Решение № 6272 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6272 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100502846 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15238 от 30.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 52010/2021 г. по описа на СРС, с което е отхвърлен предявеният от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума в размер на 2319,38 лв., представляваща неиздължена част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0300-16722-500048 за имуществени щети на автомобил „Волво S60“, с рег. № ****, причинени при реализираното на 27.06.2016 г. в гр. Бургас ПТП, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 717,72 лв. за периода от 21.08.2018 г. до 07.08.2021 г.

С решението си, съобразно изхода от спора съдът е възложил в тежест на ищеца разноските в производството.

Срещу постановеното решение в срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ЗАД „А.Б.“, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния акт. Твърди се, че СРС неправилно приема в мотивите си, че не е доказана пасивната материална легитимация на ответника, доколкото ищецът не е доказал валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между виновния водач и ответното застрахователно дружество. Поддържа, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение като не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, предвид неизпълнението на вмененото на ответника задължение по реда на чл. 190 ГПК да представи оригинала на процесната полица. Наред с това заявява, че съдът не е приел приложената разпечатка от Информационната система на ГФ, установяваща наличието на застрахователното правоотношение и неоспорването на това обстоятелство от страна на ответното дружество – застраховател по същата. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и постановяване на друг, с който претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде изцяло потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД

Ищецът ЗАД „А.Б.“ твърди, че в качеството си на застраховател по риска „Каско“ на собственика на автомобил „Волво S60“, с рег. № **** е изплатил по щета № 0300-16-722500048 застрахователно обезщетение в размер на 19022,21 лв. за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 27.06.2016 г. в гр. Бургас. Според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за произшествието е водачът, управлявал автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, като на виновния водач е съставен акт за административно нарушение . След покана ответното дружество изплатило част от регресното вземане, а именно сумата от 16727,83 лв. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2319,38 лв., представляваща остатък от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Каско“ по щета № 0300-16-722-500048 за имуществените вреди на автомобил „Волво S60“, с рег. № ****, причинени при реализираното на 27.06.2016 г. в гр. Бургас пътно-транспортно произшествие, ведно с обезщетение за забава в размер на 717,72 лв. за периода от 21.08.2018 г. до 07.08.2021 г.

Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ оспорва изцяло предявените искове.

За да отхвърли обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът, комуто е била доказателствената тежест не е доказал пълно и главно, че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил „Форд Фокус”, с рег. № **** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска „ГО“, с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника, доколкото е счел, че представената справка от ГФ, нито Протокола за ПТП могат да заместят застрахователната полица по риска „ГО“ като доказателство, уредено в ГПК, в хода на съдебно производство.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411 КЗ се обуславя 2 от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) между деликвента и ответника.

Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички елементи на фактическия състав, включително наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представена и приета като неоспорена от страна на ответника разпечатка от Информационната система на ГФ, от която е видно, че за л. а. „Форд“ модел „Фокус“ с рег. № **** е налице застраховка „ГО“ № 44739021, с период на действие 06.07.2015г. -05.07.2016 г., т. е. валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена в ЗEАД „Б.В.И.Г.“. В проведеното по делото о. с. з. на 21.01.2022 г., съдът е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК най-късно в следващото съдебно заседание да представи застрахователната полица л. а. „Форд“ модел „Фокус“ с рег. № **** валидна към 27.06.2016 г. по риска „ГО“. В същото съдебно заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство плащането от страна на ответника на ищеца на обезщетение в размер на 16727,83 лв. В подкрепа на последното е представено и платежно нареждане от 21.02.2018г. за посочената сума като в основанието е посочена номер на щетата и на увредения автомобил рег. № ****.

Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение при отделянето на спорното от безспорното като е отхвърлил иска на основание липсата на договорно правоотношение, което не е било спорно по делото, че е налице.

Поради това първоинстанционният съд неправилно и необосновано в крайния си съдебен акт е направил генералния извод за липса на застрахователно правоотношение, поради липса на представен застрахователен договор. Напротив, с оглед отделеното като безспорно извършено плащане на обезщетение от страна на ответника на ищеца на сумата от 16727,83 лв. във връзка с процесната щета преди процеса и предвид събраните по делото доказателства в съвкупност по косвен път се установява обратното - наличие на валидно застрахователно правоотношение относно деликвента и неговия застраховател. Както е посочил ищецът, данните от ИЦГФ имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща съда доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „ГО“ (в този смисъл решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/11 г. на ВКС, ІІ ТО). Информацията, съдържаща се в базата данни на ИЦГФ отразява именно заявените от страна на застрахователя данни за сключените от него застраховки „ГО“ в съответствие с нормативните изисквания. Освен това, в конкретния случай, както по-горе се посочи с определение на районния съд ответното дружество е задължено по реда на чл. 190 ГПК да представи застрахователна полица за л. а. „Форд“ модел „Фокус“ с рег. № ****, което не е било сторено без да е посочена уважителна причина. Поради това поведение на ответното дружество, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК, поради което наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да бъде прието за доказано. Още повече, както бе посочено по-горе, този извод не се основава единствено на последиците от приложението на чл. 190, ал. 2 ГПК, но и въз основа на категоричната подкрепа на отделеното за безспорно частично плащане по процесната щета от ответника и от представената по делото справка от Гаранционния фонд.

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че е налице застраховка „ГО“ № 3

44739021, с период на действие 06.07.2015г.-05.07.2016 г., валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена в ЗEАД „Б.В.И.Г.“, т. е. налице е застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното дружество.

От представения по делото Протокол за ПТП от 27.06.2016 г. , съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието се установява, че на 27.06.2016 г. в гр. Бургас се е осъществило пътно транспортно произшествие с участници – В.А.Е., управляваща автомобил „Форд“ модел „Фокус“ с рег. № **** и М.Т.С., управляващ автомобил „Волво S60“, с рег. № **** , като на л.а. „Волво S60“, с рег. № **** са нанесени щети – в задна лява част на автомобила.

От представеното по делото влязло в сила наказателно постановление от 27.06.2016 г., издадено от ОДМВР Бургас, С-р Пътна полиция – Бургас, се установява, че във връзка с процесното ПТП спрямо виновното лице В.А.Е. е издадено НП, с което на водача е наложена глоба за това, че на 27.06.2016 г. не е пропуснала ППС, намиращо се и приближаващо от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища, съставляващо нарушение на чл. 48 ЗДвП.

За установяване механизма на настъпване на ПТП е прието в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно .

От същото се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, в района на паркинга на магазин Кауфланд на 27.06.2016 г., около 17.15 часа, при движение на л. а.

„Волво S60“, с рег. № **** в района на паркинга и на кръстовище преминава направо. По същото време л. а. „Форд“ модел „Фокус“ с рег. № **** се движи в района на паркинга и на кръстовището преминава направо, като водача не пропуска движещия се отдясно л. а.

„Волво S60“ и реализира ПТП, удряйки го с предната си дясна част в задна лява част. В следствие на удара л. а. „Волво S60“ се отклонява вдясно и се удря в парикарано МПС. От заключението се установява още, че от техническа гледна точка всички щети по л. а. „Волво S60“, с рег. № **** са вследствие процесното ПТП. Към датата на събитието МПС е било на 4 г. и 6 месеца. При ликвидацията на щетата застрахователят е използвал метода – ремонт в доверен сервиз, като последният е възложен и изпълнен от „Мото Пфое“ ЕООД. Вещото лице е дало заключение, че стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 17107,62 лв., а обичайният разход за ликвидация на щетата като процесната е 15 лв.