Определение № 9352 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9352 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110152703 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде отложено по реда на чл. 140, ал. 2 ГПК за насроченото открито съдебно заседание.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 15.04.2026 г. от 14.40 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че описаната като приложение към исковата молба фактура № ************ от 24.10.2024 г. не е приложена към същата, като му предоставя възможност в срок до о.с.з. да представи посочения документ.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде 1 постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „С. – с. о. т.“ ЕООД твърди, че в изпълнение на приета оферта от 25.09.2024 г. за доставка и монтаж на с. о. т., на 01.10.2024 г. е доставена и монтирана с. о. т. на четири обекта на ответника „А. п. ****“ ЕООД, находящи се в с. Н., община Ц., област Р., ул. „П.“ № 1 – трафопост с № ********, къща с № *****, административна сграда с № ******* и хале с № ******, във връзка със сключени договори за охрана със сигнално-известителни системи, за което бил съставен и подписан приемо-предавателен протокол от същата дата – 01.10.2024 г., като работата била приета без забележки. За извършената услуга били издадени три фактури – фактура № *********** от 25.09.2024 г. на стойност 500 лв. с ДДС, фактура № ********* от 26.09.2024 г. на стойност 2196,20 лв. с ДДС и фактура № ************ от 24.10.2024 г. на стойност 28,80 лв. с ДДС. Ответникът платил само фактура № *********** от 25.09.2024 г. на стойност 500 лв. с ДДС, като незаплатени останали фактура № ********* от 26.09.2024 г. и фактура № ************ от 24.10.2024 г. на обща стойност 2225 лв. с ДДС въпреки многобройните напомняния, като до ответника била изпратена и нотариална покана за заплащане на посочената сума. По изложените съображения, моли съда да осъди ответника да ми заплати сумата от 2225 лв., равняваща се на 1137,62 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за доставка и монтаж на с. о. т. на четири обекта на ответника, находящи се в с. Н., община Ц., област Р., ул. „П.“ № 1 – трафопост с № ********, къща с № *****, административна сграда с № ******* и хале с № ******, за което са издадени фактура № ********* от 26.09.2024 г. и фактура № ************ от 24.10.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 101,93 лв., равняваща се на 52,12 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата (мораторна лихва) за периода от 02.08.2025 г. до 20.11.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът „А. п. ****“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал, че е изработил съгласно уговореното, т.е., че е изправна страна по договора и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение.

2

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

В тежест на ответника по предявения иск и при доказване на горните предпоставки – е да установи по делото положителния факт на погасяване на дълга.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3