Решение № 507 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Богданка Н. Гешева като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601852 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 24.11.2021 г. по НЧХД № 1747/2019 г. на СРС, НО, 14 състав, подсъдимият П.К. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 пр.2 от НК.

На основание чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител М. е осъден да заплати на подсъдимия М. сумата от 1000 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата, в указания от закона срок, е постъпила въззивна жалба, с която се твърди неправилност и незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебният акт и постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото с тъжбата обвинение. Алтернативно е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В разпоредително заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв. Ю., излага съображения за неправилност на оправдателната присъда. Изразява несъгласие с изложеното, че твърдението, че Е.М. е подготвил бягство от затвора, не съставлява престъпление и не може да бъде подведено под конкретна правна норма в НК. Приема, че се касае за излагане на факти и твърдения в процесната статия, които биха могли да се тълкуват не само като приготовление, но и като опит по чл. 18 от НК и при всички положения представляват позорно разгласено обстоятелство по отношение 1 личността на тъжителя – обстоятелства, които не са били обсъдени в мотивите. Оспорва и изводите на съда за липса на доказателства за съпричастност на подсъдимия към написването или публикуването на инкриминираната статия, намирайки, че именно той, заемайки длъжността „отговорен редактор“, следва да понесе отговорност за засягането на честта и достойнството на тъжителя. Моли съда да уважи въззивната жалба, като отмени първоинстанционната оправдателна присъда и постанови друга такава, с която да признае подсъдимия М. за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

Частният тъжител М. поддържа казаното от повереника си и моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да осъди подсъдимото лице П. М. или да върне делото на СРС за ново разглеждане. Твърди допуснати нарушения на правото му на справедлив съдебен процес, превратност и изопачаване изобщо на самата същност на правосъдието. Изразява негативно отношение към вестника, публикувал инкриминираната статия и сочи неизпълнение на задължение и отговорностите на лицата, които упражняват свободата за изразяване на мнение в контекста на ЕКЗПЧ и практиката на ЕСПЧ. Счита за доказани обстоятелствата, че самото изявление представлява преписване на престъпление в печатно издание и че П. М. е спомогнал това нещо да бъде отпечатано. Иска от съда да осъди подсъдимия М. за извършеното деяние и да признае, че той като длъжностно лице участва в негативна медийна кампания, в която го обиждат, резилят и клеветят.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а ревизираният първоинстанционен акт правилен и законосъобразен. Пледира, че от съвкупния анализ на събраните доказателства районният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи за недоказаност на това, че подсъдимият М. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му с частната тъжба престъпление. Намира, че в рамките на въззивното съдебно следствие не са събрани доказателства, които да опровергават приетата от СРС фактическа обстановка, нито правните му изводи, поради което моли съда да потвърди изцяло обжалваната присъда. Претендира и осъждането на тъжителя да заплати на подсъдимия сторените в настоящото съдопроизводство разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.К. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, висше образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к.

****, ЕГН **********.

2

На 24.06.2013 г. подсъдимият П.К. М. бил назначен на длъжност „репортер журналист“ с месторабота „К.“ АД, като с допълнително споразумение от 02.05.2018 г. подсъдимият приел да изпълнява длъжността „отговорен редактор“ във вестник „Г.“ - „К.“ АД, която длъжност заемал и към 28.11.2018 г.

Заемайки тази длъжност, подсъдимият имал следните задължения: избира и приоритизира новините и събитията в зависимост от тяхната значимост за аудиторията на медията; пише новини в кратък и ясен стил, съответстващ на аудиторията на медията; избира подходящи заглавия, които по ясен начин комуникират новината; извършва кръстосана проверка на фактите, правопис, граматика, стил на писане, дизайн на страници и снимки; отхвърляне на статии, които изглеждат плагиатствани или написани от друг редактор и публикувани по-рано в друга медия, или при установяване на недостатъчен интерес на читателите на вестника; редактиране на всяко съдържание в статиите; проверка на цитати и разглеждане на препратки; спазва правилника за вътрешния трудов ред; изпълнява всички непротиворечащи на трудовото законодателство разпоредби на ръководството на фирмата.

Към 28.11.2018 г. главен редактор на вестник „Г.“ била свидетелката К.П.-Д..

На 28.11.2018 г. във вестник „Г.“, на страница втора, била публикувана статия със заглавие „Крокодила подготвял бягство от ареста“. Като автор на статията било посочено лицето С.А.. На последната страница от вестника като дежурен редактор на процесния брой бил посочен Б.К., а като главен редактор свидетелката К.П.-Д..

Публикацията станала известна на широк кръг лица, включително на частния тъжител и свидетеля М.Ц., които към този момент се намирали в следствения арест на бул. „Г.М.Димитров“ в гр. София. Свидетелят Ц. прочел статията, след което я показал на частния тъжител.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите К.Т.П. - Д. и М.Г. Ц., както и от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: статия във вестник "Г." от 28.11.2018 г., трудов договор № 9 от 24.06.2013 г., допълнително споразумение от 02.05.2018 г., длъжностна характеристика, справка от УИС на ПРБ и справка за съдимост.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Противно на възраженията на повереника на частния тъжител, не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.

Както резонно в посочила първата инстанция, посочената доказателствена съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, като по безспорен начин установява публикуването във в-к „Г.“ на инкриминираната дата на статия със заглавие „Крокодила подготвял бягство от ареста“.

Безспорно установено е, че заглавието на посочената статия съдържа 3 инкриминирания с тъжбата израз, че подсъдимият не е неин автор, както и че към датата на публикуването същият е заемал длъжност „отговорен редактор“ във вестника. По тези въпроси не е налице спор между страните, нито противоречия в доказателствената съвкупност, поради което не е необходим индивидуалният анализ на всяко от изброените доказателства и доказателствени средства.

Подобно на СРС, въззивният състав се довери на показанията на свидетеля Ц., че частният тъжителя не е подготвял бягство от следствения арест, тъй като са обективни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства, а се подкрепят от тях.

При обсъждане на показанията на свидетелката П. – Д., обосновано съдът е съобразил, че не допринасят съществено за изясняване на обективната истина доколкото свидетелката се възползва от правото си да не отговаря на част от поставените въпроси. Същевременно заявеното от нея има значение за обстоятествата, свързани с начина на организация на работата в медията.

Същото е логично, последователно, обективно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, в частност длъжностната характеристика, поради което настоящият състав също му се довери за това, че отговорният редактор отговаря за съдържанието на текстовете във вестника, че по един текст работи цял екип от хора, както и че обичайната практика е била основните и най-важни материали да се проверяват от отговорния редактор, но той не може да провери всички текстове, които се публикуват във вестника.

Правилно районният съд е кредитирал приобщените писмени доказателства, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина. Макар да не са обсъдени подробно в мотивите към присъдата, от приложеното копие на в-к „Г.“ бр. 48 от 28.11.2018 г. се установява съдържанието на инкриминираната статия и датата на публикуването , а от трудовия договор на подсъдимия, допълнителното споразумение към него и длъжностната му характеристика – изпълняваните от М. задължения като „отговорен редактор“. По отношение на главния факт от предмета на доказване, а именно дали подсъдимият е съпричастен към публикуването на статията, важен доказателстен източник е отговорът от главния изпънителен директор на „К.“ АД, видно от който няма информация относно служител на дружеството – редактор или заемащ друга длъжност лице, което да е одобрявало посочената статия. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за несъмнена доказаност за извършване от подсъдимия на вмененото му престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК.

За да е налице клевета, следва деецът да разгласи обективно позорящи неистински обстоятелства за пострадалия, респективно да му припише престъпление, което не е извършил. Необходимо е още изнесените твърдения да бъдат с конкретно съдържание, да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, както и тази информация да е насочена от дееца към личността на пострадалия. Същевременно от обхвата на клеветата следва 4 да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях.