Определение № 17390 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17390 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508132 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение с рег.№ 26 746 от 19.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 35 594/2025 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, е върната предявената от М. Л. Стоянова срещу А.Н.Я. и е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищцата М. Л.

Стоянова, в която се поддържа, че същият е неправилен, незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон и при неправилно интерпретация от страна на първоинстанционния съд. Инвокирани са доводи за неправилност на извода на този съд, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК поради тъждество между гр.д.№ 35 594/2025 г. по описа на СРС, 40 състав и гр.д.№ 31 151/2025 г. по описа на 140 състав (е такова тъждество не е налице, тъй като делото по описа на 40 състав е образувано по иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с изложени клеветнически твърдения, приписващи на ищцата извършване на документно престъпление, а това по описа на 140 състав – относно клеветнически твърдения, че ищцата е извършила престъплението лъжесвидетелстване.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателката, изискванията на закона и приложенията по делото намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

С разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК законодателят е предвидил, че когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 85/23.03.2012 г. по гр.д.№ 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д.№ 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д.№ 2773/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др., съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат, като в мотивите към решението си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдения за факти и каква – оценки, съответно: дали фактите са неверни и позорни, и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39, ал.1 1 от КРБ, както и да посочи конкретно кои действия ангажират деликтната отговорност на ответника и кои са правомерно извършени.

Когато ищецът твърди, че е увреден от различни думи, изрази, изявления на ответника, направени по едно и също време и място /в едно интервю, статия, документ, телевизионно или радиопредаване, участие на даден форум, мероприятие и пр./, той твърди извършването на един деликт и поначало следва да претендира обезщетението по чл.45 ЗЗД с една искова молба, респ. – с един иск. В исковата си молба ищецът може да поддържа, че различните думи, изрази и изявления на ответника го увреждат по различен начин и затова да претендира различни по размер обезщетения за всяка от тези вреди. Съдът не е обвързан от това, а съгласно материалноправните разпоредби на чл.52 във връзка с чл.51, ал.1 от ЗЗД дължи произнасяне и присъждане на едно общо, глобално определено по размер обезщетение – за всички неимуществени вреди, които ищецът е претърпял от всички думи, изрази и изявления на ответника, за които съдът е приел за установено, че засягат честта, достойнството, доброто име на ищеца /решение № 710/19.01.2011 г. по гр.д.№ 1824/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 164/30.06.2016 г. по гр.д.№ 5255/2015 г. на ВКС, ІV ГО/.

От друга страна, както е прието в решение № 164/30.06.2016 г. по гр.д.№ 5255/2015 г. на ВКС, ІV ГО, чиито съображения се споделят и от настоящия съдебен състав, няма процесуална пречка ищецът да предяви две /или повече/ искови молби /иска/, с всяка една от които да претендира обезщетяване на вредите, които е претърпял от различни думи, изрази и изявления, макар и направени по едно и също време и място от ответника. В тези случаи всеки един от исковете е процесуално допустим, тъй като между тях няма пълно обективно тъждество по смисъла на чл.126 ГПК – претендира се обезщетение за различни неимуществени вреди, макар и от едно противоправно деяние /деликт/, като исковете не са и частични. В тези случаи съдът също дължи присъждане на едно общо, глобално определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди, поради което служебно следва да съедини делата за общо разглеждане съгласно чл.123 ГПК, а когато не са налице предпоставките за съединяване на производствата /например делата са висящи пред различни инстанции или по едното от тях решението е влязло в сила/, за да не допусне нарушение на материалния закон /чл.52 във връзка с чл.51, ал.1 ЗЗД/ съдът също следва да определи едно общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди и като приспадне обезщетението, присъдено за вредите по другото дело, да присъди обезщетението за вредите по висящото пред него дело.

Конкретният случай е именно такъв – ищцата е предявила две искови молби, като с всяка една от тях претендира обезщетяване на вредите, които е претърпяла от различни изрази и изявления, макар и направени в един документ, по едно и също време и място от ответницата. Претендира се обезщетение за различни неимуществени вреди, макар и от едно противоправно деяние /деликт/ – по гр.д.№ 35 594/2025 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с изложени в писмени обяснения от 26.02.2025 г. клеветнически твърдения, с които се приписва извършването на документно престъпление от страна на ищцата, а по гр.д.№ 31 151/2025 г. на СРС, ГО, 140 състав – иск на същото правно основание във връзка с изложени в писмените обяснения от 26.02.2025 г. клеветнически твърдения, с които на ищцата се вменява извършване на престъплението лъжесвидетелстване.

С оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че в дадения казус не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег.№ 26 746 от 19.06.2025 г. по гр.д.№ 35 594/2025 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, постановено на основание чл.126, ал.1 ГПК, като неправилно.

ВРЪЩА гр.д.№ 35 594/2025 г. – на СРС, ГО, 40 състав за продължаване на процесуалните действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3