Определение № 1575 от 19.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1575 гр. Бургас, 16.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500171 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подадена чрез ю.к.Свилен Стоянов, против разпореждане от 21.12.2023 г. , обективирано в Заповед № 3896/21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7196/2023 г. по описа на РСБургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника З. Б. Ш. в частта му, касаеща вземанията за главница – за разликата над уважения размер от 5496.91 лв. до претендираните 7904.53 лв., за договорна лихва – за разликата над уважения размер от 985.79 лв. до претендираните 1417.56 лв. и за мораторна лихва – за разликата над уважения размер от 73.71 лв. до претендираните 105.99 лв., дължими по Договор за потребителски кредит № ***/21.03.2022 г.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни аргументи за неправилност на изводите на съда за частично отхвърляне на заявлението, касаещо вземания за застрахователна премия, договорна лихва и мораторна лихва. Оспорва се извода на районния съд, че застрахователната полица е сключена с цел да бъде оскъпен кредита, като са изложени твърдения относно начина на формиране на размера на застрахователната премия.

Сочи се също, че процесната застраховка не е задължително условие за получаването на кредита и същата е с доброволен характер, поради което не е включена при 1 изчисляването на ГПР. Същите не са едностранно сключвани и не зависят от дискрецията на банката. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението вземания, както и за направените разноски в пълния им размер. Към жалбата са приложени писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д.№ 7196/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против З. Б. Ш., за заплащане на 7904.53 лв. – главница, 1417.56 лв. – договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 27.10.2023 г. и 105.99 лв. – мораторна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 15.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.11.2023 г. до окончателното плащане, които суми са дължими въз основа на Договор за потребителски кредит № ***/21.03.2022 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В заявлението е посочено е, че вземането произтича от сключен между банката и длъжника Договор за потребителски кредит от 21.03.2022 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 15.11.2023 г., от което е видно, че са просрочени вноски с падежи на 25.05, 25.06 и 25.07.2023 г., като е обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита на 27.10.2023 г. Към заявлението са приложени писмени доказателства – пълномощно; извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит; декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Второ медицинско мнение“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, информация за застрахователната програма и застрахователен сертификат, общи условия към застраховката; уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, връчено на 27.10.2023 г.

В уточняваща молба от 19.12.2023 г. по повод дадени от заповедния съд указания за отстраняване на нередовности по заявлението, касаещи индивидуализирането на вземанията и начина им на формиране, заявителят е уточнил следното – претендираната главница е в размер на 7904.53 лв. и включва: 5496.91 лв. е непогасената главница от преведената на кредитополучателя сума и 2407.62 лв. е размера на непогасената част от застраховката „Защита на кредита“, която не е задължителна за отпускане на кредита, но кредитополучателят е пожелал да я сключи; претендираната договорна лихва е в размер на 1417.56 лв. и включва: 985.79 лв. възнаградителна върху преведената на кредитополучателя сума и 431.77 лв. лихва върху заплатената застрахователна премия; претендираната мораторна лихва е в размер на 105.99 лв. и включва: 73.71 лв. лихва върху преведената на 2 кредитополучателя сума и 32.28 лв. лихва върху заплатената застрахователна премия.

Посочени са извършените плащания по кредита от страна на длъжника.

С оглед уточнението от заявителя, районният съд е издал Заповед № 3896/21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 5496.81 лв. – главница, 985.79 лв. – договорна лихва за претендирания период и 73.71 лв. – мораторна лихва за претендирания период, ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 165.90 лв., съразмерно с уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане № 13045/21.12.2023 г., обективирано в издадената заповед за изпълнение, БРС е отхвърлил заявлението в частта му, касаеща вземанията за главница – за разликата над уважения до пълния предявен размер от 7904.53 лв. (т.е. за включената в главницата застрахователна премия от 2407.62 лв.), за договорна лихва – за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1417.56 лв. (т.е. за 431.77 лв. договорна лихва върху застрахователната премия) и за мораторна лихва – за разликата над уважения до пълния предявен размер от 105.99 лв. (т.е. за 32.28 лв. мораторна лихва върху застрахователната премия). За да отхвърли заявлението в тези части, съдът е приел, че искането се основава на неравноправна клауза за дължимост на застраховка по смисъла на чл.143, ал.2, т. 19 и т.20, вр. чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 ЗЗП, респ. е налице обоснована вероятност за това, тъй като същата е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно във вреда на потребителя – така уговорена, не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя, в резултат на което подлежащата на връщане сума значително надхвърля (над три пъти) реално предоставения кредит. Прието също, че договорът е сключен в разрез с целта на чл.2 ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила – сключването на договора е обусловено от сключването на застраховка с посочен от нея застраховател и условия, съответно от заплащане на застрахователна премия, като очевидната цел на посочената клауза е да оскъпи кредита и да се обогати кредитора. По отношение на договорната и мораторната лихва съдът е приел, че същите са в размери, начислени върху общото вземане за главница, съставено от предоставения кредит и от застрахователната премия, дължима по недействителна клауза. Поради това и позовавайки се на решение на СЕС по дело С-170/21 и определение на СЕС по дело С-379/21, заповедният съд е отхвърлил заявлението в посочените части.

Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на районния съд за частична неоснователност на заявлението и препраща към тях на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, за да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на някой от документите по чл.417 ГПК, съдът следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл.417, ал.1, т.2 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от 3 който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. В случая към заявлението са приложени необходимите и изискуеми документи по чл.417, ал.1, т.2 ГПК.

От представения договор за потребителски кредит е видно, че банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 6000 лв., със срок за погасяване 60 месеца – до 25.03.2027 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 340.95 лв., съгласно обективиран в договора погасителен план, с лихвен процент по кредита – 41.15 %, ГПР – 49.36 % и обща сума, дължима от потребителя – 20 456.97 лв. Съгласно чл.7 от договора, общият размер на главницата по кредита е 8627.97 лв. и включва сумата от 6000 лв. размер на кредита и 2627.97 лв. застрахователна премия за застраховка „Защита на кредита“.

Настоящата инстанция споделя изводите на БРС, че уговорената между длъжника и кредитора клауза за заплащане на застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 и т.20 ЗПП. В случая, размерът на застрахователната премия от 2627.97 лв. възлиза на 44 % от сумата на отпуснатата главница от 6000 лв.

При това, настоящият съд намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за застраховка е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца, поради което тази клауза е неравноправна, както правилно е приел и БРС. Предвидената застрахователна премия води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и пряко влияе върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните. А предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма чл.10а ЗПК, вр. § 1, т.1 ДР на ЗПК. Според последния „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В тази връзка, без правно значение е твърдението на жалбоподателя за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество, доколкото макар и в договора за кредит да е вписано, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит.