Решение № 238 от 06.10.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Габрово, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500258 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 40 от 24.02.2025 г. по гр.д. № 1333/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд е възложен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ю. М. Ю., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Севлиево, ул. „*****” № 11, следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 23.08.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. Севлиево, ул.

„*****” № 11, с площ 397 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 193, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***; заедно със сгради, които попадат върху имота, а именно: жилищна сграда – еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ 76 кв.м., брой етажи: 1; постройка на допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1; постройка на допълващото застрояване, представляваща сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи: 1. Осъдил е Ю. М. Ю., на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на дела на съделителя Н. М. А. сумата от 32 606 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. Осъдил е Н. М. А. да заплати на Ю. М. Ю. сумата от 1 650,59 лева, представляваща съответна на частта й сума относно направените от страна на ответника разходи за погребение и за заплащане на задължения на общия на страните наследодател, като е отхвърлил претенцията на Ю. М. Ю. до пълния предявен размер от 1766 лева, като неоснователна. Отхвърлил и 1 претенцията по сметки, предявена от Ю. М. Ю. срещу Н. М. А. за заплащане на сумата от 5565 лева /половината от 11 130 лева/ – стойността на подобренията, които ответникът бил извършил в процесния имот, вкл. разходи за труд и материали труд, като неоснователна.

Осъдил е Н. М. А. да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево, държавна такса, в общ размер на 1370,26 лева, от които – 1304,24 лв., представляващи държавна такса за производството съобразно стойността на дела в съсобствеността и 66,02 лева – държавна такса съобразно уважената част от претенциите по сметки. Осъдил е Ю. М. Ю. да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево, държавна такса, в общ размер на 1531,45 лева, от които – 1304 ,24 лева, представляващи държавна такса за производството съобразно стойността на дела в съсобствеността и 227,21 лева – държавна такса съобразно отхвърлените части от претенциите по сметки. Осъдил е Ю. М. Ю. да заплати на Н. М. А., на основание чл. 355 от ГПК сумата от 10 лева – разноски за удостоверения и документи, съобразно стойността на дяловете на съделителите.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ю. М. Ю. в срок, чрез адв. С. К. от Габровска адвокатска колегия. Оспорва постановеното решение само в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена претенцията по сметки за заплащане на сумата от 5 565,00 лв. /половината от 11 130,00 лв./, стойността на подобренията, които ответникът е извършил в делбения имот, включително разходи за труд и материали като неоснователна. Моли да се отмени решението в обжалваната част като се постанови ново, с което да се присъдят, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Съдът неправилно и необосновано е приел, че стойността на имота не се е увеличила в резултат на извършените строително-монтажни работи, т.е не са налице подобрения в имотите съгласно приетото по делото заключение. От фактическа страна, съдът правилно е приел, че са извършени от жалбоподателя подобрения по имота, но с неправилни доводи от правна страна като е отхвърлил претенцията като неоснователна.

Счита, че извършените подобрения са увеличили стойността на имота.

Отговор на въззивната жалба е подаден от Н. М. А., чрез адвокат Е. Г. от Габровска адвокатска колегия, с който оспорва подадената въззивна жалба. Взема становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да се остави без уважение въззивната жалба. В случай, че се приеме жалбата за основателна да бъде взето предвид, че по делото не е доказано, че ищцата не е давала изричното си съгласие за извършване на подобренията, а за повечето от тях дори не е знаела. Счита, че правата между съсобственици следва да се уредят по реда на чл. 60 и сл. от ЗЗД, а именно вземането да е в размер на помалката сума между тези на направените разходи и сумата, с която се е увеличил дела на ищцата в резултат на подобренията. Претендира разноски.

Решението е обжалвано в отхвърлителната му част за претенцията по сметки за заплащане на сумата от 5 565,00 лв. /половината от 11 130,00 лв./, а в останалата като необжалвано е влязло в сила.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят Ю. М. Ю. с писмена молба е предявил по реда на чл. 346 ГПК искане по сметки за заплащане на половината от сумата от 13 000,00 лв. лева /в хода на устните състезания се претендира половината от 11 130,00 лв./ – стойността на подобренията, които ответникът бил извършил в процесния имот, вкл. разходи за труд и материали труд, с правно основание на претенциите чл. 30, ал. 3 ЗС, както следва: бетонова плоча на гаража -2800,00 лв., вкл. кофраж дървен, арматура 4 бр. скари Ф8 мм, бетон 15 см дебелина, труд за майстора; частично подсилване основите на къщата – 800,00 лв., вкл. арматура Ф10 мм, кофраж, бетон и труд на майстора; бетонова пътека покрай къщата 20 см дебелина за 1500,00 лв., вкл. изкопаване на пръста, арматурата – скари Ф 6 мм, бетон, труд на майстора;

2 поставяне на нова дограма на една от мазите – 800,00 лв., вкл. демонтаж на старата и почистване, изливане на глафт от бетон с арматурата, монтаж на новата, разходи за труд; подмяна на захранващата ел.инсталация на къщата лятната кухня и гара с нова – 500,00 лв., вкл. кабели 2,5 квадрата, 2 бр. ел табла, автоматични предпазители за двете табла, труд на майстора; основен ремонт на горния етаж на кухнята и хола – 6 000,00 лв., който включва: излят бетон на пода на кухнята, прекарване и инсталиране на парно отопление, на което тръбите преминават през пода на кухнята, тръби за парното, залепени фаянс и плочки в кухнята, материали и труд; нова дограма на кухнята – 600,00 лв.

Към молбата не са представени писмени доказателства за извършените строителномонтажни работи.

С протоколно определение от 03.07.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане претенциите за сумата 13 000,00 лв., която е била намалена на 11 130,00 лв.

По делото е изготвена съдебно техническа експертиза, която дава заключение че допуснатия до делба имот е реално неподеляем и средната пазарна стойност на недвижимия имот с идентификатор ***, ведно с попадащите в него сгради е определена на 65212,00 лв. Определените от съда квоти, с Решение № 92 от 22.05.2023 г. са за Н. М. А. -1/2 ид.ч. в размер на 32 606,00 лв. и за Ю. М. Ю. 606,00 лв. ½ ид.ч. в размер на 32 606,00 лв.

Поставена е допълнителна задача на вещото лице, което е дало допълнително заключение, че общата стойност на подобренията описани в молбата на Ю. М. Ю. възлизат на 11 130,00 лв. и че стойността на процесния имот не се увеличава с получената стойност на извършените строително монтажни дейности от ответника. Оценката е изготвена в състояние на имота към датата на огледа.

За установяване на твърденията за извършените строително монтажни дейности по делото е разпитан свидетелят М.А.А., който е втори братовчед на страните. Свидетелят сочи, че подобренията, които е направил Ю. са били преди и след смъртта на баща му. Сам, без помощта на сестра си ги е извършвал. Свидетелят А. му е помагал с пари и труд. Ю. е направил подобрения на гаража, отлял е бетон отгоре, подсилил е основите на къщата, сменил е дограмата. За отоплението е направил парно на цялата къща, взел си е и котле на дърва, прекарал е тръби. Сменил е цялата ел. инсталация на къщата долу зад гаража, където е направил подобрения. След получения инсулт на баща му не е можел да ходи и да слиза до мазата и му е направил като лятна кухня стая с баня и тоалетна.

Пред въззивната инстанция е допуснато извършването на допълнително заключение от вещото лице, което е остойностило извършените необходими разноски в размер на 6000,00 лв. по предявената молба от Ю., а полезните в размер на 7000,00 лв. Вещото лице е дало заключение, че необходимите разноски от извършените подобрения по оценка, съгласно определение № 386 от 03.07.2024 г. по гр.д. № 1333/2022 г. на РС – Севлиево са в размер на 5000,00 лв., а полезните разноски са в размер на 6130,00 лв.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред настоящата инстанция е по повод на претенции по сметки, направени във втора фаза на делбеното производство, от страна на Ю. М. Ю.. За правилната правна квалификация на същите следва да се направи преценка какво е естеството на исканията въз основа на фактическите твърдения на страната, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание 3 на иска.

Във втората на фаза на делбата могат да се съединяват искове за облигационни вземания между съделителите по реда на чл. 346 от ГПК. Останалите съсобственици дължат заплащане на съсобственика, извършените разходи, само за необходимите разноски /тези които са запазили вещта от погиване или повреда, или са условие за нейното запазване или използване/ и полезните разноски, които са увеличили стойността на имота.

Първоинстанционният съд е следвало да прецени в конкретния случай дали исканията представляват необходими разноски или подобрения. Отношенията за необходимите разноски са уредени по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС и се дължат действително направените разходи, а за подобренията по реда на 61, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗД. Необходимите разноски са свързани с ремонтни дейност за поддържането и/или възстановяването на съсобствения имот, свързани с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на жилището, като чрез тях се цели привеждането му в състояние годно за неговото предназначение. При извършването на необходимите разноски не е необходимо съгласието на другите съсобственици и те дължат възстановяването им, дори и когато съсобственикът си е служил с вещта.

Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, отговорността за сторените от съсобственика полезни разноски за имота се реализира по реда на чл. 61, ал.2 от ЗЗД, когато претендиращият плащането им съсобственик е сторил разноските като владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Ако обаче се касае за необходими разноски, без значение е дали има знание, съгласие или противопоставяне от страна на другия съсобственик, съответно последният ще дължи всички съответни на неговата идеална част необходими разноски- Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК.