Решение № 163 от 17.06.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. М., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500152 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на М. И. К. чрез пълномощника против решение № 183 /20.12.2023 г. по гр. дело № 510/22г. по описа на БРС . Поддържа,че атакуваното решение неправилно, като съдът не се е съобразил както с доказателствата по делото,така и с нормативната база, като в тази насока са развити подробни съображения .Твърди,че по делото е безспорно установено извършване на действия от страна на ответника ,с които му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост и уврежда негово имущество. Развиват се подробни доводи относно характера на извършения ремонт и незаконосъобразността на постройката на ответника . Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да уважи исковата претенция,като му бъдат присъдени и направените в производството разноски .

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. М. , който чрез процесуалния представител твърди,че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.Тази теза се поддържа и в съдебно заседание .

Поддържа се,че дори и да е налице нарушение на строителните норми при извършения ремонт, същата касае единствено липсата на документация,тъй като впоследствие е издадено Удостоверение за търпимост .Твърди,че извършените действия от страна на ответника по никакъв начин не създават пречки за ищеца да ползва свободно имота си.

Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение,като присъди и направените в производството разноски.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, 1 имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение , първоинстанционният съд е приел ,че с действията си ответникът по никакъв начин не възпрепятства ищеца да ползва имота си,нито му причинява твърдяните вреди,поради което и е отхвърлил исковата претенция .

Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка и правните му изводи са обосновани и законосъобразни .

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор ***.301.62.2 със застроена площ от 41 кв.м. по КККР на село Б., област М.

,а ответникът на сграда с идентификатор ***.301.62.2 по КК и КР на с.Б. .

Не се спори също така, че относно двете сгради са издадени Удостоверения за търпимост.

От доказателствата по делото/експертизата и от приложеното писмо от Община Б.л.14/ се установява също така,че процесната сграда е изградена през 1984г.

Твърдението на ищеца е в насока,че през 2020 г. ответникът е извършил надстрояване на втори етаж на сграда,без да има за това строителни разрешителни,като е използвал калканната стена на ищеца.Вследствие на това новопостроеният покрив не се припокрива с покрива на ищеца,което е предпоставка за проникване на дъждовни води и съответно за увреждането на сградата на ищеца.

Както първата, така и настоящата инстанция намира,че тези доводи на ищеца са неоснователни.

На първо място, самият ищец не е категоричен какво в случая е извършил ответникаот една страна се поддържа,че е надстроен втория етаж, а от друга,че е извършен ремонт на покрива. Не се установява също така кога са извършени тези действия-ищецът посочва 2020 г., докато от показанията на св.Ц. и М.а се установява,че това е станало поне две години преди това.Това обстоятелство се установява и от приложеното писмо от Община Б. от 24.11.2020 ,в което е отразено,че при извършения оглед не е установено ново строителство ,наличие на строителни отпадъци и материали .

От събраните по делото доказателства се установява единствено,че ответникът е извършил ремонт на покрива. Св.Ц. и М.а са категорични,че ремонтът се е изразил в премахване на стария покрив,смяна на мертеците и поставяне на циментов пояс, с която се е променила височината на едната стена с около метър.

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2015 от 06.11.2017 год. по тълкувателно дело No 4 по описа за 2015 г. На ОСГК/.

2

В настоящата хипотеза ищецът не е доказал ,че извършването на ремонта на покрива е довело до някакви неблагоприятни последици за неговия имот.Вещото лице е категорично,че сградите с допълващо застрояване в двата съседни имота не си пречат за позване от стопаните си, а при оглед на сградите след поройните дъждове е установено,че няма течове по стените и от покривите. Експертът в съдебно заседание пояснява,че между двата покрива няма пространство,а същите се застъпват. Има леко покриване от около 23см. и разминаване между нивата на двата покрива,което се дължи на начина на изпълнение и вида на материалите. Ищецът не е представил доказателства, които биха могли да поставят под съмнение заключението на експерта, поради което и съдът възприема същото като обективно и компетентно.

Действително,за ремонта на покрива също са необходими строителни книжа,които безспорно липсват.

Съгласно константната съдебна практика , извършеният незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота . В тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост и по какъв начин става това.

В настоящата хипотеза , дори и да се приеме, че извършването на този ремонт е незаконен, липсват каквито и да е доказателства,че същият създава пречки за нормалното използване на терена и жилището на ищеца . От общината са дадени предписания за поставяне на „ламаринена пола“ ,но такава не е поставена единствено по вина на ищеца, който е отказал да съдейства на ответника/в тази насока са показанията на св.Ц./.

Предвид гореизложеното съдът намира,че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника направените в производството разноски .

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е постъпило възражение за прекомерност ,което е неоснователно-същото е в минимума, определен в разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Предвид горното М. И. К. следва да заплати на ответника направените от последния разноски в размер на 1000 лв.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 183 /20.12.2023 г. по гр. дело № 510/22г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА М. И. К. от с.Б. ул.“Ш.“ №* , с ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Д. М. от с.Б.

,ул.“Ш.“ №* направените разноски по делото в размер на 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4