Решение № 859 от 09.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№……….../09.10.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ при секретаря Румяна Дучева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1609/2018 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване и в евентуалност от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ж.Т.Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение №1812/15.03.2018г. по ч.гр. дело №3754/2018г. по описа на ВРС сумата от 16984.34 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро, договорна лихва за периода 05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 32.41 евро, обезщетение за забава за периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 60 евро, представляваща такса за обявяване на предсрочна изискуемост по т.15 от договора за кредит, във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г. до окончателното й изплащане; а в условието на евентуалност при отхвърляне на главните искове, да бъде осъден ответникът да заплати горните суми, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.

Твърди се, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя Ж.Т.Д. кредит в размер на 24000 евро, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване с месечни вноски платими на 05-то число на текущия месец по погасителен план. За предоставения кредит е уговорено да се заплаща преференциална лихва в размер на 8.45%. Кредитът е бил усвоен по сметка на кредитополучателя. Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по погасителен план с повече от 90 дни (последното плащане извършено на 05.06.2017г.), банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание т.20.2 от Общите условия. Изявлението за предсрочна изискуемост било обективирано в нотариална покана, която е връчена на 12.12.2017г. чрез залепване на уведомление. След обявяване на предсрочната изискуемост е извършено плащане за сумата от 2021.07 евро от страна на кредитополучателя, като последният е останал задължен за сумата от 16984.34 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро, договорна лихва за периода 05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 32.41 евро, обезщетение за забава за периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 60 евро, представляваща такса, обезпечаваща разходите по обявяване на кредита за предсрочно изискуем по т.15 от договора за кредит, във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. В случай, че не е настъпила предсрочна изискуемост в условие на евентуалност е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответника Ж.Т.Д., чрез назначения му особен представител, в срока по чл.367 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди се, че клаузата на т.7.1 от ОУ към договора за кредит е неравноправна. Според тази клауза главницата се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базовия лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология. Посочва се, че методологията на банката за едностранно изменение на лихвения процент е неясна и такава не е приложена по делото. На следващо място се оспорва факта на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Налице е разминаване между датата, която е посочена в нотариалната покана /12.12.2017г./ за обявяване на предсрочната изискуемост и датата, която е посочена в извлечението от счетоводни книги /08.03.2018г./. Съответно от извлечението се установява, че не е налице забава от 90 дни, а само за 67 дни, като в него са описани други дати на забавени вноски. По отношение на договорната лихва се възразява, че същата не се дължи поради това, че липсва действаща между страните уговорка, тъй като е уговорен преференциален лихвен процент в чл.8, но той не се прилага при нарушение на условията договора за кредит. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която е изложено становище за неоснователност на направените възражения от страна на ответника.

Посочва се, че не е налице неравноправност по отношение на клаузата на т.7.2 от Общите условия, тъй като методологията за определяне на БЛП е била оповестена от банката в нейните офиси и на интернет страницата й. Сочи се, че договорната лихва се дължи, като в чл.8 от договора ясно е разписано какъв е процента на лихвата, както и неговият максимален размер. По отношение на предсрочната изискуемост се излага, че такава е настъпила на 08.03.2018г. при съобразяване на последващото плащане от страна на длъжника след получаване на нотариалната покана.

По делото е постъпил и допълнителен отговор, в който не са изложени нови твърдения и оспорвания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки доразвива доводи в подкрепа на иска си.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, който поддържа доводите за неоснователност на иска. Излага, че ищецът не е доказал настъпването на предсрочната изискуемост.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по ч.гр. дело №3754/2018г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №1812/15.03.2018г. въз основа на документ по чл.417 ГПК - договор за кредит от 25.02.2014г. и извлечение от счетоводните книги на банката, против ответника - длъжник, за сумата от 16984.34 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., сумата от 631.64 евро, договорна лихва за периода 05.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 32.41 евро, обезщетение за забава за периода 13.12.2017г. до 14.03.2018г., сумата от 60 евро, представляваща такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г. до окончателното й изплащане.

От приетите по делото заверени преписи от

Договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2014г., ведно с Погасителен план и Общи условия, се установява, че банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 24000 евро. Срока на издължаване на задължението по процесния договор е 120 месеца, считано от усвояването, като падежа на анюитетните вноски в размер на по 296.92 евро, е на 5 число на съответния месец. Според т.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.45% годишно или 0.02 % на ден, при изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към момента на сключване на договора е 13.45 % годишно или 0.04 % на ден.

С т.14 от договора страните са уговорили приложимост на Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, като посочената клауза съдържа удостоверително изявление на кредитополучателя, че ги приема и че е получил препис от тях.

По делото са представени преписи от Общи условия, носещи подпис на кредитополучателя на всека страница. В чл. 7.1 от ОУ е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент (променлива компонента), определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора. В чл.19.1 от ОУ е предвидено, че при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако дължимата месечна вноска се погаси до седмия ден, след падежната дата. Според чл.19.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.20.1.1 от ОУ е посочено, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница и лихва.

Установява се от приетия препис от Нотариална покана с рег.№7694, том 4, акт №102 от 20.10.2017г. на Варненски нотариус с рег.№195 на НК, че ищецът е обективирал волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор. Видно е от нотариалното отразяване, че поканата е приета за връчена на 12.12.2017г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към поканата е приложен Протокол за извършени действия, в който се съдържа нотариално удостоверяване, че адресатът е търсен на постоянния му адрес гр. Варна, ул. Илинден №2, вх.Г, ет.4, както и на настоящия му адрес гр. Варна, ул. Свобода №1, ет.9, ап.139, съвпадащ с адрес гр.

Варна, ул. Доброволци №9, ет.3, ап.139. В протокола е отразено, че постоянният адрес на получателя е посетен на 20.10.2017г., 07.11.2017г. и на 26.11.2017г.

Установено е, че на домофонната система под ап.4 е записано „Т. Д.“, а на табелата на пощенската кутия има надпис „Дженкови“. При последното посещение на домофонната система от ап.4 е отговорила жена, която се е представила за майка на Д. и е заявила, че има информация, че той живее в чужбина. Същата не предоставила достъп до жилището и не пожелала да получи нотариалната покана. Поради липсата на достъп до ап.4 е залепено уведомление на таблото за съобщения до входната врата на сградата и от него е поставен екземпляр в съответната пощенска кутия.

От справка от НБД Население (л.53) е видно, че ответникът има постоянен адрес *** от 01.09.2000г., както и настоящ адрес ***.

Заключението на вещото лице П.И. по съдебно-счетоводната експертиза бе оспорено от ищеца, поради което съдът назначи повторна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Р.Х. по повторната ССЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният кредит в размер на 24000 евро е усвоен ответника чрез захранване на сметката му с тази сума на 25.02.2014г. Извършените плащания по договора за кредит са в размер на 13732.37 евро за периода 05.03.2014г. – 13.12.2017г. Неплащане на главница и лихви кредитополучателят е допускал от 05.02.2017г., като последното извършено от него плащане е на 13.12.2017г. – 2021.07 евро, с което е погасил дължимите вноски и санкциониращи лихви до 05.12.2017г. вкл. От датата на сключване на договора до 05.11.2017г. кредитът е олихвяван с преференциален лихвен процент 8.45%, а от 06.12.2017г. със стандартния лихвен процент – 13.45%. ГПР при предоставяне на кредита е 9.34%, а след промяната на лихвения процент, считано от 06.11.2017г. до крайния срок на договора е 11.18%.