Акт от 17.01.2020, Административен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 8 гр. Сливен, 17. 01. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 482 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, уточнена с молба от 19.11.2019 г., подадена от „С. И СИЕ – 2012“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. ********, представлявано от управителя С.К.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-561-0339397 от 01.11.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – б., находящ се в: с. Ж. в., област Сливен, стопанисван от „С.

И СИЕ – 2012“ ЕООД с ЕИК: ********, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е спазена установената от закона форма, липсват мотиви, постановена е при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: се е наложило да използва фирма от гр. Бургас, която поддържа технически касови апарати за бензиностанции, и това е довело до забавяне; в деня на проверката е подадена заявка за препрограмиране на касовия апарат, съобразно новите изисквания, и са предприети действия за инсталиране на новия програмен продукт; оспорената заповед е издадена преди на дружеството да бъде наложена имуществена санкция с издаване на наказателно постановление, поради което не може да се ползва от възможността по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС; необходимостта от налагане на ПАМ е отпаднала, тъй като към датата на подаване на жалбата дружеството има нов договор за техническа поддръжка и е подало заявка за препрограмиране на апарата, съобразно новите изисквания; в оспорената заповед липсват мотиви за срока от 30 дни на наложената ПАМ; в оспорената заповед липсват конкретни фактически основания. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, счита оспорената заповед за законосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния

14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-561-0339397 от

01.11.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.

3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – б., находящ се в: с. Ж. в., област Сливен, стопанисван от „С. И СИЕ – 2012“ ЕООД с ЕИК: ********, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

На 30.10.2019 г. в хода на извършена оперативна проверка на търговски обект – б., находящ се в: с. Ж. в., област Сливен, стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019 г., с което е допуснато нарушение на разпоредбите в цитираната Наредба. При проверката е установено, че в търговския обект има монтирано, работещо и регистрирано в НАП фискално устройство /ЕСФП/, но неотговарящо на техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; ФУ е одобрено с решение на БИМ № 129 FS от 26.01.2017 г.;

Търговецът не е въвел в експлоатация в обекта и не използва ЕСФП в обекта от одобрен след 31.03.2019 г. тип. Резултатите от проверката са обективирани и удостоверени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0339397 от 30.10.2019 г.

Въз основа на установените факти, административният орган е приел, че оспорващият използва фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, с което е нарушил чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност.

Съображенията на административния орган за определяне на максималния срок за налагане на ПАМ са: нормативно установеното задължение на лицето да използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, съгласно техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006 г.; наличие на непогасени публични задължения в размер от 4629,78 лева към 31.10.2019 г.; декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2018 г.– 3651,30 лева, 2017 г. – 4413,96 лева, 2016 г. – 3903,19 лева; създадена организация на работа, която позволява оборота да не се отчита през одобрен тип ФУ; използването на неодобрен тип ФУ създава възможност за укриване или затрудняване на проследяването на реализираните обороти, намаляване на данъчната основа и отклонение от данъчно облагане; висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на нарушението във времето.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.

Процесната заповед е издадена от К. Н. К. ****, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, който съгласно Заповед № ЗЦУ-853 от 22.06.2018 г. на Главния секретар на НАП, е определен да изпълнява длъжността Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, при отсъствие на титуляра на длъжността Д.Т. В.. Със Заповед № 11239 от 18.10.2019 г. на Директора на Дирекция УЧР при НАП, на Д.Т. В. е разрешено ползването на 5 работни дни отпуск, считано от 28.10.2019 г. до 01.11.2019 г. включително. Оспорената заповед е издадена на 01.11.2019 г. – на която дата Д. В. е ползвал разрешен отпуск, поради което е било осъществено основанието за заместване по Заповед № ЗЦУ-853 от 22.06.2018 г. на Главния секретар на НАП.

По изложените съображения, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.

В чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че

Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2. А съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.

В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено, че в търговския обект има монтирано, работещо и регистрирано в НАП фискално устройство, но неотговарящо на техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. В тази връзка той твърди, че още в хода на извършената проверка е предприел действия за препрограмиране на ФУ, съобразно новите изисквания.