Решение № 492 от 15.10.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Габрово, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Т. Х. при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело № 20214210100421 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Б. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 7, ет. 2, ап. 6.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 18.05.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и Б. В. К., като Кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № РLUS-15988457 при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 14000,00 лева. Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД.

Застрахователната премия била в размер на 52,50 лв. и била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част била от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 5.06.2019 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни 1 премии, съответно не се претендирали

Предоставянето на заемната сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 22025,22 лева. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 8025,22лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.05.2025 г. на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 314,08 лв., при първа погасителна вноска на 5.06.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 05.05.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. Клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договора за заем за потребление, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума не противоречала на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и последицата от това била, че длъжникът изгубвал преимуществото на срока. Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставяла възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът не бил изтекъл.

Поради изложеното и поради разграничението между кредитните институции и небанковите финансови институции, и неприложимостта на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС по отношение на небанковите финансови институции, се дължал пълният размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължал обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за 2 забава за периода от 6.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 802,63 лева.

Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

На 09.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК 204915054 и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15988457 от дата 18.05.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И. Петров С. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК 201318404 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

До ответника били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД общо два броя уведомления за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД: с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РLUS-15988457 от 11.03.2020 г., с изх. № УПЦ-П-БНП/ РLUS -15988457 от 08.10.2020 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-С- БНП/ РLUS -15988457 от 23.10.2020 г., като последните 2 писма били получени от ответника.

Ответникът следвало да се счита за уведомен за станалата продажба на вземания и за настъпилата предсрочна изискуемост и от представеното към исковата молба копие от уведомление за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ/УПИС-БНП/ РLUS -15988457 от 23.10.2020 г.

Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в Районен съд-Габрово.

Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1707/2020 г. на РС- Габрово била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

- сумата 12513,80 лева, представляваща главница за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2025 г., по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 23.10.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;

- сумата 4426,12 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 23.10.2020 г./дата на получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост/;

- сумата 802,63 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от 06.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, 3 за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260198/06.11.2020 г. по ч. гр. д. 1707/2020 г. на РС Габрово.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по делото в заповедното производство.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу ответника, прави искане за осъждане на ответника да му заплати:

- сумата 12513,80 лева, представляваща главница за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2025 г.;

- сумата 4426,12 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 23.10.2020 г.;

- сумата 802,63 лева - обезщетение за забава, дължимо за периода от 06.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като сумите бъдат заплатени по банкова сметка на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД:

Банка: Обединена българска банка АД

IBAN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440

BIC: UBBSBGSF

2. От страна на ответника:

Оспорва предявените искове по основание и по размер.

Праводателят на ищеца следвало да даде в заем на ответника сумата от 14000 лева, но му дал по-малка сума - 13 510 лева.

Договорът за кредит не бил написан по ясен и разбираем начин, поради което била налице хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. От договора не ставало ясно каква точно сума следва да получи ответника? Не ставало ясно каква била тази такса ангажимент и как се плащала? Не ставало ясно с плащането на всяка вноска какво точно се погасява - дали главница, или лихва, или и двете и т.н.? Поради това договорът бил недействителен, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора следвало да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-малък от 12.

Част от шрифта на представения Договор и елементите от него /Сертификат за застраховка и Общи условия към тях/ бил по-малък от 12, а освен това видът и формата на използваните в тях шрифтове бил различен. При това положение отново била налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК и Договорът се явявал недействителен.

В Договора било предвидено да се заплаща такса ангажимент, плащането на която било недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Въпреки това такава такса била удържана от кредитора. Тази клауза била нищожна предвид разпоредбата на чл.

21 от ЗПК.

В Договора за потребителски кредит имало уговорки за заплащане на найразлични видове такси, надбавки, лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, ал. 1 от 4

ЗПК при забава на потребителя, кредиторът да имал право само на лихва върху неплатената сума. В Договора били посочени ГПР и ЛП, но така и не било посочено какви са основните данни послужили за тяхното изчисляване. При това положение било налице нарушаване на изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 9 , 9а и 10 от ЗПК, поради което отново била налице хипотезата на чл.

22 от ЗПК. Отделно от това уговарянето на такива ГПР и ЛП, като посочените в Договора, а именно 16,43 % и 14,07 % противоречало на добрите нрави и на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и само по себе си било основание за прогласяване на нищожност на тези клаузи и на това основание. В Договора имало неравноправни клаузи, които били наложени на ответника посредством условия, на които той нямал възможност да влияе, а именно различни такси, лихви и т.н., които било предвидено да се плащат в Договора за потребителски кредит. Същите не позволили на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора. По тази причина тези клаузи били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал.