Решение № 18283 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18283 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110146111 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ************, срещу С. И. В. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите:

- 118.53 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 13.02.2024г., върху главница топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.07.2021г. и - 2,33 лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до 13.02.2024г., върху главница за периода от 01.01.2021г. до 30.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №15080/2024 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ****/инст.№ ***********, ИД номер: **********.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ЮЛ“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат 1 месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ЮЛ” ЕООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ЮЛ“ ЕАД и ФГР за абонатен № **** и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г., издадена през месец юли 2021 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.

45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2021 г., а 45дневният срок е изтекъл на 15.06.2021 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2021 г.). Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия през периода от м/05/2020 г. до м/04/2021 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Сочи се и, че процесните фактури са издадени на името на друго лице, поради което ответникът не е изпаднал в забава.

Поддържа се, че в общите условия на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2/ЗЗД „Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.“. Доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответника относно заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение не са ангажирани.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

2

На 14.03.2024 г. „ЮЛ“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. И. В. за сумите 461,74 лева (четиристотин шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 118,53 лева (сто и осемнадесет лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 13.02.2024 г., 7,56лева (седем лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,33 лева (два лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 13.02.2024 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС аб.№****.

С разпореждане от 26.03.2024 г. по ч. гр. д. № 20417/2024г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение, намирайки вземанията за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в размер на 118,53 лв., претендирани за периода 15/08/2021 г. до 13/02/2024 г. и за мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,33 лв., претендирани за периода 18/03/2021 г. до 13/02/2024 г.,предмет на заповедта, за недължими.В останалата си част заповедта е влязла в сила.

На основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*****, том****рег. №*******, дело №********* на Нотариус БЯ на 22.10.2004 г. ИВБ и ЙИБ даряват на сина си С. И. В. офис АДРЕС

С Нотариален акт за покупко-продажба №**, том****ег. №**, дело №**/**г. на Нотариус ЦС на 17.08.2023 г. С. И. В. продава на трето по делото лице самостоятелен обект АДРЕУС

Видно от представения протокол от проведеното на 26.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, , АДРЕС етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ЮЛ“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 01.10.2002 г. между „ФДР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените по делото актове за собственост (Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*****, том I V, рег. №*******, дело №********* на Нотариус БЯ на 22.10.2004 г. и Нотариален акт за покупко-продажба ** том **, рег. №***, дело №**/**г. на Нотариус ЦС на ******г.)се установява, че топлоснабденият имот е еднолична собственост на ответника.