Решение № 5122 от 17.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5122

Хасково, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700776 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д.А.А. – [държава], непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Ш. А. М. А., против Решение № 2333/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, тъй като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Процедурата не била проведена съобразно изискванията за изясняване на всички фактически обстоятелства от значение за случая, не бил направен задълбочен анализ на изложените твърдения и доказателства, поради което се стигнало до необоснован и неправилен извод, че не били налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Заявителката изложила добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснала [държава]. Въпреки това, органът ги възприел и тълкувал неправилно, в резултат на което се стигнало до неправилен отказ за предоставяне на закрила. Заявителката изразила опасения за сигурността си, поради военни действия в региона, от който произхождала. Справката на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС с вх. № МД-02-77/03.02.2025 г., на която се позовал органът, съдържала противоречива информация относно ситуацията в област Х.. Тези обстоятелства били потвърдени и от падането на режима на Б. А. А. - обществено известен факт, който подкрепял твърденията ѝ за опасност. В мотивите към решението било посочено, че не било установено заявителката да е изложена на риск от изтезание или нечовешко, унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Това становище било в противоречие с първата част на самия административен акт и не отговаряло на представените факти. Жалбоподателката не можела да се завърне в [държава], както поради военната обстановка, така и поради факта, че била заплашвана с принудителен брак от страна на роднините на баща ѝ, а майка ѝ била заплашвана със смърт в случай на отказ. При липса на реална заплаха за живота и личността ѝ, нямало да потърси убежище в държава, намираща се хиляди километри от родината ѝ. Административният орган направил необоснован извод, че спрямо нея не били настъпили последствия, свързани с живота и сигурността ѝ. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в своята практика по чл. 3 от ЕКПЧ многократно приемал, че този текст представлява една от основните ценности на демократичното общество и абсолютно забранява изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне, без значение поведението на засегнатото лице. Държавата носела отговорност, ако експулсира лице, за което има съществени основания да се приеме, че би било изложено на реален риск от такива посегателства. Квалификационната директива на ЕС също така предвиждала закрила и за т.нар. „бежанци sur place“, чиито основания възниквали след напускане на страната на произход. Всички изложени факти, в тяхната съвкупност, сочели на съществено нарушение в провеждането на административната процедура, довело до издаване на незаконосъобразен административен акт. С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 2333/07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Назначеният й процесуален представител моли жалбата да бъде уважена по съображенията, посочени изчерпателно в нея. Счита, че са налице основанията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателката, която пребивавала на територията на страната заедно с майка си и искали да се установят тук в търсене на по-добър живот.

Ответникът - Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на административния орган е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От жалбоподателката е подадена молба за международна закрила до Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет с вх. № 2189 от 06.08.2024 г. в Регистрационно-приемателен център – Харманли. Молбата е регистрирана в ДАБ с рег.№ 33721/06.08.20024 г. Чужденката е регистрирана като непълнолетно придружено лице в Регистрационен лист № 33721/06.08.2024 г., в който е вписана с имената Д. (собствено име) А. (фамилно име) А. (бащино име), лице от женски пол, родено на *** г. в [населено място], област Х., със ***гражданство, *** по народност, вероизповедание – ***, ***, без документи за самоличност. Личните ѝ данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците.

Чужденката е придружена на територията на Република България от своята майка Ш. А. М. А., която е регистрирана в отделно производство по подадена молба за предоставяне на закрила.

С Писмо рег. № УП-33721/27.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от непълнолетната чужденка молба за закрила. В писмо с рег. № 15511/26.09.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Писмо изх. № Х-16-1173/07.08.2024 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Харманли Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето, като на основание чл. 64 от ЗУБ във връзка с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е поискал съдействие до приключването на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, да бъде определен социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита правата и интересите на детето и в това си качество да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-623/09.08.2024 г. на Директора на ДСП – Харманли е определена М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, която да присъства при провеждането на интервю с детето.

С жалбоподателката са проведени две интервюта, като и двете са проведени от интервюиращ орган в присъствието на социален работник, преводач, както и на нейната майка. По време на първото интервю (Протокол от интервю рег. № УП-33721 от 23.08.2024 г.) същата е заявила, че е родена и живяла до напускането на страната си в [населено място]. Посочила, че не разполага с документи за самоличност, освен със семейна книжка, която се намирала в телефона на майка ѝ. Уточнила, че е от ***произход, ***, и че не била имала проблеми поради религиозната си или етническа принадлежност. Споделила, че нямала образование, тъй като в [държава] нямало действащи училища. Баща ѝ се казвал А. Ш. А. и останал да живее в [държава]. Родителите ѝ били [семейно положение]. Напуснала [държава] през месец август 2024 г., заедно с майка си, в посока [държава]. Заявила, че не била свидетел на преки военни действия в Р. А., но напуснала страната заради войната. По думите ѝ, в града започнали въоръжени сблъсъци между кюрдски сили, турската армия и т.нар. Свободна армия. Имало чести случаи на убийства на цивилни лица и отвличания, което предизвикало страх за личната ѝ сигурност и тази на майка ѝ. Описала още, че страната се намира в тежка икономическа криза, училищата не функционирали, а бомбардировките били чести, което довело до влошаване на психическото им състояние.

По време на второто интервю (Протокол от интервю рeг. № УП 33721 от 29.01.2025 г.), чужденката е заявила, че напуснала [държава] през месец юни 2024 г., нелегално, заедно с майка си, в посока [държава]. Престояли около седмица в [държава], но не се регистрирали като бежанци. Обяснила, че документът за самоличност, представен по преписката (кимлик), не бил издаден по законоустановения ред, а бил получен още в [държава] от трафикант, с цел да не бъде задържана при евентуални проверки в [държава]. По отношение на баща си, посочила, че той бил починал, но не знаела нито кога, нито от какво, като била информирана единствено, че починал по време на войната. Допълнила, че той бил от арабски произход и [семейно положение] с майка ѝ. Не била поддържала връзка с неговите роднини и никога не ги била виждала. Спомнила си, че преди около 4–5 години майка ѝ я попитала дали би искала да живее при тях, но тя отказала. Не познавала околните населени места около Р. А., тъй като никога не напускала града. Посочила, че живеела в дома на леля си – малка, стара едноетажна постройка, в която пребивавала от дълго време, без да може да уточни от кога точно. Не знаела имената на съседските семейства. Имала братя и сестри от втория брак на майка си, с които не живеела и които останали в [държава]. Уточнила, че властите в [държава] не я били разпитвали за баща ѝ и не била задържана от органите на реда. Конкретната причина за напускане на страната била заплаха за живота на майка ѝ – родителите на баща ѝ заявили, че ще я убият, ако не им предаде дъщеря си, тъй като искали да я омъжат насила за момче с психически отклонения. Това се случило около месец, преди да заминат от [държава]. Три дни преди напускането на Р. А. чули стрелба и никой не смеел да излиза навън. Не знаела точно какъв бил характерът на стрелбата, но била между турската армия и Свободната армия, като участвала и редовната армия на [държава].

За жалбоподателката е изготвен и представен в ДАБ Социален доклад рег. № 33721/16.09.2024 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли.

Със Становище рег. № УП-33721/17.02.2025 г. на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното Решение № 2333/07.03.2025 г. Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетната чужденка.

Решението е връчено на адресата му на 19.03.2025 г. в присъствието на двама свидетели, удостоверили връчването, в присъствието на нейната майка, преводач и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира. Жалбата срещу решението е подадена на 28.03.2025 г.

В хода на съдебното производство се представиха справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г., както и Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/153-003/13.05.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.