Определение № 14859 от 05.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14859 гр. София, 05.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110162760 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 18129/04.11.2023 г. съдът е отхвърлил предявени от „.........“ АД срещу Н. Й. М. предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В срока за обжалване на въззивното решение са депозирани молби по чл. 248 ГПК от процесуалните представители на длъжника в заповедното и ответник в исковото производство, с които е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, като са изложени доводи, че съдът неправилно е определил размера на разноските в исковото производство и неправилно не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в заповедното производство.

От „.........“ АД в указания законоустановен едноседмичен срок от получаване на съобщението не е взето становище по основателността на направените искания.

След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото, Софийски районен съд намира следното:

Молбите са подадени от активно легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество същите се явяват частично основателни по следните съображения:

С постановеното по делото съдебно решение съдът е приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника, като е присъдил в полза на адв. Н. Илчев, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 389,73 лв. с ДДС. При изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е определил материалния интерес, като сбора от сумите по двата отхвърлени установителни иска. Като взе предвид изложеното и цитираната в молбата по чл. 248 ГПК от адв. Илчев съдебна практика на ВКС, съгласно която под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор /в този смисъл: определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, определение № 50490 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о., ТК и др./, съдът намира, че постановеното по делото решение, следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на адв. Илчев, следва да бъде присъдени разноски в размер на още 330,27 лв., част от дължимите такива в общ размер на 720 лв. с ДДС /по 360 лв. за всеки един от отхвърлените искове/. При определяне на размера на дължимите разноски съдът съобрази редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие в исковото производство /л. 15 от делото/ - 18.11.2021 г.

1

С решението съдът не се по произнесъл по дължимостта на разноските в заповедното производство, като с оглед изхода на спора и доколкото ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство претендира такива, съдът намира, че в полза на адв. К.

И. Б. – негов процесуален представител, следва да бъде присъдено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. При определяне на размера на същото, съдът взе предвид следното:

Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна помощ се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника.

Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно.

Същевременно, заповедното производство е изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на оспорване. Законът не изисква обосноваване на възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 от ГПК.

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.

Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез 2 процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение.

Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева.

Следва да се съобрази също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, съответно не са налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от определения размер на 50,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 18129/04.11.2023 г. по гр. д. № по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „.........“ АД, ЕИК ........., със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Цар Борис III“ 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на адв. Н. И.И. – САК, с адрес: ............., адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на още 330,27 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „.........“ АД, ЕИК ........., със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Цар Борис III“ 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, да заплати на адв. К. И. Б. – САК, с адрес: ............., адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. № 47020/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав в размер на 50 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3