Решение № 144 от 10.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20223000600215 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.ал.1-3 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Предмет на въззивното производство е решение № 120/30.06.2022 г. по ЧНД № 645/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е признато съдебно решение, постановено във Федерална Република Германия срещу българския гражданин Й. Д., и е образувано по жалба от защитника му адвокат Я. К., с искане да бъде отменено поради нарушения на материалния и процесуалния закон, което не се поддържа в съдебно заседание в хипотезата на последвало пълно изпълнение. Представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивният съд да извърши приспадане на заплатената сума.

Съставът на апелативния съд намира, че жалбата е неоснователна.

Делото в Окръжен съд Варна е било образувано въз основа на постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение на Съвета 2005/214/ПВР, изготвено от компетентен служител при Федерална служба 1

„Правосъдие“, Бон, Германия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган в окръг Рейн-Берг - № OWI-200152397/SB5, влязло в сила на 20.11.2020 г. срещу българския гражданин Й. Д..

При разглеждането на делото в първата инстанция е било установено, че с решението на изпращащата държава на Д. е наложена финансова санкция в размер на 70 евро и задължение за разноски в размер на 28.50 евро – съответно по чл.3, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС, за административно нарушение по Закона за движение по пътищата и свързани с него подзаконови актове в издаващата държава – превишаване на допустимата скорост на движение.

След преглед на събраните материали, съставът на окръжния съд правилно е установил, че са налице основанията по чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, и че не се установяват условните основания за отказ за признаване на чуждия съдебен акт, предвидени в чл.35 от същия закон, поради което и с решението си го е признал и е разпоредил изпълнението му, при уточнена левова равностойност на двете задължения общо в размер на 192.65 лева.

Във въззивното производство, както и пред първоинстанционния съд, защитата прави възражение, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като делото му в Окръжен съд Варна е разгледано в негово отсъствие, при нередовно призоваване, както и че е нарушен закона, тъй като не е установено безспорно дали няма частично или пълно плащане по наложената финансова санкция, както и дали лицето притежава имущество и получава доходи на територията на Република България.

Макар и първото от горните три възражения да не е лишено от основания, то последващото процесуално поведение на санкционираното лице в хода на въззивното производство сочи, че нарушението не е съществено, а останалите две възражения, отново с оглед това поведение, стават безпредметни.

След приключване на делото в първата инстанция, съгласно правилото на чл.32, ал.1, вр.чл.16, ал.7, т.1 от Закона, решението за признаване е изпратено незабавно на компетентния изпълнителен орган – ТД НАП Варна, където е отпочнато съответното производство по събиране на публични вземания.

2

След образуване на делото във въззивната инстанция Й. Д. е бил изрично уведомен, че при съгласие с решението, може да заплати доброволно финансовата санкция и да представи доказателства за това. В изпълнение на последното, с молба от 23.08.22 г. Д. е представил разписка за извършено плащане към НАП, ТД офис Варна, в размер на 195.54 лева.

Поради невъзможност за установяване по този документ на идентичността на предметното задължение с фактически платеното, е била извършена служебна справка по телефона с данъчния офис, при която, видно от докладна на л.22 във въззивното дело, е установено пълно плащане по Решението за налагане на финансова санкция – 192.65 лева главница, и 2.89 лева лихви.

При така установеното се налага извод, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, или изменение. Съгласно правилото в чл.33 от Закона, когато се представят доказателства за изпълнение, се прилага чл.17, който изисква платеното да бъде приспаднато от съответния български орган по признаване и изпълнение. Компетентните органи за признаване и изпълнение са посочени в чл.6 на Закона, и това са съдилищата – за признаване и постановяване на изпълнението, и НАП – за изпълнение на признатите актове. При тази уредба, ведно с отбелязания по горе чл.32, ал.1, вр.чл.16, ал.7, т.1 от Закона, който допуска предварително изпълнение, се налага извод, ч е съответният орган, компетентен да приспадне платеното в хипотезата на чл.17, се определя в зависимост от етапа, на който се намира съдебното производство. Когато доказателствата за пълно или частично изпълнение се представят пред окръжния съд, преди да е постановил своето решение, респ. в случаите на признаване - преди да е изпратил акта си на НАП за провеждане на изпълнителното производство, то приспадане следва да извърши този съд.

Когато обаче първоинстанционният съдебен състав се е произнесъл с акт за признаване, който е изпратил в НАП и е открита процедурата по предварителното изпълнение, съответен орган ще се яви органът на данъчната администрация, и негова е компетентността, респ. задължението по чл.17, вр.чл.6, ал.2 от Закона, да извърши приспадането, за което следва да бъде уведомен след връщане на делото в първоинстанционния съд.

По изложените съображения, и като не констатира служебно други основания, извън изложените във въззивната жалба, за изменение или отмяна на проверяваното решение, по реда на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.3 от НПК, 3 настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 120/30.06.2022 г. по ЧНД № 645/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е признато съдебно решение за налагане на финансова санкция, постановено във Федерална Република Германия срещу българския гражданин Й. Д..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4