Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 105 от 31.05.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 1549/2023
Вид
Присъда № 105
Подписан
31.05.2023
В сила
16.06.2023
Състав
СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 105 от 31.05.2023 г. по НОХД 1549/2023г. по описа на РС-Б.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д. П. Д. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че в периода от месец ноември 2020г. до месец до месец февруари 2022г., включително, в гр. Б., в условията на продължавано престъпление и повторност, след като е осъден с Решение № 2382/21.11.2018 г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 21.11.2018 г., поправено с Решение № 2656/20.12.2018 г. по гражданско дело № 4233/2018 г. по описа на Районен съд – Б., влязло в сила на 20.12.2018 г., да издържа свой низходящ дъщеря си Я. Д. Д., ***., чрез нейната майка и законен представител М.Я.Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно -10 (десет) месечни вноски, всяка от по 250 (двеста и петдесет) лева или общо 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, както следва:

- в периода от месец ноември 2020 г. до месец до месец май 2021 г., включително, в гр.

Б., в условията на продължавано престъпление и повторност, след като е осъден с Решение № 2382/21.11.2018г. по гражданско дело № 4233/2018 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на 21.11.2018 г., поправено с Решение № 2656/20.12.2018 г. по гражданско дело № 4233/2018 г. по описа на Районен съд – Б., влязло в сила на 20.12.2018 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Я. Д. Д., ***., чрез нейната майка и законен представител М.Я.Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 7 (седем) месечни вноски всяка от по 250 (двеста и петдесет) лева или общо 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева;

- в периода от месец декември 2021 г. до месец до месец февруари 2022 г., включително, в гр. Б., в условията на продължавано престъпление и повторност, след като е осъден с Решение № 2382/21.11.2018 г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд Б., влязло в сила на 21.11.2018 г., поправено с Решение № 2656/20.12.2018 г. по гражданско дело № 4233/2018 г. по описа на Районен съд – Б., влязло в сила на 20.12.2018 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Я. Д. Д., ***., чрез нейната майка и законен представител М.Я.Т., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 3 (три) месечни вноски всяка от по 250 (двеста и петдесет) лева или общо 750 (седемстотин и петдесет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Д. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Посочва, че целите на наказанието биха се постигнали, ако на подсъдимия бъдат наложени наказания пробация, като предлага срокът на пробационните мерки да е 10 месеца, както и обществено порицание.

Защитникът на подсъдимия също посочва, че нейният подзащитен е заплатил дължимата сума за издръжка, поради което и приложение следва да намери поощрителната норма на чл. 183, ал. 3 НК и Д. не следва да бъде наказван за деянието си. Ако въпреки това, съдът наложи на Д. наказание, то адв.П. намира, че размерът му следва да бъде определен към минимума.

Подсъдимият Д. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че счита, че е изпълнил 1 задълженията си към дъщеря си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. П. Д. е с ЕГН: ********** и е роден на ....

Д. е бил осъждан веднъж. С присъда № 65/26.04.2021г. по НОХД № 757/21г. по описа н а P C Б., влязла в сила 12.05.2021г., той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за неизплащане на дължимата издръжка на детето му Я. Д., като му е било наложено наказание пробация с приложение на двете задължителни пробационни мерки за срок от осем месеца.

Подс. Д. Д. и св. М. Т. сключили граждански брак на 21.12.2002 г. По време на брака им се родило едно дете - Я. Д. Д., ***. С Решение № 2382/21.11.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд-Б., влязло в сила на 21.11.2018г., поправено с Решение № 2656/20.12.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд-Б., влязло в сила на 20.12.2018г., упражняването на родителските права върху детето били предоставени на св. Т., а Д. бил осъден да заплаща издръжка на детето Я., чрез неговата майка и законен представител М. Т., в размер на 250,00лв. лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение за определяне на издръжката, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, платима до 15 число на месеца, за който се отнася.

Тъй като подсъдимият не плащал дължимата издръжка същият бил осъден с Присъда № 65/26.04.2021г. по НОХД № 757/21г. по описа на P C Б., влязла в сила 12.05.2021г., за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за период на неплащане на издръжката месец април 2019г. - месец октомври 2020г.

От месец ноември 2020г. до края на месец февруари 2022г., Д. изплатил само няколко месечни вноски по банков път, а именно:

На 15.06.2021г. сумата от 250,00лв. (л. 43 от ДП), като във вносната бележка изрично било посочено, че тази сума е за дължимата издръжка за месец юни 2021г.;

На 18.06.2021г. сумата от 250,00лв. (л. 44 от ДП), като във вносната бележка изрично било посочено, че тази сума е за дължимата издръжка за месец юли 2021г.;

На 4.08.2021г. сумата от 250,00лв. (л. 45 от ДП), като във вносната бележка изрично било посочено, че тази сума е за дължимата издръжка за месец август 2021г.;

На 24.08.2021г. сумата от 250,00лв. (л. 46 от ДП), като във вносната бележка изрично било посочено, че тази сума е за дължимата издръжка за месец септември 2021г.;

На 25.10.2021г. сумата от 250,00лв. (л. 47 от ДП), като във вносната бележка изрично било посочено, че тази сума е за дължимата издръжка за месец октомври 2021г;

На 24.11.2021г. сумата от 250,00лв. (л. 48 от ДП), като във вносната бележка изрично било посочено, че тази сума е за дължимата издръжка за месец ноември 2021г.

Въпреки, че бил осъден, Д. не изпълнил задължението са плащане на издръжка на дъщеря си за времето от месец ноември 2020г. до месец до месец май 2021г. - 7 месечни вноски, и от месец декември 2021г. до месец до месец февруари 2022г., включително - 3 месечни вноски. По този начин той съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер 2 на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, за периода от месец ноември 2020 г. до месец февруари 2022 г.

Това мотивирало св. Т. да сезира РП-Б. и било образувано досъдебно производство № 3388-586/2022 по описа на 05 РУ-Б., пор. № 2825/2022г. по описа на РП-Б., въз основа на което впоследствие било образувано и настоящето наказателно дело.

В хода на наказателното производство по внесения обвинителен акт, преди постановяване на присъдата подс. Д. заплатил по банков път цялата дължима сума от 2500 лева на своето дете.

Въпреки неплащането на дължимата издръжка на време - за дъщеря му не били настъпили никакви други вредни последици.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Д. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите М. Т. (л. 54-55 от ДП) и Я. Д. (л. 56-57 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 15 от съдебното производство); заверено копие на Решение № 2382/21.11.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд – Б. (л. 36-37 от ДП); Решение № 2656/20.12.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд Б. (л. 38 от ДП); копие на Уверение от СУ „С. К. О.“; документи от АВ (л. 25-31 от ДП); справка от ДСИ (л. 33 от ДП); справка от НАП (л. 40 от ДП); платежни нареждания (л. 43-49, 52-53 от ДП); справка от НОИ (л. 79-82 от ДП); справка от МВР (л. 90 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.

373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място, от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение № 2382/21.11.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд-Б., влязло в 3 сила на 21.11.2018г., поправено с Решение № 2656/20.12.2018г. по гражданско дело № 4233/2018г. по описа на Районен съд-Б., влязло в сила на 20.12.2018г. , за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в размер от 250 лева месечно по отношение на дъщеря му. Безспорно се установи и че в условията на продължавано престъпление и повторност в периода от месец ноември 2020г. до месец до месец февруари 2022г. не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно -10 (десет) месечни вноски, всяка от по 250 (двеста и петдесет) лева или общо 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, а именно: в периода от месец ноември 2020 г. до месец до месец май 2021 г., включително и в периода от месец декември 2021 г. до месец до месец февруари 2022 г., включително.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимият евентуално е имал финансови/здравословни затруднения не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние в периода от месец ноември 2020г. до месец до месец февруари 2022г. включително, като е бездействал и не е изплатил присъдената за детето му издръжка.