Решение № 157 от 21.03.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1442/2022
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.404 ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- § 1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Пазарджик, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20225220201442 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-2200242 от 24.08.2022 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” Пазарджик е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ на „М.Б.Е.И.М.” ЕООД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, р-н В., ул. „П.“ № ... вх.Б, ет.4, ап.Б1.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „М.Б.Е.И.М.” ЕООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание не се явява представител на дружествотожалбоподател. В писмено становище се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез процесуалния му представител оспорва жалбата, ангажират се доказателства и се иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е наказано с атакуваното наказателно постановление за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнил принудителна административна мярка, обективирана в т. 2 от протокол № ПР2141928/... г. на гл. инспектор В. Д., със срок за изпълнение - ... г., а именно: „С допълнително споразумение към трудовия договор на Й.Т.Г., да се определи еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор - основание чл. 66, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда“.
Протоколът, с който е приложена принудителната административна мярка е връчен лично на управителя на дружеството Я. М. на ... г. от свидетеля В. Д.. Протоколът не е обжалван по надлежния ред, влязъл е в законна сила на ... г. и е станал задължителен за изпълнение.
Нарушението е установено на ... г. в гр. Пазарджик, Дирекция „И.Т.“ Пазарджик, ул. „Е.Й.“ № ..., при преглед на фирмената документация, изпратена по електронна поща от управителя на дружеството. Същите са изискани с призовка № 22054762/... г., във връзка със започнала последваща проверка в ресторант „Р.К.“, гр. Пазарджик, ул. „Ц.С.“ № 7 на ... г. от инспектори при ДИТ Пазарджик – свидетелите Д. и А., които са изискали и допълнителни документи в телефонен разговор с управителя Я. М. на ... г.
Видно от изпратените документи, в т.ч. трудов договор № ... г., не е определен еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор.
Нарушението е извършено в гр. Пазарджик на ... г., т.е. първия работен ден след изтичане срока за изпълнение на дадена принудителна административна мярка.
За констатираното неизпълнение свидетелката А. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, който е подписан от управителя без възражения. Постъпили са писмени възражения в срок, към които е приложено допълнително споразумение към трудовия договор на Й.Т.Г.. Като 2 е прието възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни. По делото са разпитани като свидетели актосъставителя С. А. и колегата й В. Д., който в показанията си потвърждават описаната фактическа обстановка. Показанията им са ясни, категорични, логични, взаимно се допълват и се подкрепят и от писмени доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на дружеството-жалбоподател „М.Б.Е.И.М.” ЕООД. Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Доказа се безспорно, а и страните по делото не оспорват, че служителите на Дирекция „ИТ” Пазарджик извършили проверка на дружествотожалбоподател, в която връзка съставили протокол № ПР2141928/... г., с който на основание чл.404 ал.1, т.1 от КТ са наложили на дружеството ПАМ, изразяваща се в даване на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, а именно: „С допълнително споразумение към трудовия договор на Й.Т.Г., да се определи еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор - основание чл. 66, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда“ .
Протоколът е надлежно връчен на дружеството-жалбоподател чрез управителя. Не е оспорен и не е обжалван, следователно е влязъл в сила и дружеството е било длъжно да изпълни даденото разпореждане. За дружеството-жалбоподател е било напълно ясно какво се изисква от него да изпълни, още повече, че самата управителка заявила пред проверяващите, че е юрист и е наясно. Срокът за изпълнение е бил до ... г. Установи се, че това предписание не е било изпълнено в посочения срок, а и към момента на последваща проверка на ... г. Липсата на изпълнение се доказа от показанията на свидетелите А. и свидетеля Д., които са извършили проверка дали са изпълнени предписанията. Предписанието по т.2 не било изпълнено, за което 3 изготвили протокол от проверката и впоследствие А. съставила АУАН. С оглед изложеното съдът намира, че дружеството-работодател от обективна страна е осъществило състава на административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, при което правилно е била ангажирана отговорността му. Съгласно императивната норма на чл.415 ал.1 от КТ: „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.” Налице са всички елементи на административното нарушение. Те са установени и доказани по категоричен начин по делото от събраните доказателства.
Установи се категорично, че нарушението е извършено на ... г., след като на ... г. е изтекъл дадения срок за изпълнение на предписанията, но това е било установено от контролните органи едва на ... г. в хода на последващата проверка, извършена от свидетелите Д. и А.. Вярно е, че по делото с подаденото възражение срещу АУАН е приложено допълнително споразумение към трудовия договор на служителката Г., но според съда това допълнително споразумение е изготвено едва след съставянето на самия АУАН за целите на обжалването и е антидатирано. От една страна, ако същото е било налично към датата, на която се сочи, че е подписано – ... г., то е щяло да бъде представено при многократните искания от инспекторите на ДИТ Пазарджик в хода на проверката. Видно е, че не е представено сред фирмената документация, изпратена по електронна поща от управителя на дружеството, изискана с призовка № 22054762/... г., нито след това, когато инспекторите при ДИТ Пазарджик – свидетелите Д. и А., са изискали и още допълнителни документи в телефонен разговор лично с управителя Я. М. на ... г. Сред изпратените документи, в т.ч. трудов договор № ... г. с Г., липсва подобно допълнително споразумение и не е определен еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. От друга страна следва да се има предвид и това, че служителката Г. е майка на управителя на дружеството М., което последната сама е заявила пред проверяващите, поради което и с още по-голяма основание следва да се счита, че датата на допълнително споразумение към трудовия договор на служителката Г., така както е посочена в него – ... г. е непротивопоставима по отношение на трети лица.
Дружеството е наказано за неизпълнение на дадени предписания по 4 законовия ред, които са му били ясни, тъй като не са обжалвани, влезли са в сила, не е и правено искане за удължаване на срока за изпълнението им.
Именно това прави неоснователни всякакви възражения в жалбата, касаещи обективна невъзможност за неизпълнение на предписанието в срок или възражения защо въобще е следвало да се изпълняват тези предписания, тъй като договорът бил сключен съгласно КТ. Ако обективна невъзможност е била налице, то от дружеството е можело да поискат удължаване на срока за изпълнение, което не е сторено. В случая опираме до това каква е същността на нарушението – а то е неизпълнение на дадено по установения ред предписание. Всякакви други обстоятелства, включително и дали например предписанието е ясно и дали е следвало изобщо да се изпълнява, не са предмет на това производство. Ако за дружеството е било неясно какво трябва да изпълни, защо да го изпълни или е било в обективна невъзможност да го изпълни в дадения срок, е следвало да оспори предписанията по съответния ред пред ИД на ИА „ГИТ“ София или да ги обжалва пред съда.
След като не го е сторило, то административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение е правилно ангажирана.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмЯ.. Посочени са дата и място на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е подробно и точно извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци. Всички доводи в тази насока в жалбата са неоснователни. Сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН текат от откриване на нарушението и нарушителя, което е станало окончателно ясно на ... г., след като и към този момент не са били изпратени документи за сключено допълнително споразумение с Г. при изискването им последно по телефона на ... г., без значение кога е „можело“ да бъде открито нарушението. Ето защо в случая нито тримесечния срок от откриване на нарушителя, нито едногодишния срок от извършване на нарушението са изтекли. Датата на нарушението е правилно посочена – първия ден след изтичане на срока на дадените предписания. Посочено е и мястото на нарушението – гр.
Пазарджик.
При комплексна преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ и 5 не са налице предпоставките за преквалификация на деянието като маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението не се отличава от други подобни от този вид, а и не е било отстранено близо пет месеца след извършването му. Доколкото нарушението уврежда обществените отношения, осигуряващи условията на труд на работниците, то деянието разкрива висока степен на обществена опасност. В този смисъл настоящият състав счита, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минимален размер.
Съдът счита, че подобно наказание е справедливо, дори и само с оглед обстоятелството, че към момента на последващата проверка – почти пет месеца след изтичане на дадения срок, предписанието не е било изпълнено от страна на дружеството-жалбоподател. Тук само за допълнение следва да се отбележи, че принципът за съразмерност, прокламиран в чл.6 АПК, в настоящото производство не намира приложение, тъй като то се развива по реда на ЗАНН, а субсидиарно се прилага за неуредените въпроси НПК, а не АПК.
По изложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.