Решение № 564 от 03.05.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 783/2018
- Вид
- Решение № 564
- Подписан
- 03.05.2019
- В сила
- 09.06.2020
- Състав
- ПОЛИНА ПЕТРОВА БЕШКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е №564 гр. Пловдив, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 23.04.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 783 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 152 и чл. 149, ал. 1, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.Й.Й. с ЕГН ********** и Н.Е.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес *** чрез пълномощника адв. В.Т. против П.Н.Н. с ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК ***, седалище гр. *** и адрес на управление ***, М.С.Н. с ЕГН **********, Н.П.Н. с ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че притежават в режим на СИО следния недвижим имот: СОС с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-16-804 / 15.04.2010 г. на Началника на СГКК – *** с адрес на имота: ****, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 143,05 кв.м. и прилежащи части 11,709% ид. части от общите части на сградата, при съседи – на същия етаж няма, под обекта – СОС с идентификатор ***, над обекта – няма. Твърдят, че гореописаният имот са закупили от ответника – едноличен търговец на дата 31.10.2014 г., за което е съставен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – *** под акт № 80, том 88, дело № ***. От тогава до сега процесният имот се владее без правно основание от всички ответници въпреки многобройните искания от страна на ищците за предаване на фактическата власт върху жилището. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат на ищците собствеността и владението на гореописания недвижим имот. Претендират разноски. Допълнителни съображения излагат в писмени бележки.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът П.Н.Н. с ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК *** чрез упълномощения си процесуален представител адв.
М.С., оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че владее жилището на правно основание, тъй като е собственик по силата на нотариален акт № 197, том 28, дело № 9132 / 1995 г. на нотариус при РС – *** и разрешение за ползване № 135 / 04.05.1998 г. на ***. С нотариален акт № 70, том V, рег. № 5648, дело № 776 / 2014 г. на нотариус С. К., рег. № ***, район на действие РС – *** едноличният търговец продал на ищците процесния недвижим имот за сумата от
136 000 лв., платими по доверителната сметка на нотариуса, както следва: сума в размер на 96 000 лв. на „***“
ЕООД, ЕИК ****** и сума в размер на 40 000 лв. по сметка на титуляр в „***“ АД. Така описаната сделка твърди, че е нищожна, симулативна, привидна, прикриваща действителната воля на страните. Поддържа, че желанието на страните е било да запазят недвижимата вещ – предмет на договора, от претенции на трети лица – кредитори на продавача, както и да прикрият безлихвен договор за заем, предоставен от ищците с цел спиране на принудително изпълнение, насочено към имота. В подкрепа на твърденията си за предоставен заем, пояснява, че през 2014 г. ответникът П.Н. в лично качество и в качеството му на ЕТ се занимавал със ***, в която връзка теглил кредит, който впоследствие имал затруднения да обслужва. Разчитайки на дългогодишните си приятелски отношения с ищците, Н. се обърнал за помощ към тях, което довело до сключване на процесния договор. Твърди, че преди това той също е оказвал финансова помощ на ищеца Й., като му предоставил парични средства в особено голям размер.
На дата *** г. ищецът Й. внесъл сумата от 27 083 лв. за осуетяване на публична продан на имота. По съвет на адвокат за обезпечаване на предоставените в заем средства на дата *** г. е учредена ипотека върху друг обект – СОС с идентификатор ***, представляващ магазин с площ 183,32 кв.м., както и 19,616% от общите части на сградата, находящ се в *** за сумата от 60 000 евро, като нарочно бил изготвен договор за заем с падеж *** г. Паричните средства обаче не са предоставени от заемодателя на заемателя – не са предадени, нито платени или преведени. Тъй като Н. не успял да постигне споразумение с банката-взискател, трябвало да се вземат спешни мерки за запазване на семейното жилище, което довело до подписване на процесния договор. В подкрепа на твърдението за привидност и симулативност на сделката била уговорената цена от 136 000 лв., предвид факта, че началната цена на имота в проданта на ЧСИ М. била 312 030 лв., а действителната продажна цена около 400 000 лв. Предвид изложеното предявява инцидентен установителен иск, /приет за съвместно разглеждане в процеса с определение на съда от 24.10.2018г на л.
129/, като се иска от съда да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70, том V, дело № *** г. на нотариус С.К., рег. № *** в НК с район на действие РС – ***, тъй като противоречи на закона и представлява съглашение, с което предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, в условията на евентуалност понеже договорът е привиден, евентуално поради липса на съгласие. Претендира разноски. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК другите ответници по иска М.С.Н. с ЕГН **********, Н.П.Н. с ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН ********** депозират отговори на исковата молба, които съвпадат по съдържание с този, подаден от П.Н. лично и в качеството му на ЕТ.
Претендират разноски. Допълнителни съображения излагат в писмени бележки.
Ответниците по инцидентния установителен иск А. и Н. Й. са подали отговор в срок, като не признават насочената срещу тях претенция и оспорват изложеното относно нищожността на сделката. Твърдят, че действителната воля на страните е именно продажба на процесния имот. Макар понастоящем да живеят в ***, същите са трайно свързани с *** и са купили имота на цена, близка до данъчната му оценка, декларирали са го като своя собственост, заплащат данъците за него от момента на закупуването му до сега. Оспорват твърденията на Н., че последните обитават жилището необезпокоявани и насреща твърдят, че многократно са предприемали действия и са искали да освободят имота. Твърдят, че заемът в размер на 60 000 евро е бил реално предоставен и този договор не е нарочно съставен през 2014 г. с оглед учредяване на ипотеката, а още през 2007 г., в подкрепа на което цитират двете валидни лични карти, които е имал П.Н. в различните периоди. Заемно правоотношение между страните за сумата от
136 000 лв., представляваща продажна цена по процесния договор, обаче нямало. Допълнителни съображения излагат в писмени бележки.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя по следния начин: ищците по ревандикационния иск носят доказателствената тежест да установят в условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на наведеното основание, както и че същият се владее именно от ответниците. Ищецът по инцидентния установителен иск следва да установи наличието на пороците, от които твърди, че страда сделката и които водят до нейната нищожност, респ. ответниците по главния иск следва да установяват правоизключващите си възражения за нищожност на сделката на наведените основания, в т.ч. наличието на заемно правоотношение, за обезпечаването на което е сключен процесният договор.
Няма спор, че с договор за покупко – продажба от ***, оформен с
НА № 70, том V, рег. № 5648, н.д. ***, първият ответник в качеството му на ЕТ продава на ищците, които са съпрузи, процесния недвижим имот за сумата от 136 000 лв., за която в НА е посочено, че се заплаща напълно от купувачите в деня на сделката по следния начин: по доверителната сметка на нотариуса сума в размер на 96 000 лв. в полза на „***“ ЕООД ЕИК ****** и сума в размер на 40 000 лв. по сметка с титуляр „***“ АД. Посочено е също, че „продавачът приема така извършеното плащане за валидно плащане по сделката в негова полза“. Декларирано е също от страна на продавача, че „с продажбата не се увреждат кредитори“.
Няма спор също, че продавачът по сделката основава абсолютното си вещно право на цитираните в титула за собственост на ищците нотариален акт № 197, том 28, дело № 9132/1995 г. на нотариус при РС – *** и разрешение за ползване № 135 / 04.05.1998 г. на ***.
Изрично за безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато обстоятелството, че процесният имот се владее от ответниците.
Следователно ищците установяват правото си на собственост върху вещта на основание сключения продажбен договор, както и факта на владението му от ответниците.
Последните на свой ред твърдят, че владеят имота на годно правно основание – НА от 1995г, като за последващата сделка навеждат правоизключващи възражения за нищожност поради противоречието й със закона, тъй като представлява съглашение, с което предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, в условията на евентуалност понеже договорът е привиден, тъй като прикрива договор за заем, евентуално поради липса на съгласие. За първи път в писмените им бележки ответниците навеждат още едно основание за нищожност на договора – противоречието му с добрите нрави поради значителна липса на еквивалентност в насрещните престации, което по принцип е преклудирано. Доколкото обаче в отговорите и предявеният ИУИ са наведени подобни фактически твърдения, а и за нищожността на договора, когато същата произтича от самия него, съдът е длъжен да следи и служебно, няма процесуална пречка в мотивите на решението да се разгледа и това правоизключващо възражение на ответниците.
На практика всички възражения на ответниците /с изключение на последното за противоречие с добрите нрави/ се обединяват около това, че договорът е нищожен като привиден, тъй като действителната уговорка между страните била да се учреди обезпечение за предоставен заем на стойност 136 000 лв, посочена в НА като продажна цена. Ответниците така и не излагат фактически твърдения относно съществените елементи от съдържанието на твърдяното заемно правоотношение /дата на сключване, падеж на паричното задължение на заемополучателя за връщане на заетата сума и т.н./
По делото не се твърди, че съществува, нито се представя, т. нар. обратно писмо, удостоверяващо вътрешните уговорки между страните, че процесният договор е имал за цел да обезпечи договор за заем, поради което не е породил вещноправното си действие. Не се представя и т.нар. „начало на писмено доказателство” – документ, изходящ от насрещната страна или удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, което да прави вероятно съществуването на симулацията, за да е допустимо разкриването й чрез свидетелски показания. При това положение не се преодолява забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, нито е налице изключението на чл. 165, ал. 2 ГПК, за да може чрез свидетели да се установят действителните уговорки между страните.
За да е налице начало на писмено доказателство при липсата на „обратно писмо“, е необходимо изявлението на другата страна по сделката, т.е. ищците, да е конкретизирано и да може да се свърже с процесния недвижим имот. Не може да се приеме, че в случая е налице начало на писмено доказателство с оглед на безспорно установените по делото обстоятелства, че между страните е имало и други облигационни отношения преди процесното във връзка с дългогодишните им приятелски отношения и оказвана помежду им финансова помощ, тъй като те не са свързани с процесния недвижим имот, а със съвсем други обекти. Така напр. с НА от 18.08.2014г е учредена договорна ипотека върху друг имот на първия ответник, предназначен за търговска дейност, за обезпечаване на предоставен му от ищеца заем в размер на 60 000 евро, сключен на 21.08.2007г със срок на издължаване 20.08.2014г.