Определение № 255 от 07.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600297 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 270, ал. 4, вр. с чл. 68, ал.

7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. Н.-защитник на подсъдимия В. Г. В., срещу определението на Окръжен съд- Пловдив, постановено на 23.06.2025г. по НОХД № 265 165/24 г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на страната “.

В жалбата се сочи, че тази мярка е самоцелна, недопустимо ограничаваща конституционното право на свободно придвижване на подсъдимия, както и несъобразена с данните за личността му, тъй като високият му професионализъм е способствал за назначаването му на мениджърска позиция, повеляваща пътувания извън страната. Акцентира се, че до момента подсъдимото лице е имало добросъвестно процесуално поведение, а наложената му забрана противоречи на целта на закона.

Пловдивският апелативен съд, ка т о взе предвид приложените по делото материали, изложеното в частната жалба и провери атакуваното определение, намира следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в предвидения срок.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Окръжния съд е приел, макар и с пестеливи мотиви, че искането за отмяна на наложената забраната не е подкрепено с доказателства за трудова ангажираност на подсъдимия и свързана с нея необходимост от напускане пределите на Република България, а се основава на изцяло хипотетични изявления на защитата. Като недоказана по основание е оставил без уважение молбата за отмяна на мярката по чл. 68 от НПК.

Така приетото от съда е в съответствие с отразеното в протокола за проведеното на 23.06.2025г. по НОХД № 265 165/24 г. на ОС-Пловдив съдебно заседание. И подсъдимият, и защитникът му са заявили евентуална възможност да се наложи подс.В. по служебни причини да пътува извън страната.

Следва да се констатира, че допълнително представените пред настоящия съд писмени доказателства- договор за покупко- продажба на грозде и спецификация за гроздето, също не сочат на необходимост от облекчаване на упражняваната спрямо подсъдимия В. процесуална принуда.

Действително, по делото се установява добросъвестно процесуално поведение на подс. В. В.. То несъмнено е обезпечено и от наложените му мерки за процесуална принуда- „подписка“ и „забрана за напускане пределите на Република България“ /от 06.04.2023г./. Нарушението на първата е предвидено от закона основание /чл. 66 от НПК/ за промяна на мярката за неотклонение в по- тежка.

Не може да се приеме, че обжалваната мярка ограничава недопустимо и незаконосъобразно конституционни права на подсъдимия, каквото възражение се отправя. Следва да се изтъкне, че чл. 68 от НПК изрично регламентира такова ограничение. Тази мярка е предназначена да осигури нормалното развитие на наказателния процес и е насочена към защита на обществения интерес, при което ограничаването на свободата на придвижване на лицето, спрямо което е насочена, почива на закона. Тя преследва легитимна ц е л . В настоящето производство съдът следва да реализира преценка за пропорционалност между обсъжданата мярка за процесуална принуда и повдигнатото обвинение. Извод за непропорционалност не може да се изведе и направените в частната жалба възражения са неоснователни.

2

Времето на действието й в конкретния случай не е неразумно, с оглед тежестта на възведеното обвинение, което е за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 521 871,36 лв., през периода от м. октомври 2013г. до м. септември 2014 г., квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Правилно окръжният съд е намерил отсъствието на доказателства за необходимост от отпадане на обсъжданата мярка. Такива, както бе отбелязано, не са представени и пред настоящия съд.

Значимо в случая е, че за напускането на пределите на страната ни е регламентирана възможност в чл. 68, ал. 1 от НПК, към която за съдебната фаза на процеса препраща ал. 7. И при действието на обсъжданата мярка за процесуална принуда е възможно напускане пределите на страната ни, при 1 условие- предварително дадено „разрешение“ от органа, разглеждащ делото. В посочения смисъл заявените и пред окръжния съд, и в частната жалба оплаквания са лишени от основание. Не се твърди подсъдимият да е имал основателна причина да напусне страната, да е поискал разрешение, но да му е отказано. Вместо това се иска цялостна отмяна на мярката по чл. 68 от НПК, при това- с неубедителни аргументи.

Абстрактно наведените твърдения за необходимост от отмяна на тази мярка за процесуална принуда са доказателствено неподкрепени. Искането е неоснователно, защото:1. Не се установява прекомерност на упражняваната спрямо подсъдимия процесуална принуда, целяща обезпечаване разглеждане на делото в разумен срок; 2. Не се установява непропорционалност между ограниченията, наложени на подсъдимия с действието й и оправдания обществен интерес, с оглед описаната в обвинителния акт и подлежаща на установяване по делото деятелност; 3. Не е налице и неразумна продължителност- делото е с фактическа и правна сложност и внушителен обем доказателствен материал и 4. Мерките за процесуална принуда целят обезпечаване явяването на обвиненото лице пред органа, разглеждащ делото, до финализирането му.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

Воден от изложеното‚ Пловдивският апелативен съд, 3-ти нак. състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд- Пловдив, постановено на 23.06.2025г. по НОХД № 265 165/24 г., с което е оставено без уважение искането на подс. В. Г. В. за отмяна на наложената м у мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на страната" .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4