Решение № 679 от 17.05.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

..........................., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КНАД № 528/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез Дарина Петрова Ошавкова - началник отдел АИПО, с юридическа правоспособност, против Решение № 81/14.12.2021г. по АНД № 321/2020г. по описа на Районен съд Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 03-012278/11.12.2019г., с което на „В. 77“ ЕООД, ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 403а ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

С депозираната жалба се иска отмяна на постановеното решение като неправилно спрямо установената фактическа обстановка по делото и потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител, твърди че тъй като срещу дружеството са издадени две наказателни постановления, първоинстанционният съд е смесил двете наказателни постановления. По НП, предмет на настоящото дело правилно е санкционирано дружеството, тъй като притежава качеството на работодател и като не е спазил задълженията, които има като такъв, е извършил нарушение на чл. 403а от КТ.

В срока за отговор по касационната жалба не е постъпил такъв от дружеството. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Н.С., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на РС – Девня, тъй като не може да се установи категорично, че лицето, за което се твърди, че работи за дружеството е негов работник, каква работа е извършвало, плащано ли му е. твърди, че няма налице трудово правоотношение, поради което няма как да има нарушение на посочената разпоредба на

КТ.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Девня да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районен съд Девня е установил следното: Извършена е проверка за спазване на трудовото законодателство на обект в гр. Девня, Промишлена зона – юг, автосервиз, находящ се в ПИ с идентификатор *****, стопанисван като наемател от „В. 77“ ЕООД. По време на проверката е установено, че дружеството в качеството на работодател не държи в обекта на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в обекта. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 03-012278/11.12.2019г., в което наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации и е квалифицирал деянието като нарушение на чл.

403а от КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на средния предвиден размер от 200 лева.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е счел, че макар да е издадено от компетентен орган и при липса на съществени процесуални нарушения, същото противоречи на материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказва по безсъмнен начин извършването на нарушението. От събраните доказателства в хода както на административното, така и на съдебното производство се установява по безспорен начин, че дружеството има наето само едно лице по допълнителен трудов договор – С.В.В., съпруг на собственичката и управителка на дружеството, което не налага изрична регламентация на работното време в дружеството. Прието е също така, че лицето, което е установено на място и на което е връчена призовка № 2160/21.11.2019г. – Р.В.Т.не е работник или служител на фирмата. Съдът приема също и че в наказателното постановление липсват мотиви, въз основа на какви доказателства е прието, че дружеството – въззивник е нарушило разпоредбите на КТ, както и за размера на наложената санкция. Не е обсъдена и хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – дали извършеното не представлява маловажен случай.

Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за неговата отмяна.

Правилно съдът е приел, че не е доказано категорично нарушението. Предвид установеното, че в дружеството е наето само едно лице на трудов договор, то необходимостта от документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в обекта по смисъла на посочената норма не представлява съществено нарушение на трудовото законодателство. Правилно районният съд е приел, че административният орган е следвало, с оглед установеното, да обсъди приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и да изложи мотиви както за това защо е неприложима нормата, така и за налагането на санкцията в определения размер, поради което правилно районният съд, в съвкупност с останалите доказателства е направил извод за липса на извършено административно нарушение по чл. 403а от КТ, а оттам и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което правилно е постановена неговата отмяна.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед неоснователността на касационната жалба, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на жалбоподателя е неоснователно.

На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Варна, девети тричленен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/14.12.2021г. по АНД № 321/2020г. по описа на Районен съд Девня.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: