Решение № 16068 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16068 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110136954 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Й. Г. К., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1853,17 лева - цена на доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. С** аб.№ *2 за периода м.07.2017г. - м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 306,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 17.12.2020г., сумата от 36,19 лева – възнаграждение за услуга за дялово разпределение за периода м.12.2017г. - м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 14.01.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 8,01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.01.2018г. 17.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№ 2014/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на доставена от него топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не са представени Общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти за гр. София, както и че липсват доказателства за влизането им в сила предвид изискванията на закона за 1 публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Не било доказано присъединяване на процесния имот към топлопреносната мрежа. Оспорва твърдението, че през процесния период в процесния имот е доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Не било доказано, че през процесния период има валидно сключен договор за топлинно счетоводство. Не било доказано основанието за дължимост на вземане за цена за дялово разпределение и как е формиран размерът на това задължение. Възразява, че ответницата е ползвала топлинна енергия едва от 2020г., когато е подала молба за откриване на партида на имота на нейно име. Оспорва техническата годност и изправност на измервателните уреди – абонатна станция, общия топломер и останалите монтирани разпределители (топломери) в сградата, в която се намира процесният имот. Оспорва и стойността на технологичните разходи в абонатната станция и счита, че същите неправилно са включени в претендираните от ищеца периодични плащания в нарушение на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Оспорва претенцията за обезщетение за забава относно главницата за цена за извършена услуга дялово разпределение поради липса на срок за плащане на това задължение и липса на връчена покана за плащане преди завеждане на делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност при приложимост на тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, с което обосновава, че не дължи цена на доставена топлинна енергия, каквато не била поръчана.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, е взело становище, че дяловото разпределение спрямо процесния имот е извършено законосъобразно.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

За ангажиране на отговорността на ответницата за цена за топлинна енергия на първо място следва да се устави, че същата има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот за процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетите писмени доказателства се установява, че по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на имот от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, от 08.03.1968г. процесният имот е придобит от З.И.К.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. № 253/20.01.2020г., издадено от СО – р-н „Лозенец“, се установява, че З.И.К. е починал през 2005г. и негови наследници са децата на починалия преди него негов син И.З.К. както и сина му Г.З.К.. От приетото като доказателство саморъчно завещание се установява, че З.И.К. е завещал процесния имот на сина си Г.З.К., като последният е починал на 29.08.2019г., видно от удостоверение за наследници изх. № 3703/04.10.2019г., издадено от СО – район „Лозенец“, и негов единствен наследник е ответницата по делото – Й. Г. К.. Последната е подала заявление – декларация рег. индекс Г – 1571/21.01.2020г. до ищцовото дружество за откриване на партида на имота на нейно име.

От така събраните доказателства съдът приема, че от началото на процесния период – м.07.2017г., до 29.08.2019г. (датата на настъпване на смъртта на Г.К.) имотът е бил собственост на Г.К., а след 29.08.2019г. имотът преминал в собственост на ответницата по 2 наследствено правоприемство. При това до смъртта си Г.К. е бил клиент на ТЕ за битови нужди, а след това клиент на ТЕ за битови нужди относно процесния период е била ответницата. При това съдът приема, че между тези лица предвид притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот, от една страна, и ищцовото дружество, от друга - , е било налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество на клиенти в гр. София са приети като доказателства по делото (л.50 и сл.) и от тях е видно, че са били публикувани съобразно изискванията на чл.150, ал.2 ЗЕ, поради което същите са влезли в сила и обвързват ответницата.

От заключението по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреностната мрежа. В сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

От заключението се установява още, че в процесния имот е ползвана и начислявана топлинна енергия за отопление на имот, като в жилището е имало монтирани 5 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са били монтирани 4 бр. топлинни разпределители и 4 бр. термостатни вентили. В имота не е била доставяна и не е била отчитана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като щрангът за топла вода е затапен и не е монтиран водомер за отчитане на топла вода. За процесния период е извършвано дялово разпределение от четирите броя индивидуални разпределители за разход на отопление. За процесния период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. Вещото лице е дало заключение, че през процесния период технологичните разходи на абонатната станция са приспадани за сметка на ищеца и тяхната стойност е определяна съобразно изискванията нормативна уредба. При това недоказано е възражението на ответницата за неспазване на нормата на чл.58, ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).

Вещото лице е дало заключение, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия в имота през процесния период е в размер на сумата от 1853,38 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 1523,29 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 330,09 лева.

Според заключението на вещото лице през процесния период общият топломер, 3 монтиран в абонатната станция е преминавал редовно, на всеки 2 години, през метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност, като в т.14 и т.15 (л.3 от заключението) подробно са описани свидетелствата за проверка на топломер и протоколите за монтаж/демонтаж на топломер, датите на тяхното извършване и наименованието на извършилите ги оправомощени юридически лица.

Ирелевантно е обстоятелството относно наличието на договор за топлинно счетоводство с период на действие, включващ процесния период, след като за установяване на възникването и размера на задълженията за потребена в имота топлинна енергия е от значение извършването на дяловото разпределение съобразно изискванията на закона, в което отношение по делото не се установяват нарушения.

Неоснователно е възражението, че е налице нарушение на Закона за защита на потребителите, след като не е доказано ответницата изрично да е заявила искане да бъде доставяна топлинна енергия в имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.