Определение № 689 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. София, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Десислав Любомиров

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600848 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, тъй като от защитника на подс. В. А. Я. – адв. В. К. е поискана проверката на определения по чл. 248, ал.1 т.3 и т.6 от НПК, с които в разпоредителното заседание, проведено на 23.06.2025 год. по н.о.х.д. № 889/2024 год. по описа на ОС-Благоевград, е отказано прекратяване на съдебното производство и изменение на изпълняваната от подсъдимия мярка за неотклонение “задържане под стража“.

С жалбата се иска отмяната на първия обжалван отказ, поради несъгласието на защитника с извода на първоинстанционния съд, че не съществува соченото от него нарушение на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, допуснато поради това, че нови фактически положения за пръв път са намерили място в обвинителния акт и така подсъдимият е бил лишен от възможността да се защити срещу тях в хода на досъдебното производство. В обстоятелствената част на обвинителния акт за двете деяния са добавени факти, непосочени в диспозитива му, както и в постановлението за привличане на обвиняем от 26.07.2024 год., и тъй като това са факти, които представляват форми на изпълнителните деяния, това означава, че е извършено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението за пръв път с обвинителния акт от прокурора. Отказът да се отмени задържането под стража на подсъдимия е поискан с аргумента, че не е съобразен с продължителността му, като не е правилен и поради неоснователност на преценка, че подсъдимият би могъл да повлияе на свидетелите, защото вече са разпитани основните пред съдия, а и няма възможност да се свърже с тях, тъй като телефонът и компютърът му са иззети като веществени доказателства.

Частната жалба е допустима, подадена е от имащ право на нея и в срок, като е подадена по пощата на 30.06.2025 год.

Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК не е основателна, защото според въззивният състав няма нарушение в предходната процесуална фаза на едно от основните права на обвиняемия по чл. 55 от НК – да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, респ. и за какво е обвинен.

До обжалвания отказ да прекрати съдебното производство окръжният съд е стигнал, защото е приел, че няма противоречивост между двете части на обвинителния акт.

В диспозитива му в достатъчна степен е прецизиран съставът на конкретното престъпление, а в обстоятелствената част са посочени детайлно действията, извършени от подсъдимият, а 1 конкретни разминавания с предходни постановления нямат пряко влияние и въздействие върху коректността на воденото производство в аспекта на това обвиняемият да разбере в какво е обвинен и каква е предвидената наказателна отговорност. Няма и противоречие по отношение на субективната страна, защото тезата за пряк умисъл не е несъвместима с изложените съображения за предумисъла като допълнителни обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Вярно е соченото от защитника, че част от съдържанието на обвинението в заключителната част на обвинителния акт, идентично с формулировката му в постановлението за привличане, не са фактите, описани в обстоятелствената, че през ноември 2023 год. подсъдимият е „целувал децата по телата и крайниците и е целувал *** на по-малкото“, а на 8/9.12.2023 год. – „е целувал А. по тялото и крайниците, казал й е: “ Искам да те чукам в ***“ и е започнал да я целува по ***“. Добавените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, не водят обаче до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението от досъдебната фаза, защото, основано на задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, в постановлението за привличане е „ допустимо съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид“, тъй като, „за да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци“. Така принципно посъществено се оказва разминаване между двете части на обвинителния акт, което обаче не е аргументирано от защитника в процесната частна жалба като основание, водещо до невъзможност да се узнае от подсъдимия обвинението в неговата цялост, а и за което вече има произнасяне на въззивната инстанция, тъй като при проверката на предишния отказ да се прекрати съдебното производство в разпоредително заседание, проведено от различен пъроинстанционен съдебен състав, е прието, че не са основателни твърденията във въззивната жалба за противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, както и между обстоятелствената част на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем, защото в заключителната част на обвинителния акт, както и в постановлението за привличане на обвиняем, не е необходимо да се излагат подробни фактически твърдения. И според настоящият състав не може и да има противоречие в обсъжданата форма, защото въпросът е дали в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти за начина на извършване на деянието, от категорията на тези, съставляващи признаци на престъплението, а не дали всички те са изчерпателно повторени в диспозитива му, което не е задължително.

Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал.1, т.6 от НПК също не е основателна, като продължаването на задържането не е и аргументирано от окръжния съд със съществуваща възможност на подс. Я. да повлияе на свидетелите и към този момент на развитие на наказателното производство, а поради негативната характеристика, която му дават основно данните за криминалните му прояви, както и конкретният начин на извършване на деянието, в чието извършване е обвинен. Аргументацията на съда обхваща и преценката, че не са настъпили фактически или юридически обстоятелства, които да препятстват задържането, каквото е изискването на чл. 5, §1, б.с от ЕКПЧ, за стандарта за произнасяне по въпроса за мярката за неотклонение.

Има основателност в извода на първия съд, че продължителността на мярката не е решаваща за уважаване на искането на подсъдимия. В случая изтеклият срок от една година и шест месеца не може да се приеме като неразумен, поради фактическата сложност на делото от гледна точка на особеностите на пострадалите, но и поради констатацията, че до настоящия момент не е допуснато необосновано забавяне на производството, въпреки започване на разглеждането му отначало в нов съдебен състав, като е насрочено съдебно заседание за 21.07.2025 год., което е гаранция приоритетното му разглеждане да продължи и през съдебната ваканция.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 и ал.3 от НПК, Софийският апелативен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определения по чл. 248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК от разпоредително съдебно заседание на 23.06.2025 год. по н.о.х.д. № 889/2024 год. по описа на ОСБлагоевград, с които е отказано прекратяване на съдебното производство и изменение на изпълняваната от подсъдимия В. А. Я. мярка за неотклонение “задържане под стража“.

Определението не подлежи на проверка по жалба или протест.

Да се уведомят за същото страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3