Решение № 556 от 04.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 447/2023
- Вид
- Решение № 556
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70, ал.1 и ал.2 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.1 и ал.2 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 556 гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500447 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Л. Ц., с ЕГН: **********, срещу Решение №3232/27.10.2022г. по гр.д. №4904/2021г. на ВРС , 9-ти с-в, само в частта, с която е осъдена, на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.346 ГПК, И. Л. Ц., да заплати в полза на С. Г. М., ЕГН:********** и В. С. М., ЕГН: **********, сумата в общ размер от 995.57лв., представляваща припадащата й се част от разходите за СМР на общата съсобствена вещ – апартамент с площ от 66.25 кв. м., с идентификатор №***, находящ се в гр. В***********, извършени през 2011г. и през 2018г., и като последица е осъдена И. Ц. да плати на БСВ 39.82лв. държавна такса по уважената срещу нея част от иска за подобрения.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, поради неточен анализ на събраните доказателства по делото и неправилни правни изводи. В осъдителната част по претенцията по сметки за подобрения и СМР в делбения апартамент ВРС не е съобразил, че тъй като с решението по гр.д. №6381/2014г. е бил уважен иск по чл.40 от ЗЗД и бил прогласен договорът от 22.06.2011г. за относително недействителен спрямо И. Ц., правните последици на договора изобщо не са настъпили в тази му част, поради което и давността за претенциите на отв. М.и за СМР през 2011г.
1 е започнала да тече от извършването им. Освен това отв. М. била пълномощник на продавача и едновременно купувач по договора от 2011г. и така била наясно с порока на сделката още тогава. Към това според св. Н. М., дъщеря на отв. М.и, още през 2012г. И. Ц. е била отправила към отв. М.и претенция за собственост върху жилището и те знаели за наличие на друг съсобственик при СМР през 2018г. Отделно оспорва двете групи СМР – през 2011г. и през 2018г. – да са били извършвани, евентуално да са били финансирани, от М.и. Евентуално според СОцЕ част от претендираните СМР не били открити от вещото лице. Евентуално откритите от експерта СМР не било ясно кога точно са извършени, което имало значение за давността за тях и за дължимостта им. А и показанията на Н. М. били очевидно пристрастни.
Евентуално неправилно бил определен размера на дълга на И. Ц. относно подобренията. Моли за отмяна на решението в тази му част и за отхвърляне на частично уважената срещу въззивницата претенция по сметки на насрещната страна по делото. В о.с.з. поддържа молбата си до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемите депозират отговор, с който оспорват жалбата. Считат решението за правилно и обосновано в обжалваната му част, за което излагат съображения. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната му част. В о.с.з. не се представляват, но с писмена молба чрез пълномощник поддържат молбата си за потвърждаване на решението на ВРС.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС за делба във фазата по извършване, относно обект с идентификатор №*** по актуални КК и КР на гр.
Варна, съставляващ апартамент №9 с адрес гр. В**********.
Към настоящия момент имотът е допуснат до делба, след което изнесен на публична продан, с влезли в сила решения по делото, между страните и при квотите 1/4 ид. част за И. Л. Ц. и общо 3/4 ид. части в СИО за С. Г. М. и В. С. М..
