Решение № 1502 от 29.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20203110111225 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основана на искова молба с вх. рег. № 57 283/10.09.2020 г., уточнена с писмена молба с вх.№ 58690/05.10.2020 г. и писмена молба с вх. № 59166/20.10.2020 г. Предявеният иск от ищцата П. В. К., ЕГН **********, с адрес * чрез адвокат Н.С. от ВАК, със съдебен адрес: *, против ответницата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: * е с правно основание чл.30 ЗН. Отправеното с исковата молба искане (надлежно уточнено с допълнителната искова молба) по главния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е да бъде постановено Решение, по силата на което и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за попълване на запазената част на ищцата П. В. К., ЕГН **********, да бъде намалено с 1/4 идеална част, извършеното с нотариален акт № * на нотариус А. А., рег. № * в нотариалната камара от К. П.

П., ЕГН **********, поч. 01.09.2019 г., дарение в полза на ответницата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с пост. адрес: *, на следния недвижим имот: а именно:ЗАСТРОЕНО МЯСТО с площ от 840 /осемстотин и четиридесет/ кв.м., находящо се в *, съставляващо урегулиран поземлен имот с № * * по устройствения план на селото, ведно с построената в същия имот едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи, кухня и антре със застроена площ от 56 /петдесет и шест/ кв.м. и МАЗА с площ от 25 /двадесет и пет/ кв.м.; подобрения и насаждения в двора, при граници на мястото: улица; имот № *; имот № *; имот № *.

Обективирано е искане и след като съдът уважи иска по чл.30, ал.1 ЗН да постанови решение, по силата на което на основание чл. 36 от ЗН да осъди ответницата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на ищцата П. В. К., ЕГН **********, с адрес * а сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева, представляваща стойността на запазената част, която би получила ищцата от дарението, извършено от К. П. П., ЕГН **********, поч. 01.09.2019 г., 1 извършеното с нот. акт № * том *, per. № *, дело № * от * г. в полза на Д. Д. Ф..

Иска с правно основание чл. 30 ЗН е неоценяем а евентуалния е с цена 4000 лв. При образуване на делото е внесена държавна такса 160 лв. Констатирайки редовността на исковата молба, подлежаща на вписване, съдът с Определение № 10904/27.10.2020 г.е оставил „без ход“ производството по гр.д. № 20203110111225 по описа на ВРС за 2020 година и след вписване на исковата молба в АВ СВ В. е постъпил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В сезиращата ВРС искова молба ищцата П. К. сочи, че е наследник по закон на общият йм /с ответницата/ наследодател К. П. П., ЕГН **********, починала на 1.9.2019 г.Твърди се, че с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *г. на нот.Ал. А., нот.с рег. № * по описа на НК, общият на страните по спора наследодател К. П., заедно с В. И. П., ЕГН **********, поч. на 14.09.2006 г., дарили на внучката си и ответница по делото Д.Ф. собствения си придобит по давностно владение в режим на СИО недвижим имот -застроено място с площ от 840 кв.м., находящо се в * , съставляващо УПИ * от кв.* по устройствения план на селото, ведно с построената в имота едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА състояща се от 2 стаи, кухня и антре със застроена площ от 56 кв.м. и МАЗА с площ от 25 кв.м., подобрения и насаждения в двора , при граници на мястото :улица, имот № *, имот * , имот * . След придобиване на собствеността, сочи ищцата, че ответницата се разпоредила с този имот , като с нотариален акт № *, т. *, дело № * от * г. на нот. Ш. го продала на К. С. И. ЕГН ********** за сумата от 2093,00 лв . Ищцата се позовава на нормата на чл. 28, ал. 1 ЗН, твърдейки, че когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява запазена част от наследството. В конкретния случай, при откриване на наследството, пояснява още ищцата, наследодателката К. П. П. оставила само низходящи наследници - три живи деца: Й. К. С., ЕГН **********, Я. В. П., ЕГН ********** и П. В. К., ЕГН **********, респективно според чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството за всеки от наследниците на К.П. била от една четвърт идеални части. Като наследник по закон, твърди ищцата в сезиращата съда молба, че и до момента не била получила активи от наследството поради което и счита, че не е необходимо да се образува маса по чл.31 ЗН, а намалението на дарственото разпореждане с процесния имот следвало да се извърши в дробна част, съответстваща на запазената част на ищцата като наследник по закон. В настоящия случай, според ищцата, била неприложима разпоредбата на чл.36 ЗН за връщане на процесния имот в наследствената маса, т.к. било извършено последващо възмездно отчуждаване от ответницата, респ. за ищцата бил налице правен интерес да бъде възмездена със сумата която би получила от дарението което наследодателката извършила в полза на ответницата. Обективирано е искане и за присъждане на разноските, сторени от ищцата. В подкрепа на твърденията си ищцата с исковата си молба е представила заверени за вярност с оригинала копия на документи, които желае да бъдат приобщени като доказателства. В уточнителната си молба от 5.10.2020 г. (л. 17) ищцата изрично е заявила, че желае намаляване само на дарственото разпореждане извършено от К. П. като е прецизирала исканията си до съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от отв. Д.Ф., чрез адв. Д. Г. от ВАК. На първо място ответницата намира предявения иск по чл.30 ЗН за недопустим поради неизпълнение на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН. В условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че искът е допустим ответницата оспорва иска като неоснователен.Съображенията наведени в отговора на искова молба на ответницата за неоснователност на иска са следните:

