Определение № 3615 от 20.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3615 гр. София, 20.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002101793 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 44/06.02.2023 г. по гр.д. № 809/2022 г., с което Окръжен съд – Добрич, отменяйки решение № 783/29.07.2022 г. по гр.д. № 3113/2021 г. на Районен съд – Добрич в обжалваните части:

· на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ признава за незаконно и отменя наказанието „дисциплинарно уволнение“, наложено на Д. Р. Я. от В. Х. П. със заповед № 47/07.09.2021 г. (чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ), и

· на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ осъжда В. П. да заплати на Д. Я. сумата 1 501.74 лв. – обезщетение за незаконно уволнение.

Решението се обжалва от В. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – материално-правни, а последния – процесуалноправен): 1. За да се приеме за изпълнено задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, необходимо и достатъчно ли е по делото да се докаже, че работодателят е поискал обяснения от работника/служителя за нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание? 2. Прилага ли се чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят е дал възможност на работника/служителя да даде писмените обяснения по два начина, последният е узнал, че макар да е упражнил първата възможност, писмените му обяснения не са достигнали до работодателя, и не е направил необходимото, за да ги представи по другия начин? и 3. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обоснове кои от тях са основателни и кои не? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и твърди, че въззивният съд е решил първия материално-правен и процесуалноправния в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация Д. Я. възразява, че няма основания за допускане на касационния контрол, а 1 решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че по трудов договор ищецът Д. Я. e изпълнявал длъжността „фуражист-животновъд“ в кравефермата в [населено място], където е предприятието на ответника –земеделският производител В. П.. На 31.08.2021 г. ищецът е получил препоръчано писмо с обратна разписка, съдържащо покана от работодателя в 3-дневен срок да даде писмени обяснения за причините за неявяването си в кравефермата в три последователни работни дни (22, 23 и 26.08.2021 г.). В поканата е посочено, че обясненията следва да се дадат в кравефермата или да се изпратят с пощенска/куриерска пратка на посочен в поканата адрес в [населено място]. На 01.09.2021 г. ищецът изпраща на адреса писмените си обяснения за причините за неявяването на работа в трите дни. Пратката постъпва на 02.09.2021 г. в пощенска кутия на адреса в поканата, обслужваща работодателя и трето за процеса лице, и от тогава е възможно работодателят да я получи. Със заповед №47/07.09.2021 г. ответникът наказва с дисциплинарно уволнение ищеца поради неявяването на работа в трите последователни работни дни (чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ) и прекратява трудовото му правоотношение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Заповедта е връчена на 09.09.2021 г. с препоръчано писмо с обратна разписка, а на 10.09.2021 г. работодателят получава пощенската пратка с писмените обяснения.

Въззивният съд е приел, че ищецът е направил необходимото, за да даде поисканите му обяснения за нарушението на трудовата дисциплина, за което е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание. В срока на поканата – 3-дневен, и по указан в нея начин - в писмена форма и с пощенска пратка, той ги е изпратил на работодателя. Причините, че работодателят не ги е получил преди да издаде заповедта, нямат връзка с поведението на ищеца и не са по негова вина (чл. 193, ал. 3 КТ). Те са в поведението на работодателя – той е издал заповедта, въпреки че писмените обяснения са в пощенската кутия на адреса в поканата, и от 02.09.2021 г., т.е. в дадения срок, той е можел да ги получи. Въззивният съд е добавил, че поканата за даване на обяснения е достатъчна, за да осъществи изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ, само когато те не са изслушани или дадени по негова вина. Съгласно чл. 192, ал. 2 КТ наказанието „дисциплинарно уволнение“ е отменено, без въззивният съд да разглежда по същество спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ е уважен частично - в размер на сумата, представляваща разлика между възнаграждението по незаконно прекратеното трудовото правоотношение и това, което ищецът е получил в 6-месечния срок, постъпвайки на нова работа.

При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос обуславя решението, но начинът, по който му е съдът е процедирал, не противоречи, а съответства на установената практика на Върховния касационен съд по чл. 193 КТ. В нея се приема, че поканата от работодателя за даване на обяснения не е достатъчна, за да пристъпи съдът към съществото на спора за незаконност на дисциплинарно наказание. Необходимо е работникът/служителят да е наясно за какво нарушение на трудовата дисциплина му се искат обяснения, да разполага с разумен срок да ги даде и към издаване на заповедта за дисциплинарното наказание те да не са изслушани или дадени по вина на работника/служителя. Изводът произтича от обобщаване на практиката на Върховния касационен съд, която е основана на системен анализ на трите алинеи в разпоредбата на чл. 193 КТ.

Настоящият състав я споделя, а решенията, на които касаторът се позовава, са част от тази практика. В случая, спорът е решен съгласно чл. 193, ал. 2 КТ, като е прието, че работникът е направил необходимото, за да даде поисканите писмени обяснения. По първия въпрос е изключена всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

По втория въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е 2 приемал, че към релевантния момент – 07.09.2021 г., когато заповедта е издадена, ищецът е узнал за неполучената от работодателя пратка с писмените обяснения.

Тя е изключена и по процесуално-правния въпрос. Въпросът обективно не може да се свърже с повдигнатите материално-правни, а настоящият състав не следва да го уточнява и конкретизира в смисъла, изяснен с т. 1 ТР № 1/09.12.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Касаторът го свързва с касационното оплакване, че въззивният съд е бил длъжен, но не се е произнесъл по възражение, поддържано и с отговора на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Работодателят е твърдял, че в дадените обяснения работникът не е посочил доказателства за причини за неявяването си на работа в трите последователни дни, за които работодателят да не е знаел, т.е. не е било необходимо преди да издаде заповедта работодателят да събира и оценява доказателства. Възражението е относимо, а въззивният съд е бил длъжен да го разгледа, само ако спорът за незаконност на дисциплинарното наказание бе решен по същество. В случая той е решен съобразно чл. 193, ал. 2 КТ.

При тези мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора са разноските, направени от ответника по касация (от ищеца) пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 44/06.02.2023 г. по гр.д. № 809/2022 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.

ОСЪЖДА В. Х. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Р. Я. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3