Решение № 11 от 04.02.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Търговище, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500341 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

В гр.д.№ 341/2024 г. по описа на ОС – Търговище е образувано по въззивна жалба на Г. А. А., Я. А. Х. и С. А. М. – ответници по гр.д. № 315/2024 г. по описа на Районен съд Търговище, чрез адв. А. Р., ТАК, срещу постановеното по делото решение № 471/28.10.2024 г.

С обжалваното решение РС – Търговище:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. А. с ЕГН-**********, Я. А. Х. с ЕГН-**********, С. А. М. с ЕГН-**********, тримата от с.*********, общ.*********, ул.

*********№ ****, Х. М. Х. с ЕГН-********** от гр.*********, ул. ********** № ****, ет.***, ап.**** и С. И. С. с ЕГН-********** от с. *********, общ.**********, ул.

********** № ****, че С. М. Х. с ЕГН-********** и З. Б. Х. с ЕГН-**********, двамата от с.**********, ул.**********№ ****, са собственици на основание давностно владение върху частта от ПИ с пл.сн.№ 39, с площ от 115 кв.м., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана на с.Братово и частта от ПИ с пл.сн.№ 40, с площ от 90 кв.м., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана на с.Братово, както и на жилищна сграда – къща, разположена в УПИ II в кв.38 по плана на с.Братово, при граници: УПИ V-39, УПИ III- 40, УПИ I, (колорирани в скица на стр.32 от делото), неразделна част от решението, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от Закона за собствеността.

1

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на подписа, положен от лицето А.Х. А. с ЕГН-**********, в графа „продавач“ в Договор за покупко-продажба на имот от 25.07.2003 г., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. А. А., Я. А. Х., С. А. М., Х. М. Х. и С. И. С. да заплатят солидарно на С.

М. Х. с ЕГН-********** и З. Б. Х. с ЕГН-********** сумата от 2 181.90 лв., представляваща направени разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Недоволни от така постановеното решение, тримата жалбоподатели го обжалват с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което молят решението да бъде изцяло отменено и постановено друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, претендират разноски за двете инстанции.

В жалбата излагат следните съображения: Съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, като изводът за основателност на иска е въз основа на погрешно възприета фактическа обстановка – неправилен е изводът на РСТ, че ищците са осъществили владението, както и че то е било спокойно и явно в продължение на изискуемия от закона 10-годишен давностен срок; районният съд не е обосновал въз основа на какви доказателства приема, че ключът за имота е бил предаден на ищците в деня на подписване на договора (такива доказателства няма); не е обсъдил противоречията в показанията на св.

Ибрям Ахмедов; не е обсъдил, в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК възражението на ответниците за липса на явно владение, осъществено от ищците – и представените от ответниците в тази насока доказателства, в т.ч. за плащани данъци от тях за 2023 и 2024 г.

(удостоверяващо, че ответниците не са знаели за действията на ищците за осъществявано владение), което не е доведено до тяхно знание (на ответниците), както и показанията на св.

Т. Т. Жалбоподателите считат, че необсъждайки горните обстоятелства, районният съд е формирал грешна представа относно действителната фактическа обстановка, рефлектирало върху обжалваното решение и обусловило неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В условията на еветуалност, при извод за неоснователност на в.жалба, въззивниците правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК

В постъпилия в срока по чл. 263 от ГПК отговор ищците в първоинстанционното производство С. М. Х. и З. Б. Х., чрез адв. Н. С., ТАК, са оспорили като неоснователна въззивната жалба, с молба решението да бъде потвърдено, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни крайни изводи – от разпитаните свидетели било установено, че продавачът по предварителния договор си е заминал за Р.Турция веднага след подписването му и от тогава фактическата власт се е упражнявала от ищеца С., настанил в жилищната сграда болния си вуйчо, както и своя работник Т. Т. (един от свидетелите); същевременно С. е извършил редица ремонти по сградата, а в двора е складирал дърва и селскостопански инвентар; от писмените доказателства и разпита на свидетели се установили и много други факти, сочещи за явно и необезпокоявано владение, обсъдени подробно и правилно обсъдено от районния съд, като посочват и, че предвидения в чл. 79 от 2