Според ответницата по силата на чл. 29, ал. 1 ЗН П.К. притежавала 2/9 запазени части от имуществото на наследодателя си а не както твърдяла в исковата молба 1/ 4. В тази връзка ищцата въобще не уточнявала дали с описания имот се изчерпвало цялото наследство оставено от наследодателката. Според ответницата не ставало ясно дали наследодателката оставила в наследство и други имоти, движими вещи, ценности пари и т.н.

Твърди се, че когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез 2 дарение или завет, изчисляването на размера на запазената и на разполагаемата част, се извършва при спазване на поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН за определяне на размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да определи чистия актив и мислено се прибави стойността на извършените безвъзмездни разпореждания завети и дарения. От така поучената цифрова стойност, пояснява ответницата, /т.е. от наследствената маса/, че следва да се определи стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.28 и чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценявало се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследство чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на запазената част, която подлежи на възстановяване. Ако това имущество било на по-малка стойност, то било налице накърнение на запазената част, която подлежала на възстановяване. Възстановяването се извършвало в натура по правилата на чл. 32 - чл. 35 ЗН, в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл.

36 ЗН. Следователно, обобщава ответницата, във всички случаи, когато с безвъзмездното разпореждане /извършено с дарение или завет/ се изчерпвало цялото имущество на наследодателя, преценката дали е накърнена запазената част, се извършвала след като се образува и остойности наследствената маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване - чрез намаляване на дарението с парична сума, необходима за попълване на запазената част на наследника със запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез обикновена дроб посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН /в този см. ответницата цитира и съдебна практика/.

Спирайки се на твърдението на ищцата, че липсва необходимост от образуване на наследствена маса, ответницата сочи, че твърдението на ищцата за неприложимост на чл. 36 ЗН е ирелевантно, т.к. не препятства парично оценяване на имота към момента на откриване на наследството и включването му в наследствената маса.

Сочи се от ответница, че от направена справка в АВ СВ се откривали множество други недвижими имоти, вкл. на стр. 4 под пореден номер осем било видно, че ищцата получила от наследодателката си дарение поземлен имот НИВА от 7,351 дка. В този ред на мисли, тежестта на доказване дали чрез разпореждане от наследодателя била накърнена запазената част на ищеца,можело да се възложи на ответника само при универсално завещателно разпореждане /случай, различен от настоящия/. В отговора се твърди още, че ищецът следва да установи в какъв размер е засегнат запазената му част, кои са актовете на наследодателя / завещания, дарения /с които това е направено и да конкретизира размера на актива от наследството, от който да се преценява стойността на запазената му част, съответно с колко тя е накърнена и с колко следва тези актове на наследодателя да бъдат намалени. Категорично не било достатъчно ищецът само да заяви, че му е накърнена запазената част и да представи доказателства, че е призован да наследи по закон, чрез удостоверение за наследници, а в случая бил длъжен да представи и доказателства за приемане на наследството по опис.

Твърди се, че в случая е налице дарствено разпореждане, при което в тежест на ищеца било при условията на пълно и главно доказване, да установи цялото имущество, включено в наследствената маса, а не само конкретния недвижим имот, от чиято запазена част се иска. Само при универсалните завещания не се правела наследствена маса по чл. 31 ЗН а разпореждания се намалявали пропорциално до размера на запазената част, в останалите случаи - било недопустимо.

С оглед изложеното ответницата желае отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на сторените от нея съдебно -деловодни разноски. В подкрепа на изложеното ответницата представя справка от АВ СВ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 1.10.2021 г. ищцата, представлявана от адвокат Н.С. от ВАК моли съда да постанови Решение, с което предявения иск да бъде уважен изцяло ведно с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

3

В същото съдебно заседание ответницата, представлявана от адвокат Д.Г. от ВАК поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на иска, като желе иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на сторените от ответницата съдебно –деловодни разноски.

В рамките на предоставения от съда на ответната страна срок, на дата 08.10.2021 г. адв.Д.Г. е депозирала писмени бележки, в които е изложила фактическите си и правни доводи за неоснователност и недоказаност на иска .

Съдът, на осн. чл.235, чл.236 ГПК, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

С доклада по делото, съдът е приел, че е сезиран с главен иск, намиращ правното си основание в нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН , а обусловения от изхода по главния иск е искът по чл.36 ЗН.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните , като е било посочено, че съобразно правилото на чл.154 от ГПК всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.