Определение № 12251 от 14.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12251 гр. София, 14.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110147258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. П* П. срещу „Кредисимо“ ЕАД.

Страните са представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен иск срещу В. П* П., който също е процесуално допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на исковата молба по насрещния иск.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено и вещото лице следва да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата молба.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства под опис.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.

НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 400 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на 1 препис от настоящото определение.

УКАЗВА на ищцата, че следва в 1-седмичен срок, считано от получаване на съобщението, да внесе посочената сума по сметка на Софийски районен съд и в същия срок да представи вносната бележка по делото, като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания ще бъде отменено определението на съда в частта относно допускане на експертизата по поставените от нея въпроси.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2025 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са следните искове:

В. П* П. е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № **** от 23.12.2023 г. При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

„Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу В. П* П. осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1359,79 лева, представляваща главница по непогасен остатък от 4-та месечна вноска и главница по месечни погасителни вноски от 5-та до 10-та по Договор за потребителски кредит № **** от 23.12.2024 г., като част от общо дължимата по договора главница в размер на 6128,30 лева, ведно със законната лихва считано от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането.

В условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу В. П* П. осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 3789,08 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № **** от 23.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за потребителски кредит за главница от 6000 лева при ГПР от 47,93%, ГЛП от 39,80% и срок на погасяване 24 месеца. В т. 9 на Приложение № 1 е посочен общ размер на всички плащания:

10044,55 лева. Заявява, че сключения между страните договор е сключен от разстояние чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сочи, че заявлението й за кредит е одобрено и сумата от 6000,00 лева е изпратена по банковата й сметка с приложен „обединен погасителен план“, в който към всяка месечна погасителна вноска са добавени допълнителни суми в колона „гаранция“, чиито общ размер е 5673,78 лева. Твърди, че така общата дължима сума от нея не е посочената в договора за кредит сума от 10044,55 лева, а 15718,05 лева, включваща дължимата по договора сума, представляваща главницата от 6000,00 лева, лихви в размер на 3255,47 лева и т.нар. „гаранция“ в размер на 5673,78 лева. В последствие на електронната й поща е бил изпратен и Договор за поръчителство от същата дата 23.12.2023 г., като страни в него са посочени тя и дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в който е посочено, че във връзка с подаденото от нея заявление за потребителски кредит до ответника и подписан договор за кредит и Общи условия за предоставяне на кредити, ответникът се е задължил да й предостави потребителски кредит в размер на 6789,08 лева със срок за погасяване 20.12.2025 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията й като потребител по договора за потребителски кредит под формата на поръчителство. В Раздел IV чл. 8 от договора за поръчителство, наименован „Възнаграждение“ е посочено, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1, т.е. размерът на възнаграждението не е посочен в основното съдържание на договора за поръчителство. В чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение, както и всички други 2 вземания по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Разяснява, че в приложеното към този договора, касаещо възнаграждението на т.нар. поръчител в табличен вид се съдържа погасителния план, съответстващ на този, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и отделно от него отново в табличен вид дължимото възнаграждение на поръчителя в посочен общ размер от 5673,78 лева, разпределено в 24 месечни вноски, съответстващи като падежна дата с посочените падежни дати в погасителния план на договора за кредит.

Общата сума, представляваща сбора от всяка месечна погасителна вноска по договора за кредит и всяка погасителна вноска по договора за поръчителство за първите 18 месеца се равнява на една и съща сума от 726,96 лева, като 19 - та вноска е в размер на 439,53 лева, 20 - та вноска е в размер на 439,29 лева, 21 - та вноска е в размер на 439,03 лева, 22 - та вноска е в размер на 438,74 лева, 23 - та вноска е в размер на 438,41 лева и 24 - та вноска е в размер на 438,05 лева. След направена от справка в „Easy pay“ за дължимите от нея месечни погасителни вноски по договора за кредит, установила че в действителност отбелязванията в системата за плащане показват, че дължи именно 18 месечни вноски по 726,96 лева, а останалите шест, в размери посочени в изпратеното писмо. Сочи, че на 27.06.2024 г. заплатила на ищеца сумата от 3000,00 лева, представляваща половината от стойността на главницата по кредита. Поддържа, че Договор за потребителски кредит № **** от 23.12.2023 г. за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Същият на отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, според който: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. На следващо място, незаконосъобразно добавената към главницата сума в размер на 789,08 лева, явно представляваща застрахователна премия по сключен групов застрахователен договор № CREDISSIMO-003/2020 за предоставяне на застрахователни покрития на кредитополучателите на „Кредисимо“ ЕАД между ЗД „ЕВРОИНС ЖИВОТ“ ЕАД в качеството на застраховател и „Кредисимо ЕАД в качеството на договорител и ползващо се лице следва да бъде включена към годишния процент на разходите по кредита, тъй като по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК представлява общ разход по кредита. Тази застраховка е сключена чрез застрахователен посредник „Максо България“ АД. Сочи, че двете дружества са свързани лица и заемодателят по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД получава допълнително възнаграждение от застрахователното посредничество на собственото му дружество „Максо България“ АД за „извършеното застрахователно посредничество“ относно присъединяването му към групов застрахователен договор № CREDISSIM0003/2020. Счита, че договора не отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, доколкото застрахователната премия е в размер надвишаващ 10 % от стойността на кредита, нейната стойност е добавена към главницата по кредита, съответно се олихвява с посочения в договора за кредит лихвен процент в размер на 39,80 %, вместо тази премия да бъде добавена към разходите по кредита, както е посочено в чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да бъде изчислен съобразно закона ГПР по кредита, както и обстоятелството, че дружеството-заемодател чрез свързаното му дружеството-застрахователен посредник на практика получава допълнително възнаграждение под формата на комисионна за застрахователно посредничество. Сочи, че договорът за кредит е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, според който: „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, какъвто безспорно е и настоящия случай. Нито в договора за кредит, нито в ОУ към него е посочено изрично, че кредитополучателя се задължавам да заплаща допълнителна такса за т.нар. „гаранция“ или „поръчителство“ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като ответникът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и 3 двете дружества имат един и същ адрес на седалище и управление. Поддържа, че в Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит и посочен процент на ГПР 47,93 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер формално не надвишава максималния, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но този посочен размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита.

Сочи, че в договора е било посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за кандидатстване на кредит се разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на обезпечение същото се разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на договора за поръчителство противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за кредитодателя сам да прецени платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че доколкото двата договора са свързани помежду си нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за поръчителство. Сочи, че заемодателят и поръчителят са свързани лица, а възнаграждението което се задължил да плати по договора за предоставяне на поръчителство е общ разход по кредита, който не е обявен, и се заобикаля по този начин императива чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен като сключен в противоречие със закона и добрите нрави, в т.ч. чл. 143, ал. 1, ал.

2, т. 19 от ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за паричен заем № **** от 23.12.2023, както и, че ищцата е погасила чрез плащане сумата от 3000 лева, дължима по договора за заем. Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за паричен заем, поради което и възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в размерна на приложимия към договора за заем ГПР.