ЗС срок на давностно владение е изтекъл още когато е бил жив наследодателят на първите трима ответници; жалбоподателите се позовават на плащани данъци за 2023г. и 2024г., но не се споменава , че предходните години, назад във времето до 2003 г., данъците са били заплащани от ищците по партидата на наследодателя на ответниците, по причина, че е нямало как да прехвърлят тази партида на свое име, тъй като не са разполагали с нотариален акт, въз основа на който да се извърши тази промяна. Претендират разноски.

В с.з. процесуалните представители на страните поддържат жалбата, съответно отговора по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

При извършената проверка на осн.чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно и допустимо.

С ИМ е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение върху частта от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 39 с площ от 115 кв.м., попадаща в УПИ ІІ в кв.38 по плана на с. Братово; частта от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 40, с площ от 90 кв.м., попадаща в УПИ ІІ в кв. 38 по плана на с.с., както и на ЖИЛИЩНА СГРАДА-КЪЩА, разположена в УПИ ІІ в кв. 38 по плана на селото, при граници: УПИ V-39, УПИ ІІІ-40, УПИ І.

Предявеният установителен иск за собственост е обоснован с обстоятелствата, че ищците-съпрузи са придобили процесния недв.имот по давност, закупен от ищеца С. Х. с предварителен договор от 25.07.2003г. от А. А. Х. (А. А. М.) - наследодател на първите трима ответници (който след продажбата заминал да живее в Турция и само през летните месеци се завръщал в България, но отсядал или в съседното с. Пайдушко или в с. Чудомир), с твърдения, че от датата на договора ищците установили владение върху имота (подробно описват направените подобрения в имота през 2006, 2008 и 2009 г., както и пребиваването на посочените две лица в различни периоди в къщата в имота), необезпокоявано до 28.02.2024 г. година, когато последните двама ответници Х. Х. и С. С. се опитали да влязат в имота, позовайки се на придобиването му от първите трима ответници по покупкапродажба, обективирана в нот.акт № 89/28.02.2024 г.

В писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК първите трима ответници Г. А., Я. Х. и С. М. оспорват иска и молят за отхвърлянето му като неоснователен, с възражения, че не им е известен представения предварителен договор от 25.07.23 г., оспорен като неносещ подписа на наследодателя им А. А. Х., както и с възражения, че последният всяка година, през топлите месеци, живеел в имота; споменатият в исковата молба ремонт бил направен от наследодателя им, финансиран от сина му – ответника Я. Х.; ответниците заплащали разходите за имота за 2023 и 2024 г.; възражение по твърдението за необозпокоявано от ищците владение, с доводи, че на ищеца било разрешено да ползва двора за складиране на стопански инвентар и да наглежда имота в отсъствие на собствениците му; през 2022 г. ответниците се снабдили с нот.акт, а когато през 2023 г. предупредили ищеца, че искат да продават имота, два дни след това той им показал предварителния договор от 2003 г. С 3 представения нот.акт от 28.02.2024 г. продали имота на последните двама ответника.

Ответниците Х. С. и С. С. в писмения си отговор са оспорили допустимостта на предявения срещу тях иск, с възражения, че доводите за придобивна давност касят период преди придобиването на имота от тях ПРЕЗ 2024 г. По същество – считат иска за неоснователен, заявявайки, че ще се ползват от всички доказателства, представените от първите трима ответници.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства, се установява, че на 25.07.2003 г. между ищците и А. Х. – наследодател на ответниците Г. А., Я. Х. и С. М.

(починал на ********* г. – л. 84), е сключен предварителен писмен договор за продажба на спорния недв.имот (л. 5), предвид приетата и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, установила, че подписът, положен в договора от 25.07.2003 г. за продавач е на наследодателя А. А. Х., както и представеното удостоверение за идентичност на имота изх.

№ УД-123/27.02.24 г. на Община Търговище от (л. 89) и останалите писмени доказателства.

