Решение № 194 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100107821 по описа за 2023 година

Ищецът А. А. Т. е предявил срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 115.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили във връзка с осъществил се инцидент с ищеца на 14.07.2022 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 14.07.2022 г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 14.07.2022 г., около 15.30 часа, в гр. София на десния тротоар на ул. ,,Никола Славков“ на ъгъла с ул. ,,Доспат“ в посока на движение от НДК към Южен парк се спънал в надигната и стърчаща счупена плочка, в резултат на което паднал на земята. Сочи, че в резултат на посочения инцидент е получил увреждане, изразяващо в счупване на дясното стъпало (счупване на метатарзалната кост), наложило поставяне на шина (ортеза).

Твърди, че възстановяването от инцидента и болките продължават и към настоящия момента. Освен това ищецът е изпитвал неудобства и дискомфорт, 1 поради необходимост от обгрижване в ежедневните си нужди от свои близки.

В следствие на инцидента били засегнати социалните му контакти. Травмата станала повод за раздяла с приятелката му и за невъзможност да поема грижи за семейството си чрез осигуряване на средства за финансовата им издръжка.

Ищецът счита, че за претърпените от него вреди отговорност следва да носи Столична община, чието е задължението да поддържа участъка от пътя, където е настъпил инцидента, а такива грижи не били положени.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва вида и размера на вредите, излагайки възражения за недоказаност на механизма на твърдения инцидент и претендираните вреди, евентуално за липса на причинно-следствена връзка между уврежданията и процесния инцидент и поведение на ищеца, с което е допринесъл за настъпване на увреждането, както и за завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел М.И.Т., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че на 14.07.2022 г., се разхождали с ищеца около 15.00 ч., в гр. София, като се придвижвали по ул. „Никола Славков” в посока „Южния парк”, когато на пресечката с ул. ,,Доспат” ищецът се спънал в надигната и стърчаща счупена плочка и паднал на земята. Сочи, че придружил ищеца до МБАЛ ,,Света София‘‘ за оказване на медицинска помощ. Свидетелства, че ищецът се оплаквал от силни болки в дясното ходило, което по-късно се подуло и почервеняло. Свидетелства, че ищецът не е можел да забележи препятствието, преди да се спъне в него. Сочи, че за период от 7 - 8 месеца ищецът се придвижвал трудно, ползвайки патерици, в резултат на което срещите им намалели. Свидетелства, че оплакванията на ищеца при смяна на времето и претоварване на крака, продължават и до настоящия момент, което му създавало дисконфорт. Счита, че инцидентът бил причината за раздялата на ищеца с приятелката му.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел М.С.М., 2 че свидетелската се видяла с ищеца вечерта след настъпване на инцидента през месец юли 2022 г. Сочи, че ищецът бил с компрес и ортопедична шина на крака. Свидетелства, че е полагала ежедневни грижи за него, поради затруднено му предвиждане. Сочи, че за период от 4 - 5 месеца след инцидент ищецът се е предвиждал, ползвайки патерици. Свидетелства, че оплакванията на ищеца при смяна на времето и по-силно натоварване на крака, продължават и до настоящия момент. Счита, че инцидентът бил причината за намаляване на социалните контакти на ищеца и за раздялата с приятелката му.

От заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в следствие на процесния инцидент ищецът е получил счупване в основата на пета ходилна кост (закрито) на десния крак.

Механизмът на полученото увреждане на основата на дясната ходилна кост е спъване в необезопасена надигната счупена плочка от тротоарна площ, падане от собствен ръст с извиване навътре на ходилото и е възможно да бъде получен по описания от ищцата начин. Установява се и, че медикобиологичният характер на счупването в основата на дясната ходилна кост е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Посочено е, че най-интензивните болки и страдания са изпитвани непосредствено след травмата за период от 7 - 8 дни след обездвижването с ортопедична обувка-ортеза, както и в началото на раздвижването. Вещото лице е посочило, че периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е около два - три месеца, като е възможно ищецът да изпитва болка и дискомфорт в областта на счупването, при интензивно натоварване и при промяна на времето.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и 3 доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика (ответника) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния инцидент, не се касае за прилежаща площ към сграда, определена като такава със заповед на кмета на общината. Не са представени и доказателства в тази насока. Ето защо съдът приема, че по аргумент от чл.

31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на ответника.

Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се събитието да е настъпило на територията на Столична община, доколкото собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара, където е настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено.

Установява се, че на мястото на инцидента е имало надигнати и стърчащи тротоарни плочки, което сочи проявено от страна на ответната 4 община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за поддръжка.

Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищеца неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до този извод съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищецът да се е спънал в надигната и стърчаща тротоарна плочка и това да е причинило последващото му падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на тротоарите предполага изправност на същите, която да позволи безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице по изслушаната СМЕ.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите.

Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки около една седмица след деликта, като възстановяването му е траело около три – четири месеца. През първите дни изпълнението на дейности от ежедневието е ставало с оказвана на ищеца помощ от трети лица. Към настоящия момент ищецът не се нуждае от помощни средства при ходене, както и вследствие на инцидента походката не е променена или изменена. Недоказани останаха твърденията на 5 ищеца, че получените увреждания са оказали влияние върху психичното му състояние, начина му на живот, и работоспособността му.

Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.

Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 6 000.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна е претенцията за заплащане на имуществени вреди в общ размер на 115.00 лв., тъй като от представените по делото писмени доказателства (4 бр. фактури – на лист 11-14 от делото), се установява, че ищецът е направил разходи за провеждане на прегледи и изследвания във връзка с процесния инцидент.

Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от датата на увреждането – 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските по производството

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива не му се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане на сумата от 296.51 лв. – държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. Х. Ч., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 600.00 лв., което възлага в тежест на ответника.