Решение № 3137 от 10.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3137 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

В. М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510127 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20021953 от 25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 27391/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, „Б.С.“ ООД е осъден да заплати на Т. Б. М., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на нарушено здраве, личен и семеен живот, вследствие навлизане в жилището му с адрес гр. София, ул.

„****, през вентилационна шахта за вертикална водопроводна инсталация, на неприятни миризми на готвена храна от заведение за обществено хранене „Б.С.“ с адрес гр. София, ул. ****, партер, за периода 03.01.2018 г. – 16.01.2019 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лв. Отхвърлен предявеният от Т. Б. М. иск срещу „С.-И.“ АД – за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същите обстоятелства. „Б.С.“ ООД е осъден да заплати на Т. Б. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 396, 20 лв., представляваща сторени по делото разноски по съразмерност. Т. Б. М. е осъден да заплати на „С.-И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 046 лв., представляваща сторени по делото разноски.

С решение № 20120896 от 20.05.2021 г., постановено по горепосоченото дело, е допълнено решението от 25.01.2021 г., чрез присъждане на законна лихва върху сумата от 2 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2019 г., до окончателното изплащане.

Срещу постановеното съдебно решение от 25.01.2021 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Т.

1

Б. М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че сключването на договор за наем на търговски обект между търговци и използването на помещението от наемал съобразно строителните и санитарни изисквания не може да се тълкува като възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД от наемодателя. Такъв извод не може да се направи и от издаденото разрешение за преустройство и промяна предназначението на търговското помещение. Счита, че пасивно легитимиран да отговаря по спора е собственикът на вещта, тъй като деликтната отговорност възниква за лицето, което е било длъжно да обезопаси вещта, да положи грижата на добър стопанин. Поддържа, че отговорността на ответника „Б.С.“ ООД произтича от това, че за исковия период е извършвал нерегламентирана търговска дейност поради липса на разрешение за експлоатация на магазин № 4 като заведение за обществено хранене и поради неизвършване на необходимото за предотвратяване преноса на миризми от кухнята на заведението в жилищните обекти. Наемодателят „С.-И.“ АД отговаря също поради неизвършване на необходимото за предотвратяване преноса на миризми от кухнята на заведението в жилищните обекти- твърди, че същият не е положил дължимата грижа. В тази насока са ангажираните по делото свидетелски показания, съгласно които собственикът, чрез своя законен представител, е участвал в строителните дейности за промяна на предназначението на обекта и са му известни фактическите и правни последици от това. С оглед на това са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на двамата ответника във връзка с преустройството на обекта, използването му и предлагане на услугите в него, но не по предназначение – като заведение за обществено хранене. С постановеното съдебно решение съдът не е съобразил определение от 20.02.2020 ., с което изрично е отмени определението, с което е задължил ищеца да посочи дали иска разделно или солидарно осъждане на ответниците. Като е съобразил уточненията на ищеца, дадени във връзка с отменените указания, счита, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение. Основанието за възникване на солидарна отговорност е действия и бездействия на два правни субекта, което сочи на приложимост на чл.53 ЗЗД. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Б.С.“ ООД, с който я оспорва излага съображения, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи претърпените от него неимуществени вреди. От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза е установено, че няма нарушение на противопожарната безопасност на обекта, като изградената шахта отговаря на техническите изисквания съгласно Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, както и на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. да правилата и нормите за пожарната безопасност.

При извършения от вещото лице оглед не е установено повишено запрашаване, не са констатирани пари и наситени миризми. Поддържа, че по делото е доказано, че обектът на „Б.С.“ ООД е функционирал при 2 съблюдаване на всички нормативни и технически правила. По делото не е установено и наличието на постоянен шум от ОВ инсталацията, която е съобразена с нормативните изисквания . по делото не са доказани и твърденията на ищеца за влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „С.-И.“ АД, с който я оспорва. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на дружеството. Между ответниците е сключен договор за наем, което счита, че е пречка за възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД. Същевременно описаният от ищеца механизъм за възникване на вредите не сочи на отговорност на посоченото дружество. По делото не са ангажирани доказателства за незаконосъобразни действия от страна на служители на дружеството, от които ищецът да е претърпял вреди. С влязло в сила съдебно решение е установено, че липсват неправомерни действия на служители на ответното дружество, които да водят до причиняване на вреди на ищеца.

Счита, че ищецът не е доказал по делото претърпените от него неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника „Б.С.“ ООД срещу решението то 25.01.2021 г. в частта, с която е уважен спрямо него предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По делото не е доказано наличието на противоправно поведение от страна на дружеството. Неправилно решаващият съд е приел, че по делото е доказано наличието на неимуществени вреди, претърпени от ищеца. С оглед на това не са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на дружеството. Позовава се на допуснато от решаващия съд процесуално нарушение при преценка свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като не е съобразена нормата на чл.172 ГПК. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски

Срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК на 10.05.2021 г. съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Б.С.“ ООД. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поради липсата на главно задължение акцесорната претенция за заплащане на законна лихва също се явява неоснователна. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Т. Б. М., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че със заповед от 17.08.2018 г. на директора на ДОСК е забранено ползването на процесния обект. Счита, че предявеният главен иск е основателен, поради което се дължи законна лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

3

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Ищецът твърди, че живее в гр. София, ул. „****, заедно със семейството му, състоящо се от неговата съпруга и три непълнолетни деца съответно на 7, 4 и 2 години. „С.И.“ АД е собственик, а „Б.С.“ ООД е наемател на обект – магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. ****, от чието функциониране е претърпял неимуществени вреди в периода 03.01.2018 г. – 16.01.2019 г. Между ответниците е сключен договор за наем на 15.11.2017 г. Без необходимите строителни книжа през 2017 г. било извършено преустройство на посочения магазин чрез промяна предназначението и начина на ползване на обекта, без разрешение за ползване, без разрешение за въвеждане в експлоатация, без съгласие на собствениците в етажната собственост. през посочения период магазин № 4 незаконно е функционирал като заведение за обществено хранене – ресторант „Б.С.“, въпреки че помещението е отредено за магазин.

На 29.01.2018 г. длъжностни лица на СО-Район „Красно село“ са съставили констативен акт по реда на чл.178 ЗУТ за забрана ползването на строежа. На 08.06.2018 г. била извършена втора проверка, при която отново било установено незаконно строителство – промяна на предназначението и мащабно строително преустройство на обекта без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и без въвеждане в експлоатация от компетентните органи. На 17.08.2018 г. на директора на Дирекция „ОСК“ е постановена заповед за забрана ползването на незаконно функциониращия обект.На 31.12.2018 г. на ответника „С.И.“ АД е издадено разрешение за строеж № 83/31.12.2018 г. от главния архитект на СО-Район „Красно село“ за строеж „Преустройство и промяна предназначението на магазин № 4 в заведение за бърза закуска“ в сграда с административен адрес гр. София, ул.

****. Разрешението е влязло в сила на 17.01.2019 г. С оглед на това заведението е функционирало незаконно от 03.01.2018 г. до 16.01.2019 г. В резултат на това е претърпял неимуществени вреди. От 03.01.2018 г. в семейния му апартамент е започнало да се наслагва тежка и непоносима миризма. Принуден бил да отделя много време за изготвяне на жалби и сигнали до компетентните институции. Това довело до напрежение и тревоги в семейството му. Съпругата му направила алергични и астматични пристъпи в резултат на постоянната миризма от заведението и стресът, на който били подложени. Нейното състояние довело до сериозни притеснения в ищеца.

Налагало се нощем да купува лекарства за съпругата си, което му причинявало стрес. Изгубил много време в административни производства за разрешаване на проблема.

Постоянно и ежедневно имало шум от заведението, включително в ранните часове на деня – преди 6 сутринта, включително през почивните дни – тропане и шумове при обработване и подготовка на продуктите. Това стресирало децата и им причинявало недоспиване, което тревожело ищеца. Изпитвал притеснения и във връзка с пожарната безопасност на жилището, в което живеел, за което имало проверка на място от служители на пожарната.със затопляне на времето през пролетта и началото на лятото миризмите станали още по – силни и нетърпими. За период от три месеца – м.06., м.07. и м.08.2018 г, бил принуден да живее със семейството си извън София. Това му създавало затруднения с придвижването във връзка със служебните му занимания. Изпитвал допълнителни притеснения затова, че оставял сама съпругата и децата му.

През м.08.2018 г. била постановена заповед за забрана ползването на обекта, 4 като незаконен. Въпреки постановената заповед заведението продължило да работи. Собственикът на магазин № 4 бил запознат с проблемите на обекта, включително му била връчена горепосочената заповед за забрана ползването на обекта. След като узнал, че било издадено разрешение за строеж от притеснение се поставило началото и на хроничен здравословен проблем – хроничен колит и синдром на раздразненото черво, за което му било назначено лечение. Изпитвал притеснения за това, че единственият начин за разрешаване на проблема е да напусне жилището заедно със семейството му.