сочи, че с ПНОМ от 14.04.2025 г. по изпълнително дело № *********/25.02.2015 г. са запорирани сметките му в ТОКУДА БАНК АД, където са доходите му от пенсия и социално подпомагане, както и в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, където е имал кредитна сметка и кредитна карта, като запорът е наложен за сумата 4634,24 лева. Посочва се, че на 23.07.2025 г. в ТОКУДА БАНК АД е входирано разпореждане за изпълнение на запорното съобщение и съответно сумата е преведена по сметка на взискателя – НАП. Поради запора на кредитната сметка и кредитната карта, ищецът е бил изправен пред промяна на условията и съответно пред риск от предсрочна изискуемост и изборът му е бил между неизгодни условия и дори друго принудително изпълнение. Така посочено се настоява, че е пряк и непосредствен резултата от незаконосъобразното ПНОМ и наложените с него запори. Твърди се, че неоснователно НАП сочи, че ищецът е платил доброволно и административния акт не е бил влязъл в сила. Според ищеца в случая няма доброволно плащане, а „склоняване към принуда“, като даденото съгласие пред банката е формален реквизит за паричния превод, още повече, че административното делото е продължило до отмяната на ПНОМ с Решение № 10709/03.10.2025 г. Изтъква се, че доколкото вземането е погасено по давност, то същото не подлежи на принудително изпълнение и плащането не е направено доброволно, с оглед направеното възражение, че задължението е погасено по давност. Предвид характера на въздействие в правната сфера на ищеца, последният не приема възражението на НАП, че ПНОМ не е влязло в сила към момента на извършване на плащането, като се сочи, че принудата е упражнена – сметките на ищеца са запорирани и той не разполага със средствата по тях, както и че несъстоятелно се твърди от НАП, че ищецът е можел да чака съдебното решение, постановено на 03.10.2025 г. Сочи се, че претендираната щета в размер на 1 лев е не защото ищецът оценява претърпените неудобства на 1 лев, а е символична подсказка, че незаконосъобразното въздействие върху имуществото има и нематериално измерение, което често не може да се оцени, като ищецът се позовава на свидетелските показания на С. В. Г. по отношение на претърпените щети.

Ответникът – НАП, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Т. А., с писмени бележки, в съдебно заседание и с писмена защита излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Настоява се, че разноските, направени в други производства, не представляват вреда, а са предмет на присъждане по съответните дела по реда на АПК, като не е допустимо същите разходи да бъдат претендирани вторично като вреди по ЗОДОВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е направено по волята и съгласието на ищеца да наеме определен адвокат и в случая вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокатски услуги не следва обективно и по необходимост от издаването на ПНОМ, а и не е непосредствена, а е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията на ищеца и адвоката за правно съдействие. По отношение твърдените неимуществени вреди, ответникът сочи, че липсват медицински документи и други доказателства за влошено здраве, а и твърденията са общи, абстрактни и недоказани, като не е установена причинно-следствената връзка на отменения акт и вредата – твърдените емоционални преживявания. Искането е да се отхвърли иска. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че исковите претенции за причинени имуществени вреди са недопустими, а тази за неимуществени – неоснователна. По отношение претенцията за 400 лева, която прокурорът счита, че касае адм. д. № 1394/2025 г. на АдмС – Варна за направените разноски по водените съдебни производства, се сочи, че в АПК и ГПК има изрични разпоредби за тяхното възстановяване, а и ищецът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че е направил такива разноски. Изтъква се, че претенцията за неимуществени вреди също е останала недоказана.

Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 19, ал. 1-3 ЗНАП НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия могат да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ, а съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП), които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв иск.

Съгласно чл. 167, ал. 1 ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Служителите, заемащи длъжността „главен публичен изпълнител“ са органи на НАП – чл. 7, ал. 2 ЗНАП. Обезпечението на публичните вземания се налага с постановление на публичния изпълнител – чл. 195, ал. 3 ДОПК, т.е. с административен акт, който подлежи на обжалване пред директора на компетентната ТД на НАП – чл. 197, ал. 1 ДОПК, а последният следва да се произнесе с мотивирано решение. Законодателят е предвидил задължителност на административния ред на оспорване на ПНОМ, както и че на обжалване пред административния съд подлежи решението на директора на ТД на НАП Варна – чл. 197, ал. 2 ДОПК.