Решение № 1968 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1968 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330115252 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. И. В. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 50 лева – такса за експресно разглеждане, и сумата 50 лева – неустойка, платени от нея без основание на ответника по сключен между тях в гр. С. н и щ о ж е н Индивидуален договор за потребителски кредит

№

******************/**************г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в допълнително становище съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Кредито” ООД – гр. София признава обективно съединените искове, по изложените в писмения отговор на исковата молба съображения, като е заплатил на ищцата претендираните суми след подаване на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. С. е бил сключен Индивидуален договор за 1 потребителски кредит № **************/*******************г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 800 лева, платими на 5 месечни вноски, като страните са уговорили и ищцата да заплати на ответника такса за експресно разглеждане в размер на 165, 22 лева, и неустойка в размер на 247, 82 лева – като ответникът признава, че ищцата му е заплатила без основание поради нищожност на Договора, такса за експресно разглеждане в размер на 50 лева и неустойка в размер на 50 лева.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, след подаване на исковата моллба (на 02.09.2024 г.), на 20.01.2025 г. ответникът е изплатил на ищцата претендираните от нея по настоящето дело като платени без основание суми за такса за експресно разглеждане и за неустойка в размер общо на 100 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото след завеждане на делото ответникът е изплатил изцяло на ищцата претендираните от нея суми, съдът намира, че обективно съединените искова се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отгхвърлят.

Същевременно, доколкото ответникът, макар и да е признал исковете, е изплатил на ищцата претендираните суми след подаване на исковата молба, и с това е дал повод за образуване на делото, независимо от отхвърляне на исковете ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева с ДДС – (по 60 лева с ДДС за всеки един от двата предявени иска) - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска, и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. В., ЕГН **********, от гр. П., ***„*********“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************************“ № ***, ет.**, ап.***, адв. М. М., против „Кредито” ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Черни връх” № 51Г, апартамент-офис 32, представлявано от ******************** Р. Н. Т., със съдебен адрес: гр. С., бул. „**********************“ № ***, ет.***, адв. Т.

К., обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати сумата 50 лева – такса за експресно разглеждане, и сумата 50 лева – 2 неустойка, платени от нея без основание на ответника по сключен между тях в гр. С. нищожен Индивидуален договор за потребителски кредит № **************** /*********** г., заедно със законната лихва върху двете главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “Кредито” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА М. И. В., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСЪЖДА “Кредито” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат М. В. М., със служебен адрес: гр. П., ул. „************************“ № ***, ет.**, ап.**, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 120 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3