В срока по чл.346 от ГПК съделителите С. Г. М. и В. С. М. са предявили претенции по сметки, с искането за осъждане на И. Л. Ц. за сумата от общо 2 575.00лв. (след изменение на иска), представляваща по-голямата сума измежду стойността на направените през 2011г. и 2018г. от ищците разходи за необходими и полезни дейности и подобрения на общата съсобствена вещ (апартамент №9, гр. В**********, и с идентификатор №***) и увеличената стойност на имота вследствие на извършените работи, а именно: ремонт на санитарното помещение през 2011г., включващ: подмяна на водопроводна и на вътрешна канализационни инсталации в баня и тоалет – тръби; смяна на тоалетна чиния и монтаж на нов моноблок; подмяна на мивка; подмяна на душ и батерия; смяна на подов сифон; монтажи на 2 вентилатори в баня и тоалетна; демонтаж и монтаж на бойлер; подмяна на теракот на под в баня и тоалетна; гипсокартон по стени на баня; фаянс по стени; окачен таван на конструкция от гипскартон; шпакловка и боядисване на окачен таван и поставяне декоративни первази; ремонт на спалнята през 2011г., включващ: смяна на тапети в спалня; цялостна шпакловка по стени; сваляне на тапети от стени;цялостно боядисване на стени и на тавани във всички помещения в апартамента; доставка и монтаж на вътрешна топлоизолация и шпакловка на същата; ремонт на терасите през 2011г., който включва: демонтаж на стари пластмасови плоскости на парапети на тераси и монтаж на нови такива от водоустойчив гипскартон и стиропор и двустранно полагане фасадна мазилка; ремонт на кухненски бокс и на дограмата в жилището през 2018г., който включва: доставка на нови кухненски шкафове без плот; монтаж на шкафовете и рязане на кухненски плот, за вграждане на мивка и свързването и към ВиК и лепене на водобранни лайсни; термоплот за кухненски шкафове; демонтаж и монтаж на пералня; подмяна на кухненска батерия; подмяна и преместване на изводи за контакти и смяна на ключ за осветление; смяна на осветителни тела (само труд); подмяна на дограма (3 прозореца и вратопрозорец); ремонт в кухненския бокс чрез сваляне на фаянс, демонтаж на паркет, шпакловка, полагане на фаянс и теракот, обръщане на прозорци (само за труд без материалите); сваляне на тапети, частична шпакловка и боядисване на стени и тавани в стая и кухненски бокс; закупуване на материали за боя, грунд, теракот, фаянс, фугираща смес, силикони,батерия, осветителни тела, контакти, лайстни, профили, корнизи, материали за почистване; смяна на бойлер 80л.
Ищците обосновават претенциите си по сметки с твърденията, че след като придобили правото на собственост върху целия делбен имот чрез правна сделка от 22.06.2011г., считайки се за пълноправни собственици, са извършили ремонтни работи и подобрения на обща стойност 11 022.70лв., платена изцяло от М.и. През есента на 2011г. в апартамента бил извършен ремонт, който включвал: цялостен ремонт на санитарното помещение на жилището на обща стойност 910.00лв; ремонт на спалнята на обща стойност 1 050.00лв; ремонт на терасите на стойност 500.00лв. Дейностите през 2011г.
М.и извършили като добросъвестни владелци, но без знанието и без противопоставянето на ответницата. През лятото на 2018г. също били направени СМР – ремонт на кухненски бокс и на дограма в жилището (материали и труд), като вторият е бил извършен без знанието и без противопоставянето на ответницата.
Тъй като дейностите довели до увеличаване стойността на апартамента и тъй като ответницата притежава ¼ от него, се претендира последната да заплати ба М.и припадащата се част от увеличената стойност, а именно сумата от общо 2 575.00лв. (след изменение на размера в о.с.з.).
Ответницата И. Ц. оспорва претенциите на ищците, както по основание, така и по размер. Оспорва да са били извършвани подобренията в имота през сочените периоди. Оспорва дейностите да са били необходими или полезни, 3 както и да са увеличили стойността на имота. Твърди, че през 2011г. и през 2018г., както и по принцип, не живее в България и поради това не знаела и не била уведомяване за дейностите. Евентуално ищците били само държатели при извършване на ремонтите и не са били променили намерението си, поради което нямали право на увеличена стойност, а само на разходите.
Релевира и възражение за изтекла погасителна давност за дейносите преди 2017г. Моли за пълно отхвърляне на претенциите, евентуално за намаляването им по размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт №11, том, II, рег. № 4500, дело 298 от 22.06.2011 г. на нотариус И. М., се установява, че И.М.И., действал чрез пълномощника си С. Г. М., и съпругата му Н.И.Ц., са продали процесния недвижим имот на С.
Г. М. за сумата от 10 000 лева.
С Решение № 2132 от 08.05.2015г. на ВРС, влязло в сила на 27.03.2017г. сделката, обективирана в Нотариален акт № 11, то, II, рег. № 4500, дело 298 от 22.06.2011г. на нотариус И. М., е била прогласена за относително недействителна по отношение на И. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на И.М.И., починал на 24.06.2011г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания, на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД.
С влязло в законна сила решение по делото на ВРС е допуснат до делба обект с идентификатор №*** по актуални КК и КР на гр.
Варна, съставляващ апартамент №9 с адрес гр. В***********, допуснат до делба между страните и при квотите: 1/4 ид. част за И. Л. Ц., и общо 3/4 ид. част за С. Г. М. и В. С. М., в СИО.
С влязло в законна сила решение по делото на ВРС по втората фаза (не е обжалвано в тази му част) е изнесен на публична продан апартаментът с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, с адрес гр.
В***********, като сумата е разпоредено да се разпредели между страните и при квотите: 1/4 ид. част за И. Ц., и общо 3/4 ид. части за С. М. и В. М., в СИО.
На л.132-138 от делото на ВРС са приложени договор за ремонт на кухня и за доставка и монтаж на дограма от 2018г., договор-заявка за изработване и монтаж на кухня с касов бон за част от стойността от 2018г., оферта за дограма от 2018г., фискални бонове за закупени през 2018г. строителни материали и за работен плот, както и количествено-стойностна сметка за СМР по кухнята (в т.ч. демонтаж на стари елементи, монтаж на дограма, полагане настилка и стени).
В заключението по приетата СТЕОцЕ на вещото лице М.Сп., което се кредитира като обективно, мотивирано и неоспорено от страните, са посочени всички приети за извършени СМР в делбения апартамент (таблица на л.235 от делото на ВРС – за тези през 2018г., а таблица на л.236 от делото на ВРС – за тези през 2011г.). В колоната „статус“ са посочени лично установените на 4 място „видимо изпълнени“ дейности, а видно от обясненията на вещото лице в о.с.з. останалите са предполагаемо извършени с оглед на естеството им, но са „скрити“ и не се виждат при обикновен оглед. Стойността на разходите за материали и за труд на приетите от експерта дейности от 2011г. и от 2018г., след износването им към м.09.2022г., възлиза на 2 411.24лв., а без износване и към извършването на СМР – на 3 982.27лв. За материалите и дейностите за 2018г. експертизата е в съответствие с посочените и представени на л.132-138 от делото на ВРС писмени документи. Само по външни белези не може да бъде определен точният момент на извършване на СМР. Пазарната стойност на жилището без установените СМР възлиза на 110 900.00лв., като увеличената стойност на жилището вследствие на извършените ремонти през 2011г. и през 2018г., е 10 300.00лв.
Показанията на св. Н. М. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като последователни и непосредствени за релевантните обстоятелства. С оглед на това от тях се установява, че от 2011г. поне до 2018г. включително, с изключение на периода 2014г.-2015г., свидетелката е живяла в апартамента.
Тя е организирала и двата му ремонта, които са били наложителни след смъртта на дядо й. През 2011г. е била ремонтирана банята; бил свален старият фаянс; била подменена ВиК инсталация към банята и към тоалетната и кухненския бокс; бил подменен фаянсът в тоалетната; подменени били още тоалетното казанче, мивка, батерии; били сложени нови окачени тавани в двете мокри помещения; били свалени старите тапети; сложени били изолации по стените, след което били шплаковани и боядисани, като в северната стая едната стена останала небоядисана, тъй като не се обитавала.
Разпечатката съдържа 35 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3c6a577-4209-450f-a6c1-72af9b7b055a