Определение № 4156 от 19.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4156 гр. София, 19.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20248003103213 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 2457/13.06.2024 г. по гр.д. 3336/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на касационната жалба на Б. Д. Б. срещу решение № 457/04.04.2024 г. по същото дело на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разпореждането се обжалва от Б. Б., а доводът за незаконосъобразност жалбоподателят извежда с твърдения, че въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд като очевидно неправилно и по колективен иск.

От ответника „Елезиум“ ЕООД, ответник и по частната жалба, не е постъпил отговор.

С въззивното решение са отхвърлени исковете на Б. Д. Б. срещу „Елезиум“ ЕООД, както следва: по чл. 128, т. 2 КТ за сумата над 228.17 лв. до пълния предявен размер от 800.00 и по чл.

245, ал. 2 КТ за сумата над 9.39 лв. до пълния предявен размер от 39.33 лв. Частично уважените искове са с цена под 5 000 лв., т.е. въззивното решение не достига прага за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбата се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК преодолява предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК Върховният касационен съд установява само за въззивно решение, за което законът предвижда да е обжалваемо.

В частен, а не в колективен интерес в смисъла, дефиниран с чл. 379, ал. 3 ГПК, са частично уважените искове с въззивното решение. Различен аргумент не следва от твърденията в частната жалба за едновременна висящност на множество дела по искове за незаплатени трудови възнаграждения, предявени от различни работници и служители на един и същ работодател.

Неоснователен е и вторият довод, с който жалбоподателят обосновава допустимостта на 1 касационната си жалба, върната с обжалваното разпореждане. Настоящата инстанция е длъжна да го потвърди.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2457/13.06.2024 г. по гр. д. № 336/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2