Представен е заверен препис от нотариалната преписка по нот.дело № 104/2024 г. на нотариус рег. № 771 с район на действие РСТ за продажбата на имота с нот.акт № 89/28.02.2024г. (л. 77- 89). От приложения по нея нот.акт 75 от 22.03.1969 г. по д. № 149/1969 г. на РС – Търговище се установява, че А. А. А. (А. Х. А. Х.) е придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост на върху: дворно място от 89 кв.м. от имот пл.

№ 40 и върху дворно място от 114 кв.м. от имот пл. № 39, придадени към собствения му имот парцел ІІ в кв.38 по плана на с. Елда (сега с. Братово), като преди това с договор от 12.02.1965 г. с вх. № 190/12.02.1965 г. на А. А. А. е отстъпено право на строеж врху държавна земя – „държавно урегулирано място от 315 кв.м., съставляващо парцел ІІ в находящо се в махала Елда за постройка на жиищна сграда“. Видно от у-ние № УД128/28.02.2024 г. на Община Търговище в УПИ ІІ от кв.38 по сега действащия план на с.

Братово, общ. Търговище, описан в договора за отстъпено право на строеж с вх. № 190/12.02.1965 г., има построена жилищна сграда на основание одобрен проект и дадена строителна линия с Протокол №5/25.05.1965 г., обектът е завършен, но неприет по установения ред до 31.03.2001 г. В удостоверение № УД-123/27.02.2024г. на Община Търговище (л. 89) е посочено, че имотът, отразен на Скица с изх.№ СК-754/06.07.2023 г. като УПИ ІІ в кв.38 по действащия ПУП на с. Братово, одобрен със заповед № 326/26.03.65 г., е идентичен с имотите, описани в Договора за отстъпено право на строеж от 12.02.65 г. и нот.акт № 75, т.І, д. № 149/1969 г.

С нот.акт № 89, т.ІІІ, д.516 на СВп.-Търговище, на 28.02.2024 г., първите трима ответника продали на четвъртия и петия следния недв.имот: „Поземлен имот с пл.№ 39 в УПИ ІІ с площ от 115 кв.м. в кв. 38 и поземлен имот с пл.№ 40 в УПИ ІІ с площ от 90.00 кв.м.в кв. 38 по плана на с.Братово, общ. Търговище, с построената в него жилищна сграда, при граници: улица, УПИ І-39 на С. Ал. И., УПИ ІІІ-40 на Б. Х. Х., УПИ І-общинско .

По делото, с ИМ, е представен АЧОС № 2267/14.01.2015 г., с посочено пр.осн.чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОбС за невдижим имот: „дворно място, част от УПИ ІІ с площ от 300 кв.м./510 квм. (триста 0.00)“, находящ се в с. Братово, част от УПИ ІІ в кв. 38, с граници на имота:

4 североизток – имот № 39 и имот № 40; югоизток – УПИ ІІІ-40; югозапад – УПИ І северозапад – улица.В т.9 от АЧОС е посочено, че са предоставени права на управление на кмета на Община |Търговище на осн.чл. 12, ал. 5 от ЗОС.

Представени са две скици на имота:

-скица СК-1057/02.09.2022 г. на Община Търговище, със заверка от 28.02.23 г., че няма промяна в уличната и дв.регулация, като в поставения горе вдясно печат е посочено, че за имота УПИ ІІ кв. 38 по плана на с. Братово,общ. Търговище, няма данни по разписен лист на кого е записан, площ на УПИ ІІ общ – 500 кв.м.;

-скица СК-754/06.07.2023 г. на Община Търговище, със заверка от 02.2024 г., че няма промяна на уличната и дв.регулация, като в поставения горе вдясно печат е посочено, че скицата е за: част от п.и.№ 39 и част от п.и.№ 40 в УПИ ІІ в кв. 38 в с. Братово, записан на нци на Ахмед Адилов Ахмедов н.а.№ 75 т.І д.№ 149/1969г. по договор за ОПС от 12.02.1965 г.

Разпечатката съдържа 44 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3c01379-5285-4fbb-a6da-57af820e1651