Решение № 4410 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4410 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330112701 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 против Ф. Г. Ф., ЕГН **********, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 4 000 лв. – главница, представляваща частично вземане от обща сума в размер на 5 681,94 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********* от 25.10.2010г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 18.01.2016г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; и 1 196,66 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2020 г. – 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 28.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4595/07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 9462/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че на 25.10.2010г. бил сключен договор за потребителски кредит №********* между „Юробанк и Еф Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) и Ф. Г. Ф., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 5 920,00лв. Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване 25.10.2020г. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си, като кредитът станал изцяло изискуем на 25.10.2020г. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при 1 условията, уговорени в Договора.

В чл. 3 ал.1 било договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 5,00%, като до края на периода дължи лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент на Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,250 пункта.

Посочва, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора.

Поддържа се, че годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил 13,21% процента, а погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 25-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита бил до 25.10.2020г. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погаси задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 95,39лв. и една изравнителна в размер на 5,56лв. Твърди се, че вземането на Кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 25.10.2020г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията непогасената главница била в размер на 5 681,94лв. и дължимите лихви.

Твърди, че междувременно на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД), с ЕИК 000694749 и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Кредитополучателя Ф. Г. Ф., ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********* от 25.10.2010г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Сочи, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „И. и Д. - Адвокатско дружество“ били упълномощени от - Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Писмото с уведомлението е получено от Ф.а съпруга на 14.06.2023г. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответника получил уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока, счита , че съдът следва да зачете този Факт по силата на чл.235 ал. 3 от ГПК.

Излага се, че ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.06.2023г., като било образувано ч.гр.дело № 9462/2023г., като 2 претендирана била сума в размер на 5 196,66лв., от които главница - 4 000,00 лв., частично от общо дължима главница за плащане в размер на 5 681,94лв., лихва за забава - 1 196,66лв. /дължима за претендиралата главница/, за периода от 16.07.2020г. до дата на подаване на заявлението в съда. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което бил уведомен ищеца със съобщение, надлежно връчено на 31.07.2023г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение.

Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не било известно основание на ищеца, с което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало. Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски. Възразява за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна и се моли при отхвърляне на иска да се присъди минимален хонорар.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не дължи претендираната сума. Оспорва всички представени с исковата молба документи. Твърди, че не е доказана правната легитимация на ищеца, като навежда, че исковата молба е подадена от лице без легитимация. Сочи, че твърдяната цесия не го касаела по никакъв начин, защото не се отнасяла за него и името му не било споменато. Посочва също, че потвърждението на твърдяната цесия било неприемливо и поставяло под съмнение достоверността на същото. Твърди, че не е бил уведомен за цесията, от което счита, че не следвало да е страна по настоящото производство.

Възразява за погасителна давност досежно за всички претендирани суми. С оглед гореизложеното моли да се прекрати производството поради липса на процесуална легитимация и настъпила погасителна давност. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 9, чл. 10, чл. 11, т. 7, т. 11 и чл. 33 от ЗПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му наличие на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от 25.10.2010 г. между „Юробанк и Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), като кредитор и ответника, сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена договорената парична сума, която е усвоена; настъпване на падежите за плащане на исковите суми за главница и лихва за сочените периоди; валидна уговорка за дължимост на възнаградителна лихва за исковия период; валидно прехвърляне на вземанията 3 в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания, както и правомерността на начисляването им; относно обезщетението за забава наличието на главен дълг и настъпване на падежа за плащане. В негова тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

В тежест на ответника е разпределено да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл. за приложима погасителна давност, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил търсените суми.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

По фактите:

Доказано е по делото, че между ответника и кредитодателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) е сключен Договор за потребителски кредит № ********* от 25.10.2010 г.

Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 5 920 лв., като с 5 870,46 лв. от сумата са погасени предишни задължения на ответника, а 49,54 лв. са останали по сметка на ответника и впоследствие с тази сума са погасени първите две вноски за договорна лихва. В договора е уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 5,00% през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита, като до края на периода лихвата се формира от сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,250 пункта. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 13,21%, а цялата сума за плащане по кредита възлиза на 10 810,35 лв. Срокът на договора е 10 години, като е настъпил крайният падеж на задълженията на 25.10.2020 г.

Ответникът е платил 1 092,54 лв. на ищеца във връзка с договора за кредит, които са разпределени по пера съгласно заключението на вещото лице.

Вземанията по договора за кредит са прехвърлени от кредитодателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 18.01.2016 г.

По правото:

Установява се от доказателствата по делото, че ищецът като цесионер има вземане към ответника, произтичащо от потребителски договор за кредит, сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), вземанията по който са прехвърлени чрез сочената цесия от кредитодателя на ищеца.

От приложения договор за кредит и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитодателят реално е предоставил на ответника заем в сочения размер, ответникът не е върнал целия размер на заема, както и че крайният срок по договора е настъпил преди подаване на исковата молба, поради което изискуема е цялата главница по договора. Претенцията за главница е доказана по основание и по размер, като се има предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, пълно и обосновано.