Решение № 128 от 08.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г. С.а

Димитър П. С. при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600536 по описа за 2022 година С присъда 42 от 31.03.2022 год. по НОХД № 5315/21 год. Районен съд Бургас признал Д. Х. Д. за виновен в това, че на 7 юни 2020 г. в гр. Бургас, причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на Д. Н. Й. и на основание чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 129 ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, които на основание чл. 66 НК отложил за изтърпяване за срок от три години.

Д. е осъден да заплати на пострадалия Й. обезщетение в размер на 5000 лева неимуществени вреди.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на подсъдимия, изразяващ несъгласие с присъдата. Според тях не е доказано Д. да е ударил пострадалия Й. и причинил телесното увреждане. Районният съд едностранчиво е анализирал доказателствения материал и достигнал до необоснован извод от фактическа страна. Не е доказана и връзката между 1 деянието и установеното нараняване. Първото е реализирано на 7 юни 2020 год. а Й. прегледан в отделение по съдебна медицина на 10 юни с.г.

Пострадалият е участвал в процеса като частен обвинител и граждански ищец. По делото е приета и разгледана претенцията му за обезвреда в размер на 15 000 лв. По настоящото дело се ползвал от правата си и направил писмено възражение по жалбата. Според него присъдата е правилна и законосъобразна. Фактите са правилно установени, наложеното наказание справедливо и законосъобразно. Поскаха определеното обезщетение в размер на 5000 лева да бъде потвърдено. С нея се отправя искане и за заплащане на разноските пред настоящата инстанция.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Прокурорът оспори жалбата и поиска присъдата да бъде потвърдена.

Фактическите обстоятелства са правилно установени, обсъдени са всички доказателствени източници, въз основа на които съдът извел основана на тях фактическа обстановка и правни изводи. Правилно е приложението и чл. 55 НК, през който е индивидуализирано наказанието на Д.. Поиска определеното обезщетение като основание и размер, да бъде потвърдено.

Частното обвинение - повереника и пострадалия, поискаха присъдата да бъде потвърдена.

Защитата поддържа жалбата и основанията в нея за отмяна или изменение на присъдата. Според тях не е налице хулигански подбуди в извършване на престъплението и поискаха изменение на присъдата и признаване на виновно поведение по основния състав по чл. 129 НК. Не оспориха размера на присъденото обезщетение.

Подсъдимият Д. подкрепи доводите на защитника.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени в жалбата и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Производството е разгледано по общия ред. Извършени са всички процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата. След изслушване на съдебните прения съдът постановил присъдата си.

Районния съд подробно описал установената по делото фактическа 2 обстановка. Анализирал доказателствата и достигнал до фактически и правни изводи на извършеното от Д. престъпление.

Пострадалият Й. и подсъдимият не се познавали до процесното събитие. На 7 юни 2020 год. пострадалият с приятел свид. З. И.посетил заведение „К. т.“ в гр. Бургас, на пресечката на ул. „Гладстон“ и „Цар Иван – Асен“. Бил облечен с червена фланелка с къс ръкав и обозначена с надписи и емблеми като принадлежност към спортен клуб „ЦСКА“. По рано вечерта подс. Д. също посетил заведението и се настанил на маса при познат на баща му На съседна маса бил свид. Р.К. с познати свид. Б.Я. и други. Бил привърженик на футболен клуб „Левски“. По този повод започнали разговор с непознатия до този момент Й. на футболна тема. Дори се настанил на неговата маса и продължили разпалени диалога си. Придружителя на пострадалия не се включил в разговора и спора. Първоначално подсъдимият също не взел участие в словесния спор. Спорели на висок тон, привлекли вниманието и на другите присъстващи в заведението. Свид. А. Д. – дъщеря на собственика на заведението и сервитьорка, се опитала да потуши страстите между спорещите, но не успяла. Дори предложила на Й. да се прибира, но той отказал. Не е видяла ударите, по това време била в кухнята. Свид. Я. Д. работела като сервитьор и инцидента се развил пред очите . Спорещите не били пияни. Д. стоял на съседна маса. Без повод и провокация, подсъдимият станал от мястото си и насочил към пострадалия, опитал да съблече фланелката от тялото му. Без да отправя реплики към когото и да е, нанесъл удар с длан на ръка по главата на Й., в областта на лявото ухо. Пострадалият усетил промяна в слуха си и се опитал да се отдръпне, но получил и още два удара на същото място. Паднали и увредили очилата му. Свид. А. Д. решително се намесила и разтървала мъжете. За инцидента била сигнализирана полицията, но Й. не изчакал идването им, тъй като се почувствал зле и прибрал в дома си. Майка му свид. Щ. Т. го посрещнала и споделил с нея преживяното и болките в ухото и главата. Тя е медицинско лице и на следващия ден отишли заедно на консултация с лекар специалист УНГ. От прегледа установил спукано тъпанче и предписал лечение. На 10 юни 2020 год. Й. посетил съдебен лекар, който след прегледа издал съдебномедицинско удостоверение – л. 14 ДП. На него представил талон от предходния преглед, от който се установява,, че прегледа при специалист е ден преди това, на 9 юни л. 15 ДП.

3

В аналитичната си дейност първостепенният съд е обсъдил доказателствените източници, установил разминавания от съдържателна страна и извел изводите си от фактическа страна. В мотивите подробно е описана приетата от него фактическа обстановка на извършеното от Д. престъпление, поведението на всеки един от участниците в процесните събития, както и резултата от него. Непосредствена причина за полученото телесно увреждане на Й. са нанесените в главата в областта на ляво ухо удари с длан от Д..

Чрез жалбата защитата възразява на приетата от съда фактическа обстановка.

Тя изцяло повтаряла констатациите, изведени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според тях, в съдебно следствие е установена друга фактология. Съдът неоснователно дал повече вяра на показанията на свидетели З. И., пострадалия Й. и Я. Д.. Противоположно мнение са изразили Р. К., А. Д., Л. Д. и подсъдимия Д.. Не посочено в жалбата, но извлечено от съдържанието се оспорва извода за авторството на ударите по главата на пострадалия. Първата група свидетели, както ги е разделила защитата, дават подробни показания за инцидента и участниците му. Пострадалия в показанията си възпроизвежда и репликите в спора с К. и репликата на подсъдимия, поставила началото и на физическите му действия против него – л. 50, ОХ. З.И. не възпроизвежда съдържанието на реплики, но споделя за словесния спор, продължил около десетина минути, и действията на подсъдимия и резултата от това за приятеля му Й. – л. 51 гърба, абзац първи. Инцидента протича пред очите на свид. Я.Д., сервитьорка в заведението. Показанията и се покриват с изложената от другите свидетели фактология – л. 54, гърба ОХ. Показанията на тези свидетели взаимно се допълват и непротиворечиво разкриват съдържанието на спора между Костов и пострадалия и момента на включване на подсъдимия и действията му против личността на Й..

При разпита си пред съда свид. Р. К. излага своята версия на случилото се вечерта в заведението. Установени са противоречия с показанията му на ДП и по инициатива на съда на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК те са прочетени. Той заявява, че не е видял да има физически контакт между пострадалия и подсъдимия. Свид. А. Д. е била на работа в заведението. Тя е чула за спор със съдържание „Левски – ЦСКА“, нямало е обиди или насилие 4 между спорещите. Подсъдимият бутнал с две ръце пострадалия, но той не паднал на земята. Свид. Л. Д. също част от персонала на заведението.

Работела в кухнята и познава участващите в спора по имена. През цялото време била в заведението, не е имало физически контакт между спорещите, само подсъдимият бутнал с две ръце пострадалия от стола му. Нейните показания на ДП също са били прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК. Показанията на тези свидетели подробно изследвани от съда и достигнал до извод, че не следва да се кредитират и на тяхна основа да се правят изводи за фактическата страна на конфликта. Установил близки отношения на тези свидетели с подсъдимия и К. и заинтересоваността от такива показания. Пред настоящата инстанция защитата посочва наличието на такива противоречия в показанията на свидетелите без да основава позицията си на мотивите на съда. Последният подробно е изследвал показанията на всеки един свидетел и достигнал до извод, че те не следва да бъдат кредитирани. Настоящата инстанция напълно споделя този подход на съда.

Такива изводи са основани на установените по делото факти – на съдържанието на показанията на тези свидетели. Обясненията на подсъдимия също са били обект на изследване от съда през тяхната двойствена процесуална същност- източник на доказателства и средство за защита. В тях липсват данни за спора на футболна тема, както и че съприкосновението му с пострадалия било само бутане с дясна ръка. Видно от изложеното, обясненията на подсъдимия се разминават и с показанията на свидетелите от тази група. В показанията на А.Д. и Л. Д. сочат на бутане с ръце на Й., докато при Костов липсва физически контакт между двамата. Това е неговата версия за случилото се в процесната вечер. Всеки един от тях има своя мотив в излагането на такава позиция, подсъдимия да смекчи или облекчи положението си. К. е бил на една страна в тази свада с подсъдимия, а собствениците на заведението изгода от честите му посещения и запазване на това състояние. Срещу тях са разпитите на другите свидетели, които подробно и последователно, логически депозират факти на произлезлия в процесната вечер конфликт, участващите в него лица, както и поведението и отношението помежду им. Посочено по горе, тяхната позиция намира подкрепа и в писмените доказателства по делото, заключенията на вещите лица. Поради това и настоящата инстанция оценя възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, за неоснователни. Чрез събраните по реда на 5 закона гласни и писмени доказателства се разкрива в пълна степен процесното събитие, участието и приноса на всеки един, и последици от това физическо противоборство. Няма основания за ревизия на присъдата или мотивите на това основание. С това следва да се оставят и без уважение наведените от защитата съмнения относно авторството на причиненото на Й. телесно увреждане, връзката между нанесените от Д. удари по главата и в областта на ухо удари и последици за здравето. Правилно и основано на фактите и закона, телесното увреждане е квалифицирано като средна телесна повреда.

Обективно установен факт по делото е, телесното увреждане на Й..

Изяснено е противоречието в показанията на майката му по отношение на датите на прегледите. За последните по делото са налични писмени доказателства, установяващи безспорно времето на прегледите на Й. при лекар специалист, а по късно и съдебен лекар. Съдът не възприема възражението на защитата, която поставя под съмнение връзката между действията на подсъдимия и получените телесни увреждания на Й.. Още в процесната вечер част от свидетелите заявяват за промяна в телесното състояние – Й., И., Т., Я. Д.. По делото са налични медицински документи, проследяващи състоянието и развитието на това увреждане.

Защитата оспори правната квалификация на деянието. Според тях не са налице хулигански подбуди у дееца и той следва да понесе отговорност по основния текст на закона чл. 129 НК. Първостепенният съд подробно и последователно изложил мотивите си в тази част. Те са съобразени с актуалната съдебна практика по приложението на закона. Посочени са и източници, които подкрепят такава позиция. Извън искането си пред настоящата инстанция, защита не оспори по същество мотивите на съда, не посочи и своя лична позиция в достигането на извод за наличие на основния състав на това престъпление. И пред настоящата инстанция не се установиха други обстоятелства или такива, които да са останали пренебрегнати или необсъдени, свързани с приложението на закона. И в тази част съдът оценя жалбата като неоснователна.