Решение № 312 от 20.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Бургас , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Детелина К. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100501286 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Несебър, Булстат 000057122, против решение № 260112 от 27.04.2021 г. по гр.д.499/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Р. СТ. ЯН. с ЕГН **********, извършено с предизвестие № Н1-ОА1-2127 от 04.05.2020 г. и заповед № 34 от 04.05.2020 г., издадена от кмета на Община Несебър за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 05.05.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ; ищцата Я. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „хигиенист” в общинска администрация Несебър, Специализирана администрация към Община Несебър, отдел „Канцелария, поддръжка и автопарк“; както и В ЧАСТТА, в която въззивната Община е осъдена да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 КТ, на Р.Я. сумата от 4633,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 05.05.2020 г. – 05.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г. до окончателното 1 изплащане на сумата /искът по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ над уважения размер от 4633,20 лева до предявения такъв от 4903,47 лева е отхвърлен/. С обжалваното решение, съдът е осъдил ответната община да заплати и разноските по делото, както следва: сумата от 285,3 3 л в . – дължимата държавна такса върху уважените искове, платима по сметка на Районен съд гр. Несебър и сумата от 746,47 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл.78, ал.6 ГПК, платима на адв. Елена Атанасова Д. – Вълканова от АК Бургас.

Със същото решение съдът е прекратил производството по гр.д. № 499/2020г. по описа на РС-Несебър, в частта му, досежно предявения от Р. СТ.

ЯН. против Община Несебър иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ , предвид оттеглянето му от ищцата.

Въззивната община оспорва решението като неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се като неправилен изводът на съда за допуснати нарушения при осъществения подбор по чл. 329 от КТ. На първо място въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че в протокола за извършен подбор не били посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи формирането на оценката по предварително определените критерии – „обща оценка на индивидуалното изпълнение от последната атестация“, „направени конкретни предложения до ръководството, довели до рационално използване на човешки ресурс“ и „качествено почистване на обектите“. Сочи се, че двама от членовете на комисията са имали преки и лични впечатления за работата на ищцата, и това още повече способствало формирането и обосноваването на изводите досежно оценките на служителите. Второто оплакване, с което въззивният съд е сезиран касае изводът на съда, че подбора е незаконосъобразен, тъй като в същия не били включени всички служители, заемащи съкращаваната длъжност, и по -конкретно, че от подбора била изключена служителката Н.

С.. В тази връзка, въззивникът не оспорва, че посоченото лице също е заемала длъжността „хигиенист“, но твърди, че мястото й на работа се различавало от мястото на работа на останалите хигиенистки, които били включени в подбора. Излагат се твърдения, че мястото на работа на Н. С. към този момент било в „Център за култура и образование“ /Културен дом/, докато всички останали били с място на работа - сградата, в която се помещавала общинската администрация. Посочва се, че мястото на работа е съществен 2 елемент на трудовия договор, който не може да бъде изменян едностранно от работодателя, поради което правилно от подбора била изключена служителката Н. С., тъй като ако същата бе участвала наред с останалите лица, заемащи същата длъжност и бе уволнена, работодателят следвало да сключи допълнително споразумение с някой от оставащите работници за промяна на мястото му на работа, а това би могло да се случи само по взаимно съгласие. В тази връзка въззивникът отправя искане за приемане като доказателство на трудовия договор, сключен със служителката Н. М. С., но в нарушение на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК не представя препис от соченото писмено доказателство към жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Р. СТ. ЯН., представлявана от процесуалния й представител адв. Вълканова, с който подадената жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а изводите на съда са изградени след правилен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Заявява се, че съдът правилно е приел, че при извършването на подбора е следвало да бъде включена и служителката Н. М.

С., която считано от 09.09.2019 г. е заемала длъжността „хигиенист“ в администрацията на ответната община и е изпълнявала абсолютно същите трудови функции като ищцата. Оспорва като преклудирано , а така също и като неоснователно възражението на въззивника, заявено за първи път във въззивната жалба, според което служителката Н. С. не била включена в подбора поради това, че уговореното с нея място на работа било различно от това на останалите служители, участвали в подбора. Така заявените от въззивната страна твърдения били опровергани като неверни от дадените от самата Н. С., разпитана като свидетел по делото, показания. Според казаното от св. С. всички хигиенистки са работили на едно и също място, почиствали са различни етажи в сградата на Общината, като всяка от тях веднъж седмично почиствала и други помещения извън общинската сграда. На следващо място въззиваемата страна прави анализ на протокола за извършения подбор и излага подробни съображения в подкрепа на изводите на съда относно липсата на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи дадените от комисията оценки по отделните критерии, по които е извършван 3 подбора. Поддържат се и останалите възражения за незаконност на уволнението, заявени пред първата инстанция. По изложените съображения се претендира решението на НРС да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство. Излага становище за недопустимост и неоснователност на заявеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане на сключения между Община Несебър и Н. М. С. трудов договор № 121 от 09.09.2019 г.

В съдебно заседание пред БОС въззивната страна Община Несебър се представлява от юрисконсулт Радев, който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и формулираното в нея доказателствено искане за приемане като доказателство на трудовия договор, сключен със св. Н. М. С., също назначена на длъжност „хигиенист“. По същество моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното открито заседание пред БОС, въззиваемата страна не се явява лично, представлява се от адв. Вълканова, която изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Противопоставя се на искането на въззивника за събиране на доказателства, като заявява, че твърденията за това, че Н. С. е следвало да бъде включена в подбора са били направени още пред първата инстанция. Това искане ответникът е следвало да заяви още тогава и най- вече след проведения разпит на св. С.,в хода на който същата подробно обяснила, че всички хигиенистки, включително и тя самата, чистят различни етажи от сградата на Общината и веднъж седмично чистят и други общински сгради. Оспорва аргумента на въззивника, според който от представените длъжностни разписания косвено се установявало, че Н. М. била служител в друг отдел, тъй като същите не били поименни.

За да се произнесе по направеното във въззивната жалба доказателствено искане, съдът съобрази, че ищцовата страна още със свое писмено становище, депозирано пред НРС на 10.09.2020 г., преди първото по делото съдебно заседание, е въвела допълнително твърдение за незаконосъобразност на извършения подбор, а именно поради това, че в същия не е била включена служителката Н. С., заемаща същата длъжност „хигиенист“ в ответната община /л.247 от том I/. Във връзка с това твърдение, ищцовата страна е поискала посочената служителка Н. С. да бъде призована като свидетел, като по това искане процесуалният представител на ответника 4 е изразил становище в проведеното на 29.09.2020 г съдебно заседание /л. 307 от делото/. В следващото съдебно заседание от 19.10.2020 г., съдът е обявил доклада по делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните. В същото съдебно заседание е разпитана и св. Н. С., която в показанията си заявява, че работи в общинската сграда, където работи и ищцата, че работата, която изпълняват е еднаква, че всяка от хигиенистките има разпределени стаи и етажи, които почиства, както и че по един ден в седмицата ходят да чистят и в другите сгради на общината. Нито в това съдебно заседание, нито до края на устните състезания пред първата инстанция, ответната страна не е изложила своите контра – твърдения, за това, че свидетелката имала различно място на работа в сравнение с останалите хигиенистки, поради което била изключена от подбора. Съответно не са поискани и доказателства в тази насока. Едва за първи път във въззивната жалба се излагат по същество нови фактически твърдения, а именно че съгласно сключения с Н. С. трудов договор нейното място на работа било уговорено в друга сграда на общината, а именно „Център за култура и образование“ /Културен дом/. Предвид установената в чл. 266 от ГПК забрана във въззивното производство да бъдат посочвани както нови факти, така и нови доказателства, които страната е можела да посочи и представи в срок пред първоинстанционния съд, въззивната инстанция прие, че заявеното с въззивната жалба доказателствено искане е преклудирано и поради това остави същото без уважение.

Други доказателства страните не ангажират във въззивното производство.

Въззивният съд намира, че жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата н а чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, с изключение на частта, с която районният съд е присъдил обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата над претендираната с исковата молба в размер на 4092, 66 лева. В тази част решението е недопустимо, тъй като е постановено в нарушение на диспозитивното начало 5

/чл.6 от ГПК/, извън заявения петитум, тъй като в исковата молба изрично е посочено, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се претендира в размер на 4092, 66 лв, а съдът е присъдил сумата от 4633,20 лева.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

При така установените предметни предели на въззивното производство, Бургаският окръжен съд, след цялостна преценка на събраните по делото доказателства и съобразяване становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ , предявени от Р. СТ. ЯН. против Община Несебър за признаване за незаконно на уволнението й, извършено с предизвестие № Н1-ОА1-2127 от 04.05.2020 г. и заповед № 34 от 04.05.2020 г., издадена от кмета на Община Несебър, с която е прекратено трудовото й правоотношение с Общината на длъжност „хигиенист“ в отдел „Поддръжка общински сгради и автопарк“, Специализирана администрация, за нейната отмяна, както и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. С исковата молба ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа по чл.225,ал.1 КТ за 6 месеца, считано от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 4092,66 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 810,81 лева, от който иск впоследствие е заявен отказ и производството е прекратено.