Решение № 1410 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И. като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200833 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504387946, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ВЕГЕТАРИАНА – ЕЛЕНА“ ЕООД, ЕИК 203324739, със седалище и адрес на управление **, представлявано от И.И.П., на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят „ВЕГЕТАРИАНА – ЕЛЕНА“ ЕООД в жалбата и в депозирани писмени становища оспорва по същество вмененото му нарушение и излага конкретни съображения с искане за отмяна на издадения електронен фиш /ЕФ/. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и разноски, касаещи заплатена държавна такса в административното производство. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез 1 процесуалния представител юрк.П.

И. и в съпроводителното административната преписка писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу „ВЕГЕТАРИАНА – ЕЛЕНА“ ЕООД, за това, че на 22.12.2020г. в 05:10 часа било установено нарушение № В71C649A70A42F35E053031F160AB54A, с ППС влекач „Скания Р 560 ЛА4Х2МНА“ с рег.№ **, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състав 50000, в Община Марица, за движение по път А-1 км 130+588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 20072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 130+588.

За извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема за безспорно установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния 2 фиш, жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Посочената норма задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. В случая не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за активираната маршрутна карта с валидност от 22.12.2020г. от 02:00 часа до 23.12.2020г. 02:00 часа няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката, където е било отчетено нарушението, т.е. в маршрутната карта не е бил включен пътния участък, за който е установено преминаване от процесното ППС с ремарке – път А-1, 130+588, намаляващ километър.

Безспорни доказателства в тази насока са както представените по делото Становището на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление с приложената към него таблица с маршрутни карти на ППК, така и писмо изх.№ 2753/03.10.2024г. на „Интелигентни трафик системи“АД /доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси/.

Въпреки установеното нарушение, съдът намира, че са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество и отмяна на издадения срещу него електронен фиш.

Такова отменително основание е допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на нарушението, съответно установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените 3 контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр. 105/2018 г./, сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.

С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Нещо повече, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба 4 или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения.

Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната – Решение № 287/2024 г. по к. а. н. д. № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к. а. н. д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, Решение № 395/2024 г. по к. а. н. д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др. В този смисъл е и най-актуалната съдебна практика на АС-Пловдив – Решение № 5832/27.06.2024г. по к.а.н.д № 845/2024г. на Административен съд – Пловдив, XXI състав.

На следващо място, самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш е издаването му в нарушение на общностното право, регламентиращо конкретния тип обществени отношения и по-конкретно въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност" при определяне на административното наказание.

Съгласно §16 от ПЗР на ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета." Разпоредба на чл.9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна 5 репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчита конкретните обстоятелства по случая.

Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавитечленки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава-членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса, при която съгласно чл.10б нарушителят има задължение за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 за разстояние, съответстващо на найдългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа.