Решение № 392 от 23.10.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Перник, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борислава-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500559 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 789 от 12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5720/2022 г. Районен съд Перник е осъдил Община Перник, с БУЛСТАТ: 000386751, с адрес гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 1479.65 лева, представляваща главница за наемоподобен доход за периода от 07.11.2020 г. 07.11.2022 г., вкл. – за 1/2 идеална част от втори етаж от сграда на два етажа с идентификатор *** /или имот с идентификатор ***/ по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която попада и е изградена частично в поземлен имот с идентификатор *** и частично в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от общо около 105 кв.м., като на скицата на поземления имот на АГКК,СГКК-гр.Перник този имот е с идентификатор ***, със застроена площ от 149 кв.м., отбелязана като сграда за търговия, с брой етажи 2 и с адрес ***, която сума ответната община е спестила, доколкото не е направила разходи за наем на имота, но ищцата Ц. Т. за сметка на това е обедняла като не е реализирала доходи от ползване на имота, както и законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска - 08.11.2022 г. до окончателното й изплащане КАТО 1

ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения размер до пълния размер на претенцията от 3 343 лева поради неоснователност в тази отхвърлена част.

Със същото решение ОТХВЪРЛИЛ ИЗЦЯЛО, като неоснователни, исковете на Ц.

Г. Т., с ЕГН: ********** и адрес: *** против Община Перник, с БУЛСТАТ: 000386751, с адрес гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, за осъждане на ответната община да й заплати сумите, както следва:

1. Сумата от 3065 лева - наемоподобен доход за периода от 07.11.2020 г. до 07.11.2022 г. вкл. - за ½ идеална част от сграда - постройка с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 102 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение по скицата на АГКК - сграда за търговия и сграда - постройка с идентификатор *** със застроена площ 5 кв.м., с брой етажи - 1, с предназначение по скицата на АГКК-селскостопанска сграда, с обща застроена площ НА ПОСТРОЙКАТА от 107 кв.м., находящи се в ***;

2. Сумата от 3013 лева - наемоподобен доход за периода от 07.11.2020 г. - 07.11.2022 г., вкл. - за ½ идеална част от първи етаж от сграда на два етажа с идентификатор № *** по КККР на гр.Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК или имот с идентификатор ***, която попада и е изградена в поземлен имот с идентификатор *** и в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от общо около 105 кв.м., като на скицата на поземления имот на АГКК, СГКК-гр. Перник този имот е с идентификатор ***, със застроена площ от 149 кв.м., отбелязана като сграда за търговия, с брой етажи 2 и с адрес ***;

3. Сумата от 2620 лева - наемоподобен доход за периода от 07.11.2020 г. - 07.11.2022г. вкл. – за 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на незастроената част от имота от около 929 кв.м., в която се включва незастроена част от самия поземлен имот в размер на 892 кв.м., заедно с площта на вече несъществуващата сграда с идентификатор *** с посочена по скицата на поземления имот площ от 5 кв.м. и на разграбената и унищожена сграда с идентификатор *** с площ от 32 кв.м. и с адрес на поземления имот:

***, които суми ответната община е спестила, доколкото не е направила разходи за наем на имотите, но ищцата за сметка на това е обедняла като не е реализирала доходи от ползване на имотите, както и законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска- 08.11.2022 г. до окончателното им изплащане.

На осн. чл. 78 съдът се е произнесъл относно разноските по делото.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Ц. Т., чрез адв. Б. Б., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Твърди се, че съдът е постановил своето 2 решение, като е направил противоречиви и изключващи се изводи, в противоречие със събраните по делото доказателства. В продължение се сочи, че анализът на доказателствата е непълен, избирателен и незаконосъобразен. Наведени са твърдения, че макар първата инстанция да е посочила ищците за собственици на поземления имот и сградите върху него, тя е игнорирала обстоятелството, че ответната страна освен, че е завзела процесния имот и го е застроила незаконно. На следващо място се твърди, че след като от данните по делото е установено, че имотът е бил отнет без законово основание и без завършено и приключило отчуждаване от Община Перник и тогава е започнало строителство на сградите е следвало да намери приложение и реституционната хипотеза на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/. Намира, че като строител и като лице, извършило незаконно промени в имота на жалбоподателките и построявайки незаконни сград - без строителни книжа, без тяхно знание и съгласие, самият ответник е недобросъвестен владелец по смисъла на препратената норма на чл.73 от ЗС от специалния реституционен закон, въз основа на което като такъв, ответникът дължи на собственика т.е. на ищците добивите, които е получил, но и тези които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите от които ги е лишил. По подробно изложени съображения се иска отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивамета община Перник оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не са спорни, включително и пред настоящата въззивна инстанция, установените от писмените и гласни доказателства и съдебните експертизи пред РС факти, че ищцата и нейния брат С.Г.С. са собственици на основание наследство, делба и придобивна давност на по ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, описано в нотариален акт № ***, том ***, дело №1673/1976 г. на нотариуса на ПРС- от 1170 кв.м., находящо се в ***, местността “***” /“***”/, което понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР. От писма № 2362/31.07.1997 г. и № 4305/08.12.1997 г. - и двете на Община Перник е видно, че със заповед № 467/11.05.1966 година на ГНС, е открито производство по отчуждение на процесния имот, като с протокол от 15.03.1967 г. е определен размера на обезщетенията, които да бъдат изплатени на засегнатите лица. Сумите за обезщетение са били депозирани в ДСК- гр.Перник с платежно нареждане № ***., но липсват разписки за уведомяване на собствениците, както и че обезщетението е получено. С молби № 55-0128/23.08.1988 година, № ТСУ- 801/11.05.1992 г., № 47/16.03.1993 г. и ТСУ-2180/23.08.1993 г.

Ц. Г. Т. и С.С., са поискали да им бъде заплащан наем за имота или да бъде извършено 3 надлежно отчуждаване на същия. Вследствие на тези молби със заповед № 405/17.02.1993 г. па Кмета на Община Перник, е открито производство по отчуждаването на имота. Липсват доказателства това производство да е приключило към настоящия момент. А и ответната Община признава, че фактическия състав на отчуждаването не е завършен по надлежния ред и не е породил правно действие. Установено е, че през периода от края на 60-те години на миналия век и след 1970 год. от община Перник в имота са построени масивна едноетажна сграда, представляваща заведение - ресторант и павилион от лека конструкция с обща застроена разгъната площ от 107 кв.м. и трафопост с идентификатори съответно *** и ***. В имота частично попада и масивна едноетажна сграда, представляваща магазин за хранителни стоки със застроена разгъната площ от 32,00 кв.м., отговаряща на сграда с идентификатор по КККР ***, като в процесния имот сградата по регулационния план попада с площ от общо 12 кв.м. Попада в процесния имот и част от двуетажна масивна сграда, представляваща магазин и складови помещения на първия етаж и кафе и читалище на втория етаж с търговска площ по регулационния план от 18кв.м., а складовите помещения от 87 кв.м. По КК и КР в имота застроената площ на сградата, която попада в него е около 67кв.м., а разгънатата застроена площ на помещенията от същата сграда, попада в процесния имот възлиза на около 105кв.м. Общо разгънатата застроена площ на имота по регулационния план е 255 кв.м., при 237 кв.м., съгласно КККР на гр.Перник. Незастроената част е в размер на 897 кв.м. и е асфалтирана, съгласно КККР, при незастроена част, съгласно последния действащ ПРЗ. По делото липсват доказателства за съобразяване на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно построените в имота сгради. Нещо повече, ответната Община е признала липсата на такива.

С оглед на така установеното, въззивният съд намира, че е приложима нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, тъй като процедурата за отчуждаване на имота не е била спазена, както и не е установена законността на извършените строежи и ефектът на реституцията му настъпва по право. Община Перник е завзела имота, позовавайки се на извършено със заповед № 467/11.05.1966 година на Градски народен съвет и протокол от 15.03.1967 година отчуждение на имота. Съгласно разпоредбата па чл.39, ал.1 от ЗПИНМ (отм.) в редакцията й към посочения момент, за да се счита за отчужден определен имот, то собственикът му трябва да е бил реално обезщетен. Доколкото по делото няма доказателства дължимото се на Ц. Т. обезщетение за отчуждаването на имота да е било заплатено, то същото не е породило действие и правото на собственост на имота не е било придобито от държавата. Към момента на осъществяване на строителството в имота в периода 1960-70 г. ЗПИНМ и Правилника за приложението му, са изисквали издаване на строително разрешение въз основа на утвърдени проекти, определяне линия и ниво на строежа, обективирани в строителен протокол. При доказателствена тежест лежаща на ответника липсват доказателства, а и твърдения, за установяване на положителния факт за спазване на установените в § 185 и § 186 от ППЗПИНМ (отм.) изисквания, от което следва, че строителството е незаконно по смисъла на чл.2, ал.6 ЗОСОИ и не се явява пречка за възстановяване правото на собственост на ищеца /в този смисъл Решение № 301 от 4

16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., II г. о., ГК/.

От горното следва, че са налице посочените в чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ материално правни предпоставки за възстановяване правото на собственост върху незаконно отнетия от наследодателя на ищцата имот и, че реституираните собственици на дворното място, респ. техните правоприемници са станали собственици и на извършените в имота незаконни строежи по приращение – чл.92 ЗС, съобразно притежаваните от същите идеални части и на основание чл.2 ал.6 от ЗОСОИ от влизане на тази разпоредба в сила - 23.11.1997 г.

Предвид това е налице хипотезата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ за уреждане на отношенията между собствениците и ответника, който е извършил строителството, съгласно чл.73 от ЗС. Разпоредбата на чл.73 от ЗС дава право на ищцата, като собственик да претендира от ответника, считано от посочената в разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ дата - 25.02.1992 г., добивите, които е получил от вещта, както и обезщетение за ползите, от които е лишил собственика до датата, на която е предадено владението върху имота и сградите на ищците. В случаите на чл.2, ал.6 ЗОСОИ законодателят изрично е посочил, че за добивите и обезщетенията намират приложение разпоредбите на чл.73 ЗС, а те се отнасят до задълженията на недобросъвестния владелец. Следователно самият законодател е определил извършителят на незаконните подобрения- строежи, като недобросъвестен владелец и е посочил какви са задълженията му. Вземането по чл. 73, ал. 1 от ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа в чл.59 ЗЗД на неоснователното обогатяване. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл.59, ал.1 ЗЗД, като фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително, както е в случая, чрез застрояване от ответната община на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. В случаите, когато в чужд имот се извършва застрояване, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственик на имота е извършителят на незаконните подобрения- строежи, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е извършил там, съответно онзи, който поддържа това състояние /решение № 409 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г. о., ГК, решение от 23.01.2015 г. по гр. дело № 2858/2014, ІІІ г. о. и решение от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., ВКС, І г. о. на ВКС/.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3be20c6-71a7-448b-9c0a-6e91ff0311f5