Определение № 310 от 11.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 11.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500320 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ИР. Б. КЬ. и М.

АНТ. Х. против Решение № 41/ 18.02.2022 г. по гр. д. № 497/ 2021 г. на ОС – Пловдив, с което е уважен предявения от „Д.“ ЕООД иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е молба от въззивниците ИР. Б. КЬ. и М. АНТ. Х., с която искат да бъде спряно производството по делото поради предявен от „Д.“ ЕООД против ИР. Б. КЬ. иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 31 759 лв., във връзка с която е уважен предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира молбата за основателна.

Производството по делото е образувано по предявен от „Д.“ ЕООД против ИР. Б. КЬ. и М. АНТ. Х. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Както е прието в т. 2 на ТР № 2/ 09.07.2019 г. по т. д. № 2/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора – т.е. установяване наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл.135 ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по 1 чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.

В настоящето производство ищецът „Д.“ ЕООД обосновава материалноправната си легитимация с твърдения, че е кредитор на ИР. Б. КЬ. за сумата от 67 020. 20 лв., произтичаща от 6 сключени между тях споразумения: Споразумение № 1/ 15.03.2017 г. за 9012 лв.; Споразумение № 2/ 15.03.2017 г. за 14 429. 20 лв.; Споразумение № 3/ 15.03.2017 г. за 6120 лв.;

Споразумение № 3/ 15.03.2017 г. за 14 959. 60 лв.; Споразумение № 5/ 15.03.2017 г. за 5700 лв. и Споразумение № 6/ 15.03.2017 г. за 16 799. 40 лв.

От представените към молбата за спиране приложения (препис от искова и уточняваща молба) се установява, че по предявен от „Д.“ ЕООД против ИР. Б. КЬ. иск по чл. 422 ГПК за сумата от 31 759 лв. в ОС – Пловдив е образувано т. д. № 300/ 2022 г., която сума произтича от сключеното между страните Споразумение № 3/ 15.03.2017 г. за 14 959. 60 лв. и Споразумение № 6/ 15.03.2017 г. за 16 799. 40 лв., въз основа на които „Д.“ ЕООД обосновава качеството си на кредитор по предявения по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Резултатът от посоченото производство е от значение за правилното решаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото следва да бъде спряно. Обстоятелството, че предмет на иска по чл. 422 ГПК са само част от вземанията, с които ищецът обосновава материалноправната си легитимация по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, не е пречка за спиране на производството, тъй като при продължаването му може да се стигне до противоречиво решаване на въпроса за съществуване на вземанията.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по в. гр. д.

№ 320/ 2022 г. на АС – Пловдив до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 300/ 2022 г. на ОС – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3