Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1703 от 06.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64039/2022
Вид
Решение № 1703
Подписан
06.02.2023
Състав
РУМЯНА МИЛЧЕВА НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110164039 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Б. П. Ж. против „фирма” ООД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че клаузата на чл. 11 от договор от 25.11.2021г. е нищожна. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който признава предявените искове. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата.

С молба от 30.01.2023г., ищцата прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие от страна на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; признава, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение.

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите, предвидени в закона изключения.

Поради признанието, че е налице нищожна клауза от договора за кредит, както и поради това, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се възложат и направените по настоящето дело разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

1

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО п о предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) срещу „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), иск с правно основание чл. чл. 26 ЗЗД , че клаузата на чл. 11 от договор за кредит от 25.11.2021г. е нищожна.

ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96.74 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) да заплати на адв. Д. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 542